 - Kioln7032931.jpg)
Кьолнската Катедрала- Германия
Кьолнската катедрала, считана за най-високата катедрала в света е открита изключително тържествено на 15 октомври 1880г. в присъствието на император Вилхелм I. От полагането на първия камък до официалното й завършване и откриване са изминали повече от 6 века. Строителството на катедралата започва в далечната 1248г., като датата съвпада с празника на Богородица (15 август) и се осъществява в период на все по-нарастващата съпротива на градските занаятчии и търговци срещу властта на архиепископията, и в същото време всеобщия подем в народностното съзнание на немското население по долината на Рейн. Всичко това изключително допринася за изграждането на представителния храм и тук намират място редица светски елементи, непознати за традиционната църковна архитектура и пластика в онази епоха. Спазвайки напълно изискванията на зрялата готическа архитектура и пластика по фасадите на храма, старите немски майстори, находчиви и изкусни каменоделци, са си позволили известна свобода, като под сводовете на храма са отразили няколко житейски тежнения и остроумни сентенции на свои съграждани.
Централния кораб на църквата е изпълнен с пластични творби на майстора Герхард в началото на 14век, като те са изпълнени с фигури на съновници, светци и мъченици, библейски притчи и сказания, но тук и там се забелязват изключително умело предадени образи и сцени от всекидневния светски живот.
През 1560г. строежа на катедралата е спрян в продължение на 300 години. Могъщият корпус на петкорабния храм от златистобял пясъчник остава с недовършени портали и по вече изградения план остават непостроени кулите.
През 1814г. непосредствено след Наполеоновите войни, в период на бурен национален подем, управата и гражданството на Кьолн решават да завършат величествената катедрала, която все повече се превръща в светилище и привлича поклонници не само от Германия, ами и от Италия, Франция и Испания.
Почти целият довършителен строеж е осъществяван по откритите планове и проекти от 14в..
Размерите и обемите в които е изградена Кьолнската катедрала, са учудващи и за съвременния посетител, свикнал на шеметни височини и импозантни здания. Височината на кулите е 157 метра, вътрешната дължина на храма е 144м., ширината 44м. и височина на корабните сводове – 44м. На западната фасада, от портала „Св. Петър” нагоре по южната кула се вие стълбище с 533 стъпала, което води на 95м. височина, до площадката където са окачени камбаните на катедралата. Тук се намира и най-голямата действаща камбана в световен мащаб- „Св. Петър” чийто език тежи повече от 250 кг.
За да се съхрани това съвършено хилядолетно творение, строители и реставратори, въоръжени със съвременни строителни и консервиращи средства, ежедневно, през всички сезони на годината се борят с изключително тежката ерозия. Най-пагубно е въздействието на ерозията върху северната и южната фасада на храма, като решението на специалистите заели се с опазването на Кьолнската катедрала, е да подменят засегнатите детайли с копия, изработени от специален камък, който на външен вид твърде много наподобява златистобелия пясъчник използван при строителството на храма.
Централния кораб на църквата е изпълнен с пластични творби на майстора Герхард в началото на 14век, като те са изпълнени с фигури на съновници, светци и мъченици, библейски притчи и сказания, но тук и там се забелязват изключително умело предадени образи и сцени от всекидневния светски живот.
През 1560г. строежа на катедралата е спрян в продължение на 300 години. Могъщият корпус на петкорабния храм от златистобял пясъчник остава с недовършени портали и по вече изградения план остават непостроени кулите.
През 1814г. непосредствено след Наполеоновите войни, в период на бурен национален подем, управата и гражданството на Кьолн решават да завършат величествената катедрала, която все повече се превръща в светилище и привлича поклонници не само от Германия, ами и от Италия, Франция и Испания.
Почти целият довършителен строеж е осъществяван по откритите планове и проекти от 14в..
Размерите и обемите в които е изградена Кьолнската катедрала, са учудващи и за съвременния посетител, свикнал на шеметни височини и импозантни здания. Височината на кулите е 157 метра, вътрешната дължина на храма е 144м., ширината 44м. и височина на корабните сводове – 44м. На западната фасада, от портала „Св. Петър” нагоре по южната кула се вие стълбище с 533 стъпала, което води на 95м. височина, до площадката където са окачени камбаните на катедралата. Тук се намира и най-голямата действаща камбана в световен мащаб- „Св. Петър” чийто език тежи повече от 250 кг.
