Екатерининския дворец до Санкт Петербург
В непосредствена близост до Санкт Петербург се намира град Пушкин, някогашното име на който е било Царско село. Изключително ценен и красив град, използван като лятна парадна резиденция за владетелите на великата руска империя. Градчето за цялата си история е било център на империята, където са се взимали политически решения за съдбата на Русия и Европа. Обявен за паметник на Световното наследство на ЮНЕСКО, Царско село е уникален архитектурен паметник, изваян от ръцете на най-добрите художници и архитекти от цял свят. Въпреки тежките разрушения, които е претърпявал градът, той отново е възстановяван и до ден днешен буди възхищение у всеки посетител.
Сред най-впечатляващите сгради в архитектурния ансамбъл Царско село и до ден днешен си остава внушителния и неповторим палат на Екатерина Велика – Екатерининския дворец в едно с прекрасните едноименни градини.
Строителството на двореца е започнало през 1717 година по поръчка на Петър Велики, като подарък за своята втора съпруга Екатерина I и в първоначалният си вид е представлявал скромна двуетажна постройка. Своето неповторимо величие Екатерининския дворец дължи на императрица Елизабет, която е дъщеря на Екатерина I и Петър Велики. Вдъхновена от магнетичната атмосфера на Царско село, императрицата решава, че именно там ще е нейната главна лятна резиденция. През 1752г. започва тоталното преустройване на Екатерининския дворец, като за целта е нает видния италиански архитект Бартоломео Растрели. Четири години по- късно, дворецът е напълно завършен, като новата сграда е с дължина 325 метра, блестящ образец на руския барок , с изключително пищна и разточителна декорация, а градините около двореца се превръщат в райско кътче, изпълнено с много стил и красота.
Импозантния палат впечатлява със сложно декорираните си синьо-бели фасади, пищно украсени със златни орнаменти, като само за фасадата са изразходвани над 100кг. злато.
Вътрешността на двореца също е не по-малко впечатляваща, като сред най-забележителните помещения е Голямата зала, използвана за пищни приеми и балове. По дългите стени на огромното помещение се нижат два реда прозорци, между които са поставени високи огледала в пищно орнаментирани рамки с позлата. Великолепието на залата се допълва от големи потонни фрески, изобразяващи военните победи на руската империя, както и постиженията в областта на науката и изкуството.
Тук в Екатерининския дворец се намира и известната Кехлибарена стая, която е била подарена на Петър Велики от Пруския крал по случай подписването на договора от 1716г. В миналото това помещение от около 10кв.м. е било облицовано с 50 панела инкрустирани с балтийски кехлибар с приятен топъл цвят, наподобяващ цвета на пчелен мед и според мнозина това изключително произведение на изкуството е било осмото чудо на света. Дори по тогавашните стандарти на, подаръкът е бил наистина царски, тъй като за направата на помещението са изразходвани почти половин тон изключително фин кехлибар, надхвърлящ десетократно стойността на златото.
За съжаление обаче, съвременните посетители на Екатерининския дворец няма как да се насладят на този истински шедьовър, тъй като по време на нацистката окупация ценните кехлибарени панели са били демонтирани от отстъпващите руснаци, които напразно са опитали ги спасят. Дълга е историята за последвалите опити за намирането и връщането на Кехлибарената стая в Русия, но и до ден днешен търсенето е безрезултатно. През 1979г. руското правителство, слага край на издирването и решава да направи възстановка на помещението, като през 2003 по време на президента Владимир Путин е открита новата Кехлибарена стая в присъствието на над 40 държавни и световни ръководители.
Сред най-впечатляващите сгради в архитектурния ансамбъл Царско село и до ден днешен си остава внушителния и неповторим палат на Екатерина Велика – Екатерининския дворец в едно с прекрасните едноименни градини.
Строителството на двореца е започнало през 1717 година по поръчка на Петър Велики, като подарък за своята втора съпруга Екатерина I и в първоначалният си вид е представлявал скромна двуетажна постройка. Своето неповторимо величие Екатерининския дворец дължи на императрица Елизабет, която е дъщеря на Екатерина I и Петър Велики. Вдъхновена от магнетичната атмосфера на Царско село, императрицата решава, че именно там ще е нейната главна лятна резиденция. През 1752г. започва тоталното преустройване на Екатерининския дворец, като за целта е нает видния италиански архитект Бартоломео Растрели. Четири години по- късно, дворецът е напълно завършен, като новата сграда е с дължина 325 метра, блестящ образец на руския барок , с изключително пищна и разточителна декорация, а градините около двореца се превръщат в райско кътче, изпълнено с много стил и красота.
