Връх Мальовица
Връх Мальовица се намира в северозападната част на Рила и е висок 2729 метра. Името му идва от Мальо войвода, който се е борил срещу турците и е загинал някъде в подножието на върха. Има и още едно предположение за името. В североизточното подножие на върха се намират Мали езера и от тях на старите карти върхът се нарича Малевица. По северните и източните склонове на Мальовица са разположени едни от най-известните скални стени у нас, който са много стръмни и опасни. Представляват истинско предизвикателство за катерачите. През 1938 година за първи път е проучена северната стена. В подножието могат да се видят Мальовишките езера, а на югоизток - Еленските езера, които се намират в дълбок циркус. В подножието на върха е създаден курорт, който е сред най-посещаваните в Рила и предлага невероятни условия за ски, сноуборд и маршрути за много екстремни спускания по снежната планина.
Има различни маршрути в района на връх Мальовица. Под него се намира едноименната хижа Мальовица, от която тръгват всички преходи към върха. Преминава се през ледникова долина, която е маркирана и е част от международния маршрут Е4. От билото продължава към Раздела, хижа Иван Вазов и към красивите Седем Рилски езера. Районът около върха е опасен през зимата, защото съществува възможност за образуване на лавини и изисква повишено внимание от страна на всеки, който минава от там.
През 1937 година за пръв път Северната стена става обект на проучване. Група опитни алпинисти от Словения опитват да покорят „Черния триъгълник“ както още е известна стената, но не успява. През същата година опит правят френски, австрийски и немски алпинисти, но и те успяват да изминат едва 60 метра, скалата се оказва изключително тежка като маршрут и опасна. Няколко години по-късно френска група също прави опит, а след това и известният алпинист Раймонд Лайнингер признава трудността и величието на Северната стена. Няколко дни след като той се оттегля, двама българи Георги Стоименов и Коста Саваджиев правят невъзможното- изкачват се до върха на скалата. Същинското катерене започва предния ден - на 22 август, и те записват името си в историята. Успяват да направят това, което отказва много известни алпинисти преди тях.
Автор: Hristo
Описание
Връх Мальовица се намира в северозападната част на Рила и е висок 2729 метра. Името му идва от Мальо войвода, който се е борил срещу турците и е загинал някъде в подножието на върха. Има и още едно предположение за името. В североизточното подножие на върха се намират Мали езера и от тях на старите карти върхът се нарича Малевица. По северните и източните склонове на Мальовица са разположени едни от най-известните скални стени у нас, който са много стръмни и опасни. Представляват истинско предизвикателство за катерачите. През 1938 година за първи път е проучена северната стена. В подножието могат да се видят Мальовишките езера, а на югоизток - Еленските езера, които се намират в дълбок циркус. В подножието на върха е създаден курорт, който е сред най-посещаваните в Рила и предлага невероятни условия за ски, сноуборд и маршрути за много екстремни спускания по снежната планина.
Има различни маршрути в района на връх Мальовица. Под него се намира едноименната хижа Мальовица, от която тръгват всички преходи към върха. Преминава се през ледникова долина, която е маркирана и е част от международния маршрут Е4. От билото продължава към Раздела, хижа Иван Вазов и към красивите Седем Рилски езера. Районът около върха е опасен през зимата, защото съществува възможност за образуване на лавини и изисква повишено внимание от страна на всеки, който минава от там.
През 1937 година за пръв път Северната стена става обект на проучване. Група опитни алпинисти от Словения опитват да покорят „Черния триъгълник“ както още е известна стената, но не успява. През същата година опит правят френски, австрийски и немски алпинисти, но и те успяват да изминат едва 60 метра, скалата се оказва изключително тежка като маршрут и опасна. Няколко години по-късно френска група също прави опит, а след това и известният алпинист Раймонд Лайнингер признава трудността и величието на Северната стена. Няколко дни след като той се оттегля, двама българи Георги Стоименов и Коста Саваджиев правят невъзможното- изкачват се до върха на скалата. Същинското катерене започва предния ден - на 22 август, и те записват името си в историята. Успяват да направят това, което отказва много известни алпинисти преди тях.
