Замъка Шенонсо-долината на река Лоара, Франция
Считан за един от най- елегантните замъци, не само в долината на Лоара, но и във цяла Франция, замъкът Шенонсо се намира във вътрешноста на долината при река Лоара, разположен на двата бряга на устието на малката река Шер, непосредствено преди вливането и в голямата река. Импозантната постройка се разполага направо във водите на река Шер, като величествената й осанка се отразява блестящо в чистата река. Голям мост свързва двата бряга на реката, върху който е разположена двуетажна галерия, използвана и като бална зала.
В строителството на замъка се преплитат съдбите на няколко жени, сред които четири кралици и това му придава своеобразно изящество, което малко замъци в Европа притежават.
Началото на строителството му е положено през 1513г. от съпругата на богатия ковчежник на Нормандия, Томас Бойе, където върху останките на старата мелница на семейство Марк, от която Катрин Бойе запазва основната кула известна като „Кулата на Марк” на входа на замъка. В началния си вид замъка бил завършен през 1521г. След смъртта на родителите си, Антоан Бойе е бил принуден да продаде семейната ценност на Франсоа I, поради натрупаните големи дългове към него. Последствие замъкът остава в ръцете на наследника на трона Крал Анри II, който заобикаляйки всякакъв морал и закони подарява двореца на своята любовница Диана Поатие.Меркантилната и способна кралска любимка придава на двореца още по-голяма изтънченост на фасадата и прокарва сводест мост над реката до другия бряг и превръщайки резиденцията в истинско гнездо на любовта.След смърта на краля, съпругата му Катерина Медичи заставя Диана Поатие да напусне Шенонсо и да се засели в Шамон. Самата Катерина медичи се настанява в Шенонсо, построява блестящата двуетажна галерия над моста и постига завършен вид на сградата, чийто силует вече няколко столетия се отразява в кристалните води на Шер.
Луиза Лотаринска била следващата владетелка на Шенонсо, която толкова била потресена от нелепото убийство на съпруга си Анри III, че по нейна заповед спалнята й била преустроена в тъмни до черни цветове, а тя самата прекарала остатъка от живота си потънала в дълбок траур най-вече в тази стая.
С течение на годините се сменят още три владетелки на замъка Шенонсо, сред които най- значима е ролята на Луиза Мария Мадлен Дюпен , която подържала приятелски контакти с енциклопедистите. В замъка неведнъж са гостували на Мадам Дюпен знаменити личности като Монтескьо, Волтер Русо, Дидро и др., благодарение на чието застъпничество и власт в обществото Шенонсо е бил предпазен от разрушение и разграбване в дните на Великата френска революция.
Вътрешността на замъка повтаря със същото чувство за мярка и хармония изяществото на фасадата. Трайни следи в изискания инериор оставя и временното пребиваване на Франсоа I през първата половина на XVI век. Образец на дворцов интериор от ранния Френски ренесанс е неговата спалня и светлите дълги галерии, издигащи се върху сводовете на моста.
През XVIII век в замъка известно време живее и великият френски мислител Жан Жак Русо, създал тук някои от произведенията си.
В строителството на замъка се преплитат съдбите на няколко жени, сред които четири кралици и това му придава своеобразно изящество, което малко замъци в Европа притежават.
Началото на строителството му е положено през 1513г. от съпругата на богатия ковчежник на Нормандия, Томас Бойе, където върху останките на старата мелница на семейство Марк, от която Катрин Бойе запазва основната кула известна като „Кулата на Марк” на входа на замъка. В началния си вид замъка бил завършен през 1521г. След смъртта на родителите си, Антоан Бойе е бил принуден да продаде семейната ценност на Франсоа I, поради натрупаните големи дългове към него. Последствие замъкът остава в ръцете на наследника на трона Крал Анри II, който заобикаляйки всякакъв морал и закони подарява двореца на своята любовница Диана Поатие.Меркантилната и способна кралска любимка придава на двореца още по-голяма изтънченост на фасадата и прокарва сводест мост над реката до другия бряг и превръщайки резиденцията в истинско гнездо на любовта.След смърта на краля, съпругата му Катерина Медичи заставя Диана Поатие да напусне Шенонсо и да се засели в Шамон. Самата Катерина медичи се настанява в Шенонсо, построява блестящата двуетажна галерия над моста и постига завършен вид на сградата, чийто силует вече няколко столетия се отразява в кристалните води на Шер.
Луиза Лотаринска била следващата владетелка на Шенонсо, която толкова била потресена от нелепото убийство на съпруга си Анри III, че по нейна заповед спалнята й била преустроена в тъмни до черни цветове, а тя самата прекарала остатъка от живота си потънала в дълбок траур най-вече в тази стая.
С течение на годините се сменят още три владетелки на замъка Шенонсо, сред които най- значима е ролята на Луиза Мария Мадлен Дюпен , която подържала приятелски контакти с енциклопедистите. В замъка неведнъж са гостували на Мадам Дюпен знаменити личности като Монтескьо, Волтер Русо, Дидро и др., благодарение на чието застъпничество и власт в обществото Шенонсо е бил предпазен от разрушение и разграбване в дните на Великата френска революция.
Вътрешността на замъка повтаря със същото чувство за мярка и хармония изяществото на фасадата. Трайни следи в изискания инериор оставя и временното пребиваване на Франсоа I през първата половина на XVI век. Образец на дворцов интериор от ранния Френски ренесанс е неговата спалня и светлите дълги галерии, издигащи се върху сводовете на моста.
