Съборът Покров Богородичен или Храм „Василий Блажени” в Москва
Храмът „ Свети Василий Блажени е несъмнено една от най-известните забележителности, не само в Москва, но и в цяла Русия. За много хора от цял свят това е символът на Москва, така както Статуята на свободата за САЩ или Айфеловата кула за Париж. Разположена е на едно от най-красивите места в Москва- Червения площад, заобиколен от кулите и стените на Кремъл, от зданието на историческия музей и дългата фасада на Държавния универсален магазин.
Храмът е издигнат през 1555г. по заповед на цар Иван Грозни в чест на превземането на град Казан и окончателното отблъскване на татарското нашествие в Русия. Строител на храма е Посник Яковлев, наричан Барма. Около шатровиден централен купол той изградил кубетата на още осем отделни църкви и ги обединил в приказно красивия си строеж с елементи на стара руска и източна архитектура. Легенда разказва , че когато Иван Грозни видял прекрасната постройка, наредил да ослепят създателя му, за да е неспособен никога повече да изгради подобна красота.
В архитектурно отношение в църквата е заложен дълбок религиозен символизъм, свързани с идеята за Новия Йерусалим и по скоро описаното в Откровението на Йоан- Небесно Царство.Дълбокия религиозен смисъл на числото 8, колкото са кулите на събора, разположени около централния купол и образуващи осемвърхова звезда, са свързани с деня на Възкресението Христово, който според древния еврейски календар е осмия ден, а също така и с обещаното (осмо) Небесно Царство, последващо второто пришествие на Христос.
Има и друга легенда свързана с изящната красота на храма ‘Василий Блажени”, в която се разказва, че Наполеон бил толкова впечатлен от постройката, че изпитал неистово желание да я демонтира и да я пренесе в Париж. И тъй като това било невъзможно, когато изтеглял войските си от Москва той наредил храма да бъде сринат до основи. Наполеоновите войници сложили навсякъде в храма барут, но непосредствено след запалването на фитилите завалял чудотворен дъжд, който бил краткотраен, но толкова проливен, че угасил фитилите и предотвратил експлозията.
Не само легенди разказват за чудодейната сила на църквата. Има не един случай в който тя успява да оцелее въпреки всички превратности в Русия и опитите да бъде разрушена.
Един от тях е в началото на XX век, когато църквата е била в нарочена да бъде унищожена от болшевиките и техния атеизъм. През 1918г. комунистите конфискуват имуществото на храма, застрелват свещеника, претопяват камбаните и го заключват. Малко по-късно през 30-те години на същия век, Лазар Каганович , които е бил близък съратник на Сталин и е отговарял в това време за реконструкцията на Червения площад, дава предложение църквата да бъде съборена, с цел да се разшири мястото на площада за официалните парадни шествия. Първоначално Сталин отхвърля тази идея, но по- късно все пак се решава да позволи събарянето му. Благодарение обаче на смелостта на Барановски (архитект и поклонник на руската култура) желанието на Сталин е предотвратено. На Барановски му било заповядано да подготви църквата за разрушаване, но той не само, че категорично отказал, но и заплашил, че ще застане на стъпалата пред храма и ще пререже гърлото си пред всички. Не е ясно дали това става причина за поредния отказ на Сталин да разруши „Свети Василий Блажени”, но затова пък архитекта бил изпратен в затвора с пет годишна присъда.
Днес Катедралата „Свети Василий Блажени” е отворена за посетителите,като дивизия към историческия музей. Непосредствено пред нея се издига паметникът на Минин и Пожарски, герои от народната съпротива срещу полското нашествие през XVII век. Това е и първият скулптурен паметник в Москва от 1818г.
Храмът е издигнат през 1555г. по заповед на цар Иван Грозни в чест на превземането на град Казан и окончателното отблъскване на татарското нашествие в Русия. Строител на храма е Посник Яковлев, наричан Барма. Около шатровиден централен купол той изградил кубетата на още осем отделни църкви и ги обединил в приказно красивия си строеж с елементи на стара руска и източна архитектура. Легенда разказва , че когато Иван Грозни видял прекрасната постройка, наредил да ослепят създателя му, за да е неспособен никога повече да изгради подобна красота.
В архитектурно отношение в църквата е заложен дълбок религиозен символизъм, свързани с идеята за Новия Йерусалим и по скоро описаното в Откровението на Йоан- Небесно Царство.Дълбокия религиозен смисъл на числото 8, колкото са кулите на събора, разположени около централния купол и образуващи осемвърхова звезда, са свързани с деня на Възкресението Христово, който според древния еврейски календар е осмия ден, а също така и с обещаното (осмо) Небесно Царство, последващо второто пришествие на Христос.
