Арка на древния град Аполония
Созопол е най – старият български град по Черноморието. Има останки от жилища, съдове и оръдия на труда още от дълбока древност. Смята се, че селище по тези земи е имало от IV-III хилядолетие преди Христа.
През 610 година преди новата ера милетски гърци се преселват на мястото на старото тракийско селище. Те основават елинска колония (полис) наречена Аполония Понтика. Градът се превръща във важен пристанищен и търговски център, който поддържа връзка с големите центрове на Елада: Коринт, Атина, островите Лесбос, Родос и други. Самата Аполония Понтика е богата на солни залежи, които успешно продава. Емблемата на Аполония е котва. Тя става задължителен знак върху монетите, които се секат от края на VI век преди Христа.
Градът е завладян от римляните през 72 година преди новата ера. Те разрушават крепостната стена и ограбват града. Марк Лукул, който е пълководец на римляните, отнася в Рим статуя на бог Аполон.
Градът отново е в подем от IV век. Оттогава носи името Созополис, което значи „град на спасението“. Влиза в териториите на българската държава чак през 812 година, по време на управлението на хан Крум.
От периода XVIII – XIX век се запазват много къщи и църкви, направени от камък и дърво. Те създават емблематичния архитектурен облик на града. Старите икони и изящните дърворезби по иконостасите са сред забележителните творения от това време.
Гръцкото население от тези земи се изселва през през 20-те години на 20 век и създава село, наречено Созополи на полуостров Халкидики в Гърция.
Старата част на града е запазена и до днес. Има останки от крепостната стена на античния полис Аполония. Крепостта е строена в средата на V век по време на управлението на император Анастасий. Може да се види и древната арка на града.
Историята и приятните плажове привличат множество туристи в Созопол. Наблизо са и едни от най – известните къмпинги в страната - „Градина“, „Каваци“, „Златна рибка“ и „Смокиня“.
Автор: Ана Мария
Описание
Созопол е най – старият български град по Черноморието. Има останки от жилища, съдове и оръдия на труда още от дълбока древност. Смята се, че селище по тези земи е имало от IV-III хилядолетие преди Христа.
През 610 година преди новата ера милетски гърци се преселват на мястото на старото тракийско селище. Те основават елинска колония (полис) наречена Аполония Понтика. Градът се превръща във важен пристанищен и търговски център, който поддържа връзка с големите центрове на Елада: Коринт, Атина, островите Лесбос, Родос и други. Самата Аполония Понтика е богата на солни залежи, които успешно продава. Емблемата на Аполония е котва. Тя става задължителен знак върху монетите, които се секат от края на VI век преди Христа.
Градът е завладян от римляните през 72 година преди новата ера. Те разрушават крепостната стена и ограбват града. Марк Лукул, който е пълководец на римляните, отнася в Рим статуя на бог Аполон.
Градът отново е в подем от IV век. Оттогава носи името Созополис, което значи „град на спасението“. Влиза в териториите на българската държава чак през 812 година, по време на управлението на хан Крум.
От периода XVIII – XIX век се запазват много къщи и църкви, направени от камък и дърво. Те създават емблематичния архитектурен облик на града. Старите икони и изящните дърворезби по иконостасите са сред забележителните творения от това време.
Гръцкото население от тези земи се изселва през през 20-те години на 20 век и създава село, наречено Созополи на полуостров Халкидики в Гърция.
Старата част на града е запазена и до днес. Има останки от крепостната стена на античния полис Аполония. Крепостта е строена в средата на V век по време на управлението на император Анастасий. Може да се види и древната арка на града.
Историята и приятните плажове привличат множество туристи в Созопол. Наблизо са и едни от най – известните къмпинги в страната - „Градина“, „Каваци“, „Златна рибка“ и „Смокиня“.