Към края на централната улица на Велико Търново се озоваваш в един „малък” снек-бар: „Малкия Интер”. Малка градинка отпред, сближаващи маси – атмосферата на антикварното парижко пространство, което се радваш сам да откриеш. Носят се слухове, че това е била къщата на Буров.
Може да го видиш и като бохемско място с впечатляващи чудеса – музикални инструменти по стените (не един и два, с различни големини), портрети на герои, звезди, танцьори, красиви жени, табели от улици и пр. Проницателен опит да се съхрани времето през предметите, които разказват за други нрави, за други преживявания.
Събрани заедно те носят посетителя като по реката на Хераклит с тази спираща дъха разлика, че тук можеш да влезеш два пъти, та дори и повече.
Партита са необичайни и провокиращи като „пижаменото парти” и вървят с вкусните любими принцеси с кашкавал.
Близостта на световете може да те задържи дълго тук, може да минеш от там сутринно-обедно-вечерно, може и само да те зареди да продължиш пътя си.