Има и друга легенда свързана с изящната красота на храма ‘Василий Блажени”, в която се разказва, че Наполеон бил толкова впечатлен от постройката, че изпитал неистово желание да я демонтира и да я пренесе в Париж. И тъй като това било невъзможно, когато изтеглял войските си от Москва той наредил храма да бъде сринат до основи. Наполеоновите войници сложили навсякъде в храма барут, но непосредствено след запалването на фитилите завалял чудотворен дъжд, който бил краткотраен, но толкова проливен, че угасил фитилите и предотвратил експлозията.
Не само легенди разказват за чудодейната сила на църквата. Има не един случай в който тя успява да оцелее въпреки всички превратности в Русия и опитите да бъде разрушена.
Един от тях е в началото на XX век, когато църквата е била в нарочена да бъде унищожена от болшевиките и техния атеизъм. През 1918г. комунистите конфискуват имуществото на храма, застрелват свещеника, претопяват камбаните и го заключват. Малко по-късно през 30-те години на същия век, Лазар Каганович , които е бил близък съратник на Сталин и е отговарял в това време за реконструкцията на Червения площад, дава предложение църквата да бъде съборена, с цел да се разшири мястото на площада за официалните парадни шествия. Първоначално Сталин отхвърля тази идея, но по- късно все пак се решава да позволи събарянето му. Благодарение обаче на смелостта на Барановски (архитект и поклонник на руската култура) желанието на Сталин е предотвратено. На Барановски му било заповядано да подготви църквата за разрушаване, но той не само, че категорично отказал, но и заплашил, че ще застане на стъпалата пред храма и ще пререже гърлото си пред всички. Не е ясно дали това става причина за поредния отказ на Сталин да разруши „Свети Василий Блажени”, но затова пък архитекта бил изпратен в затвора с пет годишна присъда.
Днес Катедралата „Свети Василий Блажени” е отворена за посетителите,като дивизия към историческия музей. Непосредствено пред нея се издига паметникът на Минин и Пожарски, герои от народната съпротива срещу полското нашествие през XVII век. Това е и първият скулптурен паметник в Москва от 1818г.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Храмът „ Свети Василий Блажени е несъмнено една от най-известните забележителности, не само в Москва, но и в цяла Русия. За много хора от цял свят това е символът на Москва, така както Статуята на свободата за САЩ или Айфеловата кула за Париж. Разположена е на едно от най-красивите места в Москва- Червения площад, заобиколен от кулите и стените на Кремъл, от зданието на историческия музей и дългата фасада на Държавния универсален магазин.
Храмът е издигнат през 1555г. по заповед на цар Иван Грозни в чест на превземането на град Казан и окончателното отблъскване на татарското нашествие в Русия. Строител на храма е Посник Яковлев, наричан Барма. Около шатровиден централен купол той изградил кубетата на още осем отделни църкви и ги обединил в приказно красивия си строеж с елементи на стара руска и източна архитектура. Легенда разказва , че когато Иван Грозни видял прекрасната постройка, наредил да ослепят създателя му, за да е неспособен никога повече да изгради подобна красота.
В архитектурно отношение в църквата е заложен дълбок религиозен символизъм, свързани с идеята за Новия Йерусалим и по скоро описаното в Откровението на Йоан- Небесно Царство.Дълбокия религиозен смисъл на числото 8, колкото са кулите на събора, разположени около централния купол и образуващи осемвърхова звезда, са свързани с деня на Възкресението Христово, който според древния еврейски календар е осмия ден, а също така и с обещаното (осмо) Небесно Царство, последващо второто пришествие на Христос.
Има и друга легенда свързана с изящната красота на храма ‘Василий Блажени”, в която се разказва, че Наполеон бил толкова впечатлен от постройката, че изпитал неистово желание да я демонтира и да я пренесе в Париж. И тъй като това било невъзможно, когато изтеглял войските си от Москва той наредил храма да бъде сринат до основи. Наполеоновите войници сложили навсякъде в храма барут, но непосредствено след запалването на фитилите завалял чудотворен дъжд, който бил краткотраен, но толкова проливен, че угасил фитилите и предотвратил експлозията.
Не само легенди разказват за чудодейната сила на църквата. Има не един случай в който тя успява да оцелее въпреки всички превратности в Русия и опитите да бъде разрушена.