Импозантния палат впечатлява със сложно декорираните си синьо-бели фасади, пищно украсени със златни орнаменти, като само за фасадата са изразходвани над 100кг. злато.
Вътрешността на двореца също е не по-малко впечатляваща, като сред най-забележителните помещения е Голямата зала, използвана за пищни приеми и балове. По дългите стени на огромното помещение се нижат два реда прозорци, между които са поставени високи огледала в пищно орнаментирани рамки с позлата. Великолепието на залата се допълва от големи потонни фрески, изобразяващи военните победи на руската империя, както и постиженията в областта на науката и изкуството.
Тук в Екатерининския дворец се намира и известната Кехлибарена стая, която е била подарена на Петър Велики от Пруския крал по случай подписването на договора от 1716г. В миналото това помещение от около 10кв.м. е било облицовано с 50 панела инкрустирани с балтийски кехлибар с приятен топъл цвят, наподобяващ цвета на пчелен мед и според мнозина това изключително произведение на изкуството е било осмото чудо на света. Дори по тогавашните стандарти на, подаръкът е бил наистина царски, тъй като за направата на помещението са изразходвани почти половин тон изключително фин кехлибар, надхвърлящ десетократно стойността на златото.
За съжаление обаче, съвременните посетители на Екатерининския дворец няма как да се насладят на този истински шедьовър, тъй като по време на нацистката окупация ценните кехлибарени панели са били демонтирани от отстъпващите руснаци, които напразно са опитали ги спасят. Дълга е историята за последвалите опити за намирането и връщането на Кехлибарената стая в Русия, но и до ден днешен търсенето е безрезултатно. През 1979г. руското правителство, слага край на издирването и решава да направи възстановка на помещението, като през 2003 по време на президента Владимир Путин е открита новата Кехлибарена стая в присъствието на над 40 държавни и световни ръководители.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
В непосредствена близост до Санкт Петербург се намира град Пушкин, някогашното име на който е било Царско село. Изключително ценен и красив град, използван като лятна парадна резиденция за владетелите на великата руска империя. Градчето за цялата си история е било център на империята, където са се взимали политически решения за съдбата на Русия и Европа. Обявен за паметник на Световното наследство на ЮНЕСКО, Царско село е уникален архитектурен паметник, изваян от ръцете на най-добрите художници и архитекти от цял свят. Въпреки тежките разрушения, които е претърпявал градът, той отново е възстановяван и до ден днешен буди възхищение у всеки посетител.
Сред най-впечатляващите сгради в архитектурния ансамбъл Царско село и до ден днешен си остава внушителния и неповторим палат на Екатерина Велика – Екатерининския дворец в едно с прекрасните едноименни градини.
Строителството на двореца е започнало през 1717 година по поръчка на Петър Велики, като подарък за своята втора съпруга Екатерина I и в първоначалният си вид е представлявал скромна двуетажна постройка. Своето неповторимо величие Екатерининския дворец дължи на императрица Елизабет, която е дъщеря на Екатерина I и Петър Велики. Вдъхновена от магнетичната атмосфера на Царско село, императрицата решава, че именно там ще е нейната главна лятна резиденция. През 1752г. започва тоталното преустройване на Екатерининския дворец, като за целта е нает видния италиански архитект Бартоломео Растрели. Четири години по- късно, дворецът е напълно завършен, като новата сграда е с дължина 325 метра, блестящ образец на руския барок , с изключително пищна и разточителна декорация, а градините около двореца се превръщат в райско кътче, изпълнено с много стил и красота.
Импозантния палат впечатлява със сложно декорираните си синьо-бели фасади, пищно украсени със златни орнаменти, като само за фасадата са изразходвани над 100кг. злато.
Вътрешността на двореца също е не по-малко впечатляваща, като сред най-забележителните помещения е Голямата зала, използвана за пищни приеми и балове. По дългите стени на огромното помещение се нижат два реда прозорци, между които са поставени високи огледала в пищно орнаментирани рамки с позлата. Великолепието на залата се допълва от големи потонни фрески, изобразяващи военните победи на руската империя, както и постиженията в областта на науката и изкуството.
