Търсене

Етнографски и архитектурен комплекс Самоводска чаршия

ул. „Георги С. Раковски“ 33, Велико Търново

В центъра на прекрасния и очарователен град Велико Търново се намира Етнографски и архитектурен комплекс „Самоводската чаршия“. Той съществува още през 60-те години на 19-ти век, след като населеното място е почнало да се разраства и две калдъръмени улички се оказали оживен център, ний – вече от стопанска гледна точка за града. Чаршията доста бързо станала чара на града и централно пазарско място, посещавано от множество търговци.

Ун пазар или брашнен пазар е било първото име на това място. В дните за пазар пристигали хора от близките села, най – вече от село Самоводене, те разстилали на земята черджета и подреждали на тях зеленчуци за продажба. От там е дошло и сегашното име Самодоска чаршия. По тротоара на улицата селянки от различни села наблизо носили и продавали домашни сирене, масло и мляко.

Така малко по малко, първо зеленчуци, след това млечни продукти, а след това майстори започнали да се отварят магазинчета, работилнички и дори ханове. Атракция били майсторите, който практикували своя занаят точно пред очите на минувачите. Някой от основните майстори, които наблюдавали преминаващите са берберин, бакалин, панталонаджия, папукчия, сладкар, ножар, грънчар, казанджия, ковач, бакърджия, оръжеен майстор, тъкач, месар, плетач, кантарджия, кафеджия и други. Имало също и няколко хана: на хаджи Николи, на Атанас Йоноолу, на хаджи Великов, на хаджи Давид.

По спомените на старите жители на Велико Търново в пазарните дни (сряда и петък) на улицата има толкова много хора, че дори ако хвърлиш яйце, то няма да има къде да падне, и това е така тъй като там всеки може да намери това, което му е необходимо.

Сега Архитектурно – етнографския комплекс е известен и привлича туристи със своята архитектура и автентична среда, която създава уникална атмосфера. Има отворени работилнички, в който майстори си служат с пособия от миналия век и майсторят пред погледите на посетителите. Тези майстори често разнасят славата на България из целия свят като участват в международни фестивали извън страната и представят българските занаяти.

Автор: Цветелина Борисова

Работно време: Понеделник – Неделя: 08:00 – 19:00 часа

Адрес: ул. „Георги С. Раковски“ 33, Велико Търново

Website: виж тук

Описание

В центъра на прекрасния и очарователен град Велико Търново се намира Етнографски и архитектурен комплекс „Самоводската чаршия“. Той съществува още през 60-те години на 19-ти век, след като населеното място е почнало да се разраства и две калдъръмени улички се оказали оживен център, ний – вече от стопанска гледна точка за града. Чаршията доста бързо станала чара на града и централно пазарско място, посещавано от множество търговци.

Ун пазар или брашнен пазар е било първото име на това място. В дните за пазар пристигали хора от близките села, най – вече от село Самоводене, те разстилали на земята черджета и подреждали на тях зеленчуци за продажба. От там е дошло и сегашното име Самодоска чаршия. По тротоара на улицата селянки от различни села наблизо носили и продавали домашни сирене, масло и мляко.

Така малко по малко, първо зеленчуци, след това млечни продукти, а след това майстори започнали да се отварят магазинчета, работилнички и дори ханове. Атракция били майсторите, който практикували своя занаят точно пред очите на минувачите. Някой от основните майстори, които наблюдавали преминаващите са берберин, бакалин, панталонаджия, папукчия, сладкар, ножар, грънчар, казанджия, ковач, бакърджия, оръжеен майстор, тъкач, месар, плетач, кантарджия, кафеджия и други. Имало също и няколко хана: на хаджи Николи, на Атанас Йоноолу, на хаджи Великов, на хаджи Давид.

По спомените на старите жители на Велико Търново в пазарните дни (сряда и петък) на улицата има толкова много хора, че дори ако хвърлиш яйце, то няма да има къде да падне, и това е така тъй като там всеки може да намери това, което му е необходимо.

Сега Архитектурно – етнографския комплекс е известен и привлича туристи със своята архитектура и автентична среда, която създава уникална атмосфера. Има отворени работилнички, в който майстори си служат с пособия от миналия век и майсторят пред погледите на посетителите. Тези майстори често разнасят славата на България из целия свят като участват в международни фестивали извън страната и представят българските занаяти.