Един от тях е в началото на XX век, когато църквата е била в нарочена да бъде унищожена от болшевиките и техния атеизъм. През 1918г. комунистите конфискуват имуществото на храма, застрелват свещеника, претопяват камбаните и го заключват. Малко по-късно през 30-те години на същия век, Лазар Каганович , които е бил близък съратник на Сталин и е отговарял в това време за реконструкцията на Червения площад, дава предложение църквата да бъде съборена, с цел да се разшири мястото на площада за официалните парадни шествия. Първоначално Сталин отхвърля тази идея, но по- късно все пак се решава да позволи събарянето му. Благодарение обаче на смелостта на Барановски (архитект и поклонник на руската култура) желанието на Сталин е предотвратено. На Барановски му било заповядано да подготви църквата за разрушаване, но той не само, че категорично отказал, но и заплашил, че ще застане на стъпалата пред храма и ще пререже гърлото си пред всички. Не е ясно дали това става причина за поредния отказ на Сталин да разруши „Свети Василий Блажени”, но затова пък архитекта бил изпратен в затвора с пет годишна присъда.
Днес Катедралата „Свети Василий Блажени” е отворена за посетителите,като дивизия към историческия музей. Непосредствено пред нея се издига паметникът на Минин и Пожарски, герои от народната съпротива срещу полското нашествие през XVII век. Това е и първият скулптурен паметник в Москва от 1818г.
Храмът е издигнат през 1555г. по заповед на цар Иван Грозни в чест на превземането на град Казан и окончателното отблъскване на татарското нашествие в Русия. Строител на храма е Посник Яковлев, наричан Барма. Около шатровиден централен купол той изградил кубетата на още осем отделни църкви и ги обединил в приказно красивия си строеж с елементи на стара руска и източна архитектура. Легенда разказва , че когато Иван Грозни видял прекрасната постройка, наредил да ослепят създателя му, за да е неспособен никога повече да изгради подобна красота.
В архитектурно отношение в църквата е заложен дълбок религиозен символизъм, свързани с идеята за Новия Йерусалим и по скоро описаното в Откровението на Йоан- Небесно Царство.Дълбокия религиозен смисъл на числото 8, колкото са кулите на събора, разположени около централния купол и образуващи осемвърхова звезда, са свързани с деня на Възкресението Христово, който според древния еврейски календар е осмия ден, а също така и с обещаното (осмо) Небесно Царство, последващо второто пришествие на Христос.
Има и друга легенда свързана с изящната красота на храма ‘Василий Блажени”, в която се разказва, че Наполеон бил толкова впечатлен от постройката, че изпитал неистово желание да я демонтира и да я пренесе в Париж. И тъй като това било невъзможно, когато изтеглял войските си от Москва той наредил храма да бъде сринат до основи. Наполеоновите войници сложили навсякъде в храма барут, но непосредствено след запалването на фитилите завалял чудотворен дъжд, който бил краткотраен, но толкова проливен, че угасил фитилите и предотвратил експлозията.
Не само легенди разказват за чудодейната сила на църквата. Има не един случай в който тя успява да оцелее въпреки всички превратности в Русия и опитите да бъде разрушена.
Един от тях е в началото на XX век, когато църквата е била в нарочена да бъде унищожена от болшевиките и техния атеизъм. През 1918г. комунистите конфискуват имуществото на храма, застрелват свещеника, претопяват камбаните и го заключват. Малко по-късно през 30-те години на същия век, Лазар Каганович , които е бил близък съратник на Сталин и е отговарял в това време за реконструкцията на Червения площад, дава предложение църквата да бъде съборена, с цел да се разшири мястото на площада за официалните парадни шествия. Първоначално Сталин отхвърля тази идея, но по- късно все пак се решава да позволи събарянето му. Благодарение обаче на смелостта на Барановски (архитект и поклонник на руската култура) желанието на Сталин е предотвратено. На Барановски му било заповядано да подготви църквата за разрушаване, но той не само, че категорично отказал, но и заплашил, че ще застане на стъпалата пред храма и ще пререже гърлото си пред всички. Не е ясно дали това става причина за поредния отказ на Сталин да разруши „Свети Василий Блажени”, но затова пък архитекта бил изпратен в затвора с пет годишна присъда.
Днес Катедралата „Свети Василий Блажени” е отворена за посетителите,като дивизия към историческия музей. Непосредствено пред нея се издига паметникът на Минин и Пожарски, герои от народната съпротива срещу полското нашествие през XVII век. Това е и първият скулптурен паметник в Москва от 1818г.