За да се съхрани това съвършено хилядолетно творение, строители и реставратори, въоръжени със съвременни строителни и консервиращи средства, ежедневно, през всички сезони на годината се борят с изключително тежката ерозия. Най-пагубно е въздействието на ерозията върху северната и южната фасада на храма, като решението на специалистите заели се с опазването на Кьолнската катедрала, е да подменят засегнатите детайли с копия, изработени от специален камък, който на външен вид твърде много наподобява златистобелия пясъчник използван при строителството на храма.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Кьолнската катедрала, считана за най-високата катедрала в света е открита изключително тържествено на 15 октомври 1880г. в присъствието на император Вилхелм I. От полагането на първия камък до официалното й завършване и откриване са изминали повече от 6 века. Строителството на катедралата започва в далечната 1248г., като датата съвпада с празника на Богородица (15 август) и се осъществява в период на все по-нарастващата съпротива на градските занаятчии и търговци срещу властта на архиепископията, и в същото време всеобщия подем в народностното съзнание на немското население по долината на Рейн. Всичко това изключително допринася за изграждането на представителния храм и тук намират място редица светски елементи, непознати за традиционната църковна архитектура и пластика в онази епоха. Спазвайки напълно изискванията на зрялата готическа архитектура и пластика по фасадите на храма, старите немски майстори, находчиви и изкусни каменоделци, са си позволили известна свобода, като под сводовете на храма са отразили няколко житейски тежнения и остроумни сентенции на свои съграждани.
Централния кораб на църквата е изпълнен с пластични творби на майстора Герхард в началото на 14век, като те са изпълнени с фигури на съновници, светци и мъченици, библейски притчи и сказания, но тук и там се забелязват изключително умело предадени образи и сцени от всекидневния светски живот.
През 1560г. строежа на катедралата е спрян в продължение на 300 години. Могъщият корпус на петкорабния храм от златистобял пясъчник остава с недовършени портали и по вече изградения план остават непостроени кулите.
През 1814г. непосредствено след Наполеоновите войни, в период на бурен национален подем, управата и гражданството на Кьолн решават да завършат величествената катедрала, която все повече се превръща в светилище и привлича поклонници не само от Германия, ами и от Италия, Франция и Испания.
Почти целият довършителен строеж е осъществяван по откритите планове и проекти от 14в..
Размерите и обемите в които е изградена Кьолнската катедрала, са учудващи и за съвременния посетител, свикнал на шеметни височини и импозантни здания. Височината на кулите е 157 метра, вътрешната дължина на храма е 144м., ширината 44м. и височина на корабните сводове – 44м. На западната фасада, от портала „Св. Петър” нагоре по южната кула се вие стълбище с 533 стъпала, което води на 95м. височина, до площадката където са окачени камбаните на катедралата. Тук се намира и най-голямата действаща камбана в световен мащаб- „Св. Петър” чийто език тежи повече от 250 кг.
За да се съхрани това съвършено хилядолетно творение, строители и реставратори, въоръжени със съвременни строителни и консервиращи средства, ежедневно, през всички сезони на годината се борят с изключително тежката ерозия. Най-пагубно е въздействието на ерозията върху северната и южната фасада на храма, като решението на специалистите заели се с опазването на Кьолнската катедрала, е да подменят засегнатите детайли с копия, изработени от специален камък, който на външен вид твърде много наподобява златистобелия пясъчник използван при строителството на храма.
Централния кораб на църквата е изпълнен с пластични творби на майстора Герхард в началото на 14век, като те са изпълнени с фигури на съновници, светци и мъченици, библейски притчи и сказания, но тук и там се забелязват изключително умело предадени образи и сцени от всекидневния светски живот.
През 1560г. строежа на катедралата е спрян в продължение на 300 години. Могъщият корпус на петкорабния храм от златистобял пясъчник остава с недовършени портали и по вече изградения план остават непостроени кулите.
През 1814г. непосредствено след Наполеоновите войни, в период на бурен национален подем, управата и гражданството на Кьолн решават да завършат величествената катедрала, която все повече се превръща в светилище и привлича поклонници не само от Германия, ами и от Италия, Франция и Испания.
Почти целият довършителен строеж е осъществяван по откритите планове и проекти от 14в..
Размерите и обемите в които е изградена Кьолнската катедрала, са учудващи и за съвременния посетител, свикнал на шеметни височини и импозантни здания. Височината на кулите е 157 метра, вътрешната дължина на храма е 144м., ширината 44м. и височина на корабните сводове – 44м. На западната фасада, от портала „Св. Петър” нагоре по южната кула се вие стълбище с 533 стъпала, което води на 95м. височина, до площадката където са окачени камбаните на катедралата. Тук се намира и най-голямата действаща камбана в световен мащаб- „Св. Петър” чийто език тежи повече от 250 кг.
За да се съхрани това съвършено хилядолетно творение, строители и реставратори, въоръжени със съвременни строителни и консервиращи средства, ежедневно, през всички сезони на годината се борят с изключително тежката ерозия. Най-пагубно е въздействието на ерозията върху северната и южната фасада на храма, като решението на специалистите заели се с опазването на Кьолнската катедрала, е да подменят засегнатите детайли с копия, изработени от специален камък, който на външен вид твърде много наподобява златистобелия пясъчник използван при строителството на храма.
