6956587.jpg)
4692711.jpg)
7198362.jpg)
9787131.jpg)
Статуята на Свободата в САЩ
Сигурно малко хора знаят, че официалното име на Статуята на свободата е „Свободата озаряваща света”. Тя е безспорният символ на американската нация и на САЩ. Статуята на свободата е паметник на културата, олицетворяващ стремежа на американския народ към справедливост, свобода и равноправенство. А намиращият се в най – горната точка на статуята вечен огън сякаш зарежда Америка и поддържа нейния дух жив.
Известанта статуя гордо се издига на остров Либърти, намиращ се в устието на река Хъдсън, в пристанището на Ню Йорк. Направения от мед огромен обелиск, отбелязва стогодишнината от обявяването на Независимостта на САЩ. Статуята е подарена на Америка от Франция в края на XIX век, като символ на приятелство между двете страни. Идеята за създаването на грандиозния проект се появява през 1876 г. Главният скулптор на статуята е Фредерик Бартолди, а стабилната носеща вътрешна метална конструкция е дело на Густав Айфел, конструирал и не по – малко популярната забележителност на Франция – Айфеловата кула. Смята се, че за статуята като модел скулпторът е използвал лицето на майка си и тялото на своята любима. Гениалната скулптура е олицетворение на свободата и стремежа към нея. От 1886 година Статуята на свободата е първото нещо, което множеството емигранти виждат идвайки от Европа, прекосявайки океана. Този символ на Америка е включен в списъка на Юнеско със световното културно наследство през 1983 година.
Във Франция статуята е създадена и изпратена на части, по кораб до Ню Йорк в над 200 пакета. На територията на Америка фрагментите пристигат на 17 юни 1885 година, но сглобяването се забавя и статуята не е готова за 100 годишнината от Независимостта, чествана през 1886г. Причината за проточването е финансова, средствата за довършването на статуята са недостатъчни. В крайна сметка се организират кампании за събиране на средства и Статуята на свободата е официално открита на 28 октомври 1886 г. от тогавашния президент Гроувър Кливланд. Народа на Америка я нарира галено Лейди Либърти или Миц Либърти. Уникалният паметник има множество умалени копия, едно от които на остров в Сена близо до Айфеловата кула.
Статуята на свободата се издига на 102 метра на остров Либърти, като от тях 55,5 м се падат на платформата върху, която е поставена, а 46,5 м е височината на същинското тяло на скулптурата. На главата на женската фигура има корона със седем лъча, които символизират седемте континента. 25-те прозорчета в състава на короната, са символ на съкровищата на света. Във вдигната си дясна ръка жената държи факла, към която след 13 юни 1927 г. е добавено и знамето на Америка, а в лявата й ръка е Декларацията за независимостта обявена на 4 юли 1776 година. В краката на Статуята на свободата стоят разкъсаните вериги на робството.
Известанта статуя гордо се издига на остров Либърти, намиращ се в устието на река Хъдсън, в пристанището на Ню Йорк. Направения от мед огромен обелиск, отбелязва стогодишнината от обявяването на Независимостта на САЩ. Статуята е подарена на Америка от Франция в края на XIX век, като символ на приятелство между двете страни. Идеята за създаването на грандиозния проект се появява през 1876 г. Главният скулптор на статуята е Фредерик Бартолди, а стабилната носеща вътрешна метална конструкция е дело на Густав Айфел, конструирал и не по – малко популярната забележителност на Франция – Айфеловата кула. Смята се, че за статуята като модел скулпторът е използвал лицето на майка си и тялото на своята любима. Гениалната скулптура е олицетворение на свободата и стремежа към нея. От 1886 година Статуята на свободата е първото нещо, което множеството емигранти виждат идвайки от Европа, прекосявайки океана. Този символ на Америка е включен в списъка на Юнеско със световното културно наследство през 1983 година.
Във Франция статуята е създадена и изпратена на части, по кораб до Ню Йорк в над 200 пакета. На територията на Америка фрагментите пристигат на 17 юни 1885 година, но сглобяването се забавя и статуята не е готова за 100 годишнината от Независимостта, чествана през 1886г. Причината за проточването е финансова, средствата за довършването на статуята са недостатъчни. В крайна сметка се организират кампании за събиране на средства и Статуята на свободата е официално открита на 28 октомври 1886 г. от тогавашния президент Гроувър Кливланд. Народа на Америка я нарира галено Лейди Либърти или Миц Либърти. Уникалният паметник има множество умалени копия, едно от които на остров в Сена близо до Айфеловата кула.
Статуята на свободата се издига на 102 метра на остров Либърти, като от тях 55,5 м се падат на платформата върху, която е поставена, а 46,5 м е височината на същинското тяло на скулптурата. На главата на женската фигура има корона със седем лъча, които символизират седемте континента. 25-те прозорчета в състава на короната, са символ на съкровищата на света. Във вдигната си дясна ръка жената държи факла, към която след 13 юни 1927 г. е добавено и знамето на Америка, а в лявата й ръка е Декларацията за независимостта обявена на 4 юли 1776 година. В краката на Статуята на свободата стоят разкъсаните вериги на робството.
