Търсене

Исторически музей - град Самоков

Град Самоков има специално място в българската история. Музейната сбирка е създадена през 1930 година и така е положено началото на професионални занимания, свързани с културното и историческото наследство на града.

През 1936 година Министерството на просвещението утвърждава музея. През 1938 година е създадена етнографска изложба под ръководството на професор Христо Вакарелски, а две години по-късно е направена и сградата на музея. Тя е проект на архитект Ю. Юрданов и е първата у нас,която е проектирана специално за музей. Във фонда на историческия музей се съхраняват много творби на самоковските зографи- щампи, икони, пазят се произведения на местни занаяти, документи, археологически находки и фотографии.

През 1957 година е създадена постоянна експозиция. Като цяло създаването на музейна институция в Самоков е благодарение на Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски, Наум Хаджимладенов и други.

Една от експозициите в историческия музей се нарича „Самоков – дух и метал“. Тя е посветена на града като занаятчийски, културен и железодобивен център у нас. Изложени са археологически находки, които разкриват хилядолетни традиции в металургията. Направени са действащи макети на съоръжения, механични чукове „самоково“, които показват произхода на името на града.

Изложени са много предмети и инструменти от златарството, абаджийството, медникарството и грънчарството. Тук се обработват и полускъпоценни камъни. През 19 век в Самоков е създадена стъкларска фабрика. В нея работили добри майстори от Карлови Вари и Карлсбад.

Във всяка къща девойките и жените обработвали вълна и тъчели платове от лен, коприна и памук. Те били като малки фабрики и продукцията си често продавали по панаири.

Традиционният бит от 19 и началото на 20 век е представен с носии и шевици за Самоков и селата около него. Изложени са много дамски костюми по Европейска мода, часовници и ръкоделия, който показват градския бит на самоковското общество.

В музея е представен правилникът на местното мъжко училище от 1861 година и екземпляр на Рибния буквар на Петър Берон. Има много снимки, които напомнят, че градът е бил голям просветен център в периода на Възраждането.

Има специална експозиция посветена на местната художествена школа. Изложени са много икони на самоковски зографи, които са прославили града по цял свят- Христо Димитров, неговите синове Захари и Димитър Зограф, Васил Попрадойков, Никоала Образописов и други.

В историческия музей има и няколко временни експозиции- „Самоков през фотообектива“, в която има архивни фотографии и „Кметовете на Самоков“.

Автор: Пепи Панчева

Описание

Град Самоков има специално място в българската история. Музейната сбирка е създадена през 1930 година и така е положено началото на професионални занимания, свързани с културното и историческото наследство на града.

През 1936 година Министерството на просвещението утвърждава музея. През 1938 година е създадена етнографска изложба под ръководството на професор Христо Вакарелски, а две години по-късно е направена и сградата на музея. Тя е проект на архитект Ю. Юрданов и е първата у нас,която е проектирана специално за музей. Във фонда на историческия музей се съхраняват много творби на самоковските зографи- щампи, икони, пазят се произведения на местни занаяти, документи, археологически находки и фотографии.

През 1957 година е създадена постоянна експозиция. Като цяло създаването на музейна институция в Самоков е благодарение на Христо Йончев-Крискарец, Павел Францалийски, Наум Хаджимладенов и други.

Една от експозициите в историческия музей се нарича „Самоков – дух и метал“. Тя е посветена на града като занаятчийски, културен и железодобивен център у нас. Изложени са археологически находки, които разкриват хилядолетни традиции в металургията. Направени са действащи макети на съоръжения, механични чукове „самоково“, които показват произхода на името на града.

Изложени са много предмети и инструменти от златарството, абаджийството, медникарството и грънчарството. Тук се обработват и полускъпоценни камъни. През 19 век в Самоков е създадена стъкларска фабрика. В нея работили добри майстори от Карлови Вари и Карлсбад.

Във всяка къща девойките и жените обработвали вълна и тъчели платове от лен, коприна и памук. Те били като малки фабрики и продукцията си често продавали по панаири.

Традиционният бит от 19 и началото на 20 век е представен с носии и шевици за Самоков и селата около него. Изложени са много дамски костюми по Европейска мода, часовници и ръкоделия, който показват градския бит на самоковското общество.

В музея е представен правилникът на местното мъжко училище от 1861 година и екземпляр на Рибния буквар на Петър Берон. Има много снимки, които напомнят, че градът е бил голям просветен център в периода на Възраждането.

Има специална експозиция посветена на местната художествена школа. Изложени са много икони на самоковски зографи, които са прославили града по цял свят- Христо Димитров, неговите синове Захари и Димитър Зограф, Васил Попрадойков, Никоала Образописов и други.

В историческия музей има и няколко временни експозиции- „Самоков през фотообектива“, в която има архивни фотографии и „Кметовете на Самоков“.

Близки хотели