Проход Шипка
Шипченския проход се намира в Средна Стара планина (Шипченска планина). Надморската височина е 1195 метра. Това е възлова транспортна връзка между Южна и Северна България.
На билото му е известният Паметник на свободата – Шипка. Той е посветен на българските опълченци и руските войски, показали невероятен героизъм при защитата на прохода през Руско – турската освободителна война.
Дължината на Шипченския проход е 29 километра. Той свързва град Габрово и долината на река Янтра от север със град Шипка и Казанлъшката котловина от юг. Началото на прохода е в южната част на Габрово на 464 метра надморска височина, след множество стръмни завои и само за 14,9 километра се достига до връх Свети Никола, където надморската височина вече е 1195 метра.
От най – високата точка за 14,1 километра се слиза до северната част на Казанлъшкото поле на 581 метра надморска височина.
Първата информация за съществуването прохода е от 4 век или по – точно 335 година преди Христа. Тогава Александър Македонски на път, по време на похода срещу трибалите преминава през него.
През 279 – 278 година преди Христа, няколко десетилетия по – късно е известно преминаването на келтското племе галати през Шипченския проход. Тогава те създават южно от прохода своя собствена държава.
Значим за Шипченския проход е периода на Римската империя. Това е така, защото тогава тясната планинска пътека се превръща в път, в който са вложени най – качествените и добрите за времето си материали и средства.
Сред провеждане на множество проучвания и археологически разкопки е известно наличието на два основни пътни възела, използвани в периода 1 – 4 век, които свързвали Дунав и Шипченския проход. Това са:
• Малкият друм – започващ от Нове, преминаващ през селата Овча могила и Бутово, Добромирка и Кози рог, Габрово и се влива в Големият друм.
• Големият друм – също с начало от Нове, през село Гостилница, град Габрово и Шипченския проход, като крайна дестинация е Константинопол – столица на Римската империя.
Автор: Дафинка
Описание
Шипченския проход се намира в Средна Стара планина (Шипченска планина). Надморската височина е 1195 метра. Това е възлова транспортна връзка между Южна и Северна България.
На билото му е известният Паметник на свободата – Шипка. Той е посветен на българските опълченци и руските войски, показали невероятен героизъм при защитата на прохода през Руско – турската освободителна война.
Дължината на Шипченския проход е 29 километра. Той свързва град Габрово и долината на река Янтра от север със град Шипка и Казанлъшката котловина от юг. Началото на прохода е в южната част на Габрово на 464 метра надморска височина, след множество стръмни завои и само за 14,9 километра се достига до връх Свети Никола, където надморската височина вече е 1195 метра.
От най – високата точка за 14,1 километра се слиза до северната част на Казанлъшкото поле на 581 метра надморска височина.
Първата информация за съществуването прохода е от 4 век или по – точно 335 година преди Христа. Тогава Александър Македонски на път, по време на похода срещу трибалите преминава през него.
През 279 – 278 година преди Христа, няколко десетилетия по – късно е известно преминаването на келтското племе галати през Шипченския проход. Тогава те създават южно от прохода своя собствена държава.
Значим за Шипченския проход е периода на Римската империя. Това е така, защото тогава тясната планинска пътека се превръща в път, в който са вложени най – качествените и добрите за времето си материали и средства.
Сред провеждане на множество проучвания и археологически разкопки е известно наличието на два основни пътни възела, използвани в периода 1 – 4 век, които свързвали Дунав и Шипченския проход. Това са:
• Малкият друм – започващ от Нове, преминаващ през селата Овча могила и Бутово, Добромирка и Кози рог, Габрово и се влива в Големият друм.
• Големият друм – също с начало от Нове, през село Гостилница, град Габрово и Шипченския проход, като крайна дестинация е Константинопол – столица на Римската империя.
