6620432.jpg)
2974307.jpg)
Римски стадион Пловдив
ул. „Христо Г. Данов“, Пловдив
В самото сърце на град Пловдив, още в началото на 2-ри век, когато е под управлението на
император Адриан е построен Античния стадион. Намира се точно между Таксим тепе и Сахат тепе, в естествено получилата се падина. Склоновете и са използвани, за да се поставят седалките за зрители. Това е най – забележителното съоръжение за древния Филипопол. От 1995 година Римският
стадион е със статут за Национална културна ценност. Той е едно от най – добре съхранените изобретения на римляните в град Пловдив. Тук могат да се видят още най – добре
запазения античен театър на целия Балкански полуостров, Одеона/ Булевтериона, фрагменти от
Форума / Агората, крепостни стени, фрагменти от два акведукта, синагога, малка и голяма
базилика, резиденции и много други.
Стадионът се намира в центъра на града, точно под Главната улица. Може да се разгледа северната му част, която е разкрита на площад Джумая. Тогавашния централен вход се е намирал точно под площад Каменица и сега е недостъпен, както и цялата останала част, защото се явяват
под сградите. Размерите на стадиона са 50 м. ширина и 240 м. дължина. Дължината се е
изчислявала като 1 „стадий“– 625 римски или 600 гръцки стъпки, което възлиза на 180м.
Капацитета на целия стадион е 30 000 души. Имало е зрители от други населени места, пристигнали в града само, за да наблюдават игрите. Местатаопределени за зрителите са разпредени в общо 14 реда, като през определено разстояние има стълбищни пътеки, които започват отгоре и
стигат до пистата. Местата за сядане са от монолитни мраморни блокове, а лицето на първия ред е покрито с мраморни плочи, високи 1.80 метра. На площад Джумая, частта от стадиона, която се
вижда се нарича сфендона. Под седалките има изграден свод, от който има подземен проход с
пистата. За лицата с висок клас е имало специално отредени места, надписани с гръцки надписи.
На стадиона са се организирали множество игри, по подобие на тези в Древна Гърция. Секли са се и специални монети с лика на управляващия император или с образи от състезанията,
провеждащи се там. Стадионът е открит през 1923 година, като през годините върху него са работели различни археолози, сред които М.Мартинова-Кютова, Л. Ботушарова, Д. Цончев. От 1995 година е сред националните културни ценности на България.
Описание
В самото сърце на град Пловдив, още в началото на 2-ри век, когато е под управлението на
император Адриан е построен Античния стадион. Намира се точно между Таксим тепе и Сахат тепе, в естествено получилата се падина. Склоновете и са използвани, за да се поставят седалките за зрители. Това е най – забележителното съоръжение за древния Филипопол. От 1995 година Римският
стадион е със статут за Национална културна ценност. Той е едно от най – добре съхранените изобретения на римляните в град Пловдив. Тук могат да се видят още най – добре
запазения античен театър на целия Балкански полуостров, Одеона/ Булевтериона, фрагменти от
Форума / Агората, крепостни стени, фрагменти от два акведукта, синагога, малка и голяма
базилика, резиденции и много други.
Стадионът се намира в центъра на града, точно под Главната улица. Може да се разгледа северната му част, която е разкрита на площад Джумая. Тогавашния централен вход се е намирал точно под площад Каменица и сега е недостъпен, както и цялата останала част, защото се явяват
под сградите. Размерите на стадиона са 50 м. ширина и 240 м. дължина. Дължината се е
изчислявала като 1 „стадий“– 625 римски или 600 гръцки стъпки, което възлиза на 180м.
Капацитета на целия стадион е 30 000 души. Имало е зрители от други населени места, пристигнали в града само, за да наблюдават игрите. Местатаопределени за зрителите са разпредени в общо 14 реда, като през определено разстояние има стълбищни пътеки, които започват отгоре и
стигат до пистата. Местата за сядане са от монолитни мраморни блокове, а лицето на първия ред е покрито с мраморни плочи, високи 1.80 метра. На площад Джумая, частта от стадиона, която се
вижда се нарича сфендона. Под седалките има изграден свод, от който има подземен проход с
пистата. За лицата с висок клас е имало специално отредени места, надписани с гръцки надписи.
На стадиона са се организирали множество игри, по подобие на тези в Древна Гърция. Секли са се и специални монети с лика на управляващия император или с образи от състезанията,
провеждащи се там. Стадионът е открит през 1923 година, като през годините върху него са работели различни археолози, сред които М.Мартинова-Кютова, Л. Ботушарова, Д. Цончев. От 1995 година е сред националните културни ценности на България.