През XVIII век в замъка известно време живее и великият френски мислител Жан Жак Русо, създал тук някои от произведенията си.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Считан за един от най- елегантните замъци, не само в долината на Лоара, но и във цяла Франция, замъкът Шенонсо се намира във вътрешноста на долината при река Лоара, разположен на двата бряга на устието на малката река Шер, непосредствено преди вливането и в голямата река. Импозантната постройка се разполага направо във водите на река Шер, като величествената й осанка се отразява блестящо в чистата река. Голям мост свързва двата бряга на реката, върху който е разположена двуетажна галерия, използвана и като бална зала.
В строителството на замъка се преплитат съдбите на няколко жени, сред които четири кралици и това му придава своеобразно изящество, което малко замъци в Европа притежават.
Началото на строителството му е положено през 1513г. от съпругата на богатия ковчежник на Нормандия, Томас Бойе, където върху останките на старата мелница на семейство Марк, от която Катрин Бойе запазва основната кула известна като „Кулата на Марк” на входа на замъка. В началния си вид замъка бил завършен през 1521г. След смъртта на родителите си, Антоан Бойе е бил принуден да продаде семейната ценност на Франсоа I, поради натрупаните големи дългове към него. Последствие замъкът остава в ръцете на наследника на трона Крал Анри II, който заобикаляйки всякакъв морал и закони подарява двореца на своята любовница Диана Поатие.Меркантилната и способна кралска любимка придава на двореца още по-голяма изтънченост на фасадата и прокарва сводест мост над реката до другия бряг и превръщайки резиденцията в истинско гнездо на любовта.След смърта на краля, съпругата му Катерина Медичи заставя Диана Поатие да напусне Шенонсо и да се засели в Шамон. Самата Катерина медичи се настанява в Шенонсо, построява блестящата двуетажна галерия над моста и постига завършен вид на сградата, чийто силует вече няколко столетия се отразява в кристалните води на Шер.
Луиза Лотаринска била следващата владетелка на Шенонсо, която толкова била потресена от нелепото убийство на съпруга си Анри III, че по нейна заповед спалнята й била преустроена в тъмни до черни цветове, а тя самата прекарала остатъка от живота си потънала в дълбок траур най-вече в тази стая.
С течение на годините се сменят още три владетелки на замъка Шенонсо, сред които най- значима е ролята на Луиза Мария Мадлен Дюпен , която подържала приятелски контакти с енциклопедистите. В замъка неведнъж са гостували на Мадам Дюпен знаменити личности като Монтескьо, Волтер Русо, Дидро и др., благодарение на чието застъпничество и власт в обществото Шенонсо е бил предпазен от разрушение и разграбване в дните на Великата френска революция.
Вътрешността на замъка повтаря със същото чувство за мярка и хармония изяществото на фасадата. Трайни следи в изискания инериор оставя и временното пребиваване на Франсоа I през първата половина на XVI век. Образец на дворцов интериор от ранния Френски ренесанс е неговата спалня и светлите дълги галерии, издигащи се върху сводовете на моста.
През XVIII век в замъка известно време живее и великият френски мислител Жан Жак Русо, създал тук някои от произведенията си.
В строителството на замъка се преплитат съдбите на няколко жени, сред които четири кралици и това му придава своеобразно изящество, което малко замъци в Европа притежават.
Началото на строителството му е положено през 1513г. от съпругата на богатия ковчежник на Нормандия, Томас Бойе, където върху останките на старата мелница на семейство Марк, от която Катрин Бойе запазва основната кула известна като „Кулата на Марк” на входа на замъка. В началния си вид замъка бил завършен през 1521г. След смъртта на родителите си, Антоан Бойе е бил принуден да продаде семейната ценност на Франсоа I, поради натрупаните големи дългове към него. Последствие замъкът остава в ръцете на наследника на трона Крал Анри II, който заобикаляйки всякакъв морал и закони подарява двореца на своята любовница Диана Поатие.Меркантилната и способна кралска любимка придава на двореца още по-голяма изтънченост на фасадата и прокарва сводест мост над реката до другия бряг и превръщайки резиденцията в истинско гнездо на любовта.След смърта на краля, съпругата му Катерина Медичи заставя Диана Поатие да напусне Шенонсо и да се засели в Шамон. Самата Катерина медичи се настанява в Шенонсо, построява блестящата двуетажна галерия над моста и постига завършен вид на сградата, чийто силует вече няколко столетия се отразява в кристалните води на Шер.
Луиза Лотаринска била следващата владетелка на Шенонсо, която толкова била потресена от нелепото убийство на съпруга си Анри III, че по нейна заповед спалнята й била преустроена в тъмни до черни цветове, а тя самата прекарала остатъка от живота си потънала в дълбок траур най-вече в тази стая.
С течение на годините се сменят още три владетелки на замъка Шенонсо, сред които най- значима е ролята на Луиза Мария Мадлен Дюпен , която подържала приятелски контакти с енциклопедистите. В замъка неведнъж са гостували на Мадам Дюпен знаменити личности като Монтескьо, Волтер Русо, Дидро и др., благодарение на чието застъпничество и власт в обществото Шенонсо е бил предпазен от разрушение и разграбване в дните на Великата френска революция.
Вътрешността на замъка повтаря със същото чувство за мярка и хармония изяществото на фасадата. Трайни следи в изискания инериор оставя и временното пребиваване на Франсоа I през първата половина на XVI век. Образец на дворцов интериор от ранния Френски ренесанс е неговата спалня и светлите дълги галерии, издигащи се върху сводовете на моста.
През XVIII век в замъка известно време живее и великият френски мислител Жан Жак Русо, създал тук някои от произведенията си.