Тук в Екатерининския дворец се намира и известната Кехлибарена стая, която е била подарена на Петър Велики от Пруския крал по случай подписването на договора от 1716г. В миналото това помещение от около 10кв.м. е било облицовано с 50 панела инкрустирани с балтийски кехлибар с приятен топъл цвят, наподобяващ цвета на пчелен мед и според мнозина това изключително произведение на изкуството е било осмото чудо на света. Дори по тогавашните стандарти на, подаръкът е бил наистина царски, тъй като за направата на помещението са изразходвани почти половин тон изключително фин кехлибар, надхвърлящ десетократно стойността на златото.
За съжаление обаче, съвременните посетители на Екатерининския дворец няма как да се насладят на този истински шедьовър, тъй като по време на нацистката окупация ценните кехлибарени панели са били демонтирани от отстъпващите руснаци, които напразно са опитали ги спасят. Дълга е историята за последвалите опити за намирането и връщането на Кехлибарената стая в Русия, но и до ден днешен търсенето е безрезултатно. През 1979г. руското правителство, слага край на издирването и решава да направи възстановка на помещението, като през 2003 по време на президента Владимир Путин е открита новата Кехлибарена стая в присъствието на над 40 държавни и световни ръководители.
Сред най-впечатляващите сгради в архитектурния ансамбъл Царско село и до ден днешен си остава внушителния и неповторим палат на Екатерина Велика – Екатерининския дворец в едно с прекрасните едноименни градини.
Строителството на двореца е започнало през 1717 година по поръчка на Петър Велики, като подарък за своята втора съпруга Екатерина I и в първоначалният си вид е представлявал скромна двуетажна постройка. Своето неповторимо величие Екатерининския дворец дължи на императрица Елизабет, която е дъщеря на Екатерина I и Петър Велики. Вдъхновена от магнетичната атмосфера на Царско село, императрицата решава, че именно там ще е нейната главна лятна резиденция. През 1752г. започва тоталното преустройване на Екатерининския дворец, като за целта е нает видния италиански архитект Бартоломео Растрели. Четири години по- късно, дворецът е напълно завършен, като новата сграда е с дължина 325 метра, блестящ образец на руския барок , с изключително пищна и разточителна декорация, а градините около двореца се превръщат в райско кътче, изпълнено с много стил и красота.
Импозантния палат впечатлява със сложно декорираните си синьо-бели фасади, пищно украсени със златни орнаменти, като само за фасадата са изразходвани над 100кг. злато.
Вътрешността на двореца също е не по-малко впечатляваща, като сред най-забележителните помещения е Голямата зала, използвана за пищни приеми и балове. По дългите стени на огромното помещение се нижат два реда прозорци, между които са поставени високи огледала в пищно орнаментирани рамки с позлата. Великолепието на залата се допълва от големи потонни фрески, изобразяващи военните победи на руската империя, както и постиженията в областта на науката и изкуството.
Тук в Екатерининския дворец се намира и известната Кехлибарена стая, която е била подарена на Петър Велики от Пруския крал по случай подписването на договора от 1716г. В миналото това помещение от около 10кв.м. е било облицовано с 50 панела инкрустирани с балтийски кехлибар с приятен топъл цвят, наподобяващ цвета на пчелен мед и според мнозина това изключително произведение на изкуството е било осмото чудо на света. Дори по тогавашните стандарти на, подаръкът е бил наистина царски, тъй като за направата на помещението са изразходвани почти половин тон изключително фин кехлибар, надхвърлящ десетократно стойността на златото.
За съжаление обаче, съвременните посетители на Екатерининския дворец няма как да се насладят на този истински шедьовър, тъй като по време на нацистката окупация ценните кехлибарени панели са били демонтирани от отстъпващите руснаци, които напразно са опитали ги спасят. Дълга е историята за последвалите опити за намирането и връщането на Кехлибарената стая в Русия, но и до ден днешен търсенето е безрезултатно. През 1979г. руското правителство, слага край на издирването и решава да направи възстановка на помещението, като през 2003 по време на президента Владимир Путин е открита новата Кехлибарена стая в присъствието на над 40 държавни и световни ръководители.
