Южната крепостна стена и Камилите Хисаря
От хилядолетия град Хисаря се свързва с Римската империя. Римляните, стигайки до тези земи, откриват малкото тракийско селище. Най – заинтригуващо за тогавашните римски управници е леченото свойство на изворите в района. През 3-ти век града е обграден с крепостна стена и става административен център.
Някога е имало общо 4 главни порти за достъп до него, като в момента най – добре са отстоели на времето южната и западната. Именно южната – Камилите е един от символите на Хисаря. Главната порта на тогавашния град Диоклецианополис е била Южната крепостна порта. От нея е тръгвал ключовия път за Филипополис (сегашния Пловдив), който тогава е бил най – значимия административен център. Наричана е „Камилите“ заради внушителните си размери – 13 метра височина и факта, че е била разделена и е наподобявала две, стоящи една срещу друга камили. Интересен факт е, че точно тук пред 1882 година Иван Вазов сътворява едно от най-известните си произведения „Отечество любезно, как хубаво си ти!“.
В края на 3-ти век, след готските набези градът е опожарен и разрушен. Император Диоклециан го възстановява в началото на 4-ти век, затова носи името Диоклецианопол. Издигнат е спрямо изискванията на тогавашното римско градоустройство. Придобил е изключително красив вид с мраморни бани, прави и широки улици, на който е имало скулптури на богове. Тогава е построена и крепостната стена от най – добрите майстори по това време. Тя е най – добре запазената на Балканския полуостров и има форма на почти правилен четириъгълник.
Автор: Живко
Описание
От хилядолетия град Хисаря се свързва с Римската империя. Римляните, стигайки до тези земи, откриват малкото тракийско селище. Най – заинтригуващо за тогавашните римски управници е леченото свойство на изворите в района. През 3-ти век града е обграден с крепостна стена и става административен център.
Някога е имало общо 4 главни порти за достъп до него, като в момента най – добре са отстоели на времето южната и западната. Именно южната – Камилите е един от символите на Хисаря. Главната порта на тогавашния град Диоклецианополис е била Южната крепостна порта. От нея е тръгвал ключовия път за Филипополис (сегашния Пловдив), който тогава е бил най – значимия административен център. Наричана е „Камилите“ заради внушителните си размери – 13 метра височина и факта, че е била разделена и е наподобявала две, стоящи една срещу друга камили. Интересен факт е, че точно тук пред 1882 година Иван Вазов сътворява едно от най-известните си произведения „Отечество любезно, как хубаво си ти!“.
В края на 3-ти век, след готските набези градът е опожарен и разрушен. Император Диоклециан го възстановява в началото на 4-ти век, затова носи името Диоклецианопол. Издигнат е спрямо изискванията на тогавашното римско градоустройство. Придобил е изключително красив вид с мраморни бани, прави и широки улици, на който е имало скулптури на богове. Тогава е построена и крепостната стена от най – добрите майстори по това време. Тя е най – добре запазената на Балканския полуостров и има форма на почти правилен четириъгълник.