Автор: Milena Yordanova
Описание
Сигурно малко хора знаят, че официалното име на Статуята на свободата е „Свободата озаряваща света”. Тя е безспорният символ на американската нация и на САЩ. Статуята на свободата е паметник на културата, олицетворяващ стремежа на американския народ към справедливост, свобода и равноправенство. А намиращият се в най – горната точка на статуята вечен огън сякаш зарежда Америка и поддържа нейния дух жив.
Известанта статуя гордо се издига на остров Либърти, намиращ се в устието на река Хъдсън, в пристанището на Ню Йорк. Направения от мед огромен обелиск, отбелязва стогодишнината от обявяването на Независимостта на САЩ. Статуята е подарена на Америка от Франция в края на XIX век, като символ на приятелство между двете страни. Идеята за създаването на грандиозния проект се появява през 1876 г. Главният скулптор на статуята е Фредерик Бартолди, а стабилната носеща вътрешна метална конструкция е дело на Густав Айфел, конструирал и не по – малко популярната забележителност на Франция – Айфеловата кула. Смята се, че за статуята като модел скулпторът е използвал лицето на майка си и тялото на своята любима. Гениалната скулптура е олицетворение на свободата и стремежа към нея. От 1886 година Статуята на свободата е първото нещо, което множеството емигранти виждат идвайки от Европа, прекосявайки океана. Този символ на Америка е включен в списъка на Юнеско със световното културно наследство през 1983 година.
Във Франция статуята е създадена и изпратена на части, по кораб до Ню Йорк в над 200 пакета. На територията на Америка фрагментите пристигат на 17 юни 1885 година, но сглобяването се забавя и статуята не е готова за 100 годишнината от Независимостта, чествана през 1886г. Причината за проточването е финансова, средствата за довършването на статуята са недостатъчни. В крайна сметка се организират кампании за събиране на средства и Статуята на свободата е официално открита на 28 октомври 1886 г. от тогавашния президент Гроувър Кливланд. Народа на Америка я нарира галено Лейди Либърти или Миц Либърти. Уникалният паметник има множество умалени копия, едно от които на остров в Сена близо до Айфеловата кула.
Статуята на свободата се издига на 102 метра на остров Либърти, като от тях 55,5 м се падат на платформата върху, която е поставена, а 46,5 м е височината на същинското тяло на скулптурата. На главата на женската фигура има корона със седем лъча, които символизират седемте континента. 25-те прозорчета в състава на короната, са символ на съкровищата на света. Във вдигната си дясна ръка жената държи факла, към която след 13 юни 1927 г. е добавено и знамето на Америка, а в лявата й ръка е Декларацията за независимостта обявена на 4 юли 1776 година. В краката на Статуята на свободата стоят разкъсаните вериги на робството.
Известанта статуя гордо се издига на остров Либърти, намиращ се в устието на река Хъдсън, в пристанището на Ню Йорк. Направения от мед огромен обелиск, отбелязва стогодишнината от обявяването на Независимостта на САЩ. Статуята е подарена на Америка от Франция в края на XIX век, като символ на приятелство между двете страни. Идеята за създаването на грандиозния проект се появява през 1876 г. Главният скулптор на статуята е Фредерик Бартолди, а стабилната носеща вътрешна метална конструкция е дело на Густав Айфел, конструирал и не по – малко популярната забележителност на Франция – Айфеловата кула. Смята се, че за статуята като модел скулпторът е използвал лицето на майка си и тялото на своята любима. Гениалната скулптура е олицетворение на свободата и стремежа към нея. От 1886 година Статуята на свободата е първото нещо, което множеството емигранти виждат идвайки от Европа, прекосявайки океана. Този символ на Америка е включен в списъка на Юнеско със световното културно наследство през 1983 година.
Във Франция статуята е създадена и изпратена на части, по кораб до Ню Йорк в над 200 пакета. На територията на Америка фрагментите пристигат на 17 юни 1885 година, но сглобяването се забавя и статуята не е готова за 100 годишнината от Независимостта, чествана през 1886г. Причината за проточването е финансова, средствата за довършването на статуята са недостатъчни. В крайна сметка се организират кампании за събиране на средства и Статуята на свободата е официално открита на 28 октомври 1886 г. от тогавашния президент Гроувър Кливланд. Народа на Америка я нарира галено Лейди Либърти или Миц Либърти. Уникалният паметник има множество умалени копия, едно от които на остров в Сена близо до Айфеловата кула.
Статуята на свободата се издига на 102 метра на остров Либърти, като от тях 55,5 м се падат на платформата върху, която е поставена, а 46,5 м е височината на същинското тяло на скулптурата. На главата на женската фигура има корона със седем лъча, които символизират седемте континента. 25-те прозорчета в състава на короната, са символ на съкровищата на света. Във вдигната си дясна ръка жената държи факла, към която след 13 юни 1927 г. е добавено и знамето на Америка, а в лявата й ръка е Декларацията за независимостта обявена на 4 юли 1776 година. В краката на Статуята на свободата стоят разкъсаните вериги на робството.
