Площад Велчова завера Велико Търново
В непосредствена близост до стълбите водещи към Самоводската чаршия се намира площад „Велчова завера“. На това място през 1935 година е открит и паметника Велчова завера.
Паметникът напомня за един от важните опити за въстание срещу османското владичество. Той е построен на мястото, където се е намирала къщата на Велчо Атанасов – Джамджията, организатор на потушеното въстание. Старото име на площада е било „Баждарлъка“, като има сведения, че на това място е имало баждарница или митница, а баждарите са събирали наложените данъци на стоките, които са влизали в града.
Паметникът е открит тържествено на 6 – ти май 1935 година заедно с паметник „Майка България“. Проекта за паметника е на Архитект Иван Васильов и Д. Цолов, автора на скулптурата е Мина Иванов.
Паметникът е издялан от камък във формата на обелиск висок 8.50 метра. Върху него са изобразени символите на заверата, а именно кръст меч и евангелие, а под тях ръце които се протягат към меча. Също така върху паметника са изписани имената на участниците във въстанието (заверата).
Велчовата завера е резултат от многото опити на българите да се отделят от пределите на османската империя. Подготовката за организацията му започва няколко години след Одринския мирен договор. Идеята е била да се организира масово надигане, започващо с освобождаването на старата столица.
В хода на организацията, Д. Софиянлията се бил нагърбил с мисията да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети били мерки и за укрепване на старопланинските проходи. В случай на неуспех инициаторите разчитали на помощ от страна на Русия.
За съжаление през пролетта на 1835 година, непосредствено преди обявяването на въстанието, чорбаджията Йордан Кисьов извършва предателство. След като организаторите били заловени са осъдени. Така на бесилото отиват Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата, Иван Кюркчи и Никола Гайтанджията. Георги Мамарчев (като руски поданик) е съден в Цариград, след което е изпратен на заточение на остров Самос.
Автор: Севда
Описание
В непосредствена близост до стълбите водещи към Самоводската чаршия се намира площад „Велчова завера“. На това място през 1935 година е открит и паметника Велчова завера.
Паметникът напомня за един от важните опити за въстание срещу османското владичество. Той е построен на мястото, където се е намирала къщата на Велчо Атанасов – Джамджията, организатор на потушеното въстание. Старото име на площада е било „Баждарлъка“, като има сведения, че на това място е имало баждарница или митница, а баждарите са събирали наложените данъци на стоките, които са влизали в града.
Паметникът е открит тържествено на 6 – ти май 1935 година заедно с паметник „Майка България“. Проекта за паметника е на Архитект Иван Васильов и Д. Цолов, автора на скулптурата е Мина Иванов.
Паметникът е издялан от камък във формата на обелиск висок 8.50 метра. Върху него са изобразени символите на заверата, а именно кръст меч и евангелие, а под тях ръце които се протягат към меча. Също така върху паметника са изписани имената на участниците във въстанието (заверата).
Велчовата завера е резултат от многото опити на българите да се отделят от пределите на османската империя. Подготовката за организацията му започва няколко години след Одринския мирен договор. Идеята е била да се организира масово надигане, започващо с освобождаването на старата столица.
В хода на организацията, Д. Софиянлията се бил нагърбил с мисията да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети били мерки и за укрепване на старопланинските проходи. В случай на неуспех инициаторите разчитали на помощ от страна на Русия.
За съжаление през пролетта на 1835 година, непосредствено преди обявяването на въстанието, чорбаджията Йордан Кисьов извършва предателство. След като организаторите били заловени са осъдени. Така на бесилото отиват Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, хаджи Юрдан Брадата, Иван Кюркчи и Никола Гайтанджията. Георги Мамарчев (като руски поданик) е съден в Цариград, след което е изпратен на заточение на остров Самос.
