Сапаревобански манастир Свети Стефан
Светата обител „Свети Стефан“ е само на няколко километра от балнеолечебния курорт Сапарева баня. Намира се на брега на река Джерман. До манастира се стига по черен път, който започва в крайния квартал Гюргево.
Според намерените стенописи, манастирът е издигнат през Втората българска държава и по-късно през турското робство е ограбван няколко пъти. През тежките векове поробените българи са намирали подкрепа и сила в светата обител. Развивала се е и голяма книжовна дейност като книгите са били преписвани по-високо в планината в „Свети Дух“. Съвсем близо е красивият връх Среброто. Според легендите точно на върха е имало малка камбанария, която ео гласяла цялата местност със своя звън и е била упора за българите по време на робството.
Историците откриват турски свитък от 1750 година, който доказва че „Свети Стефан“ е съществувал още тогава и турците са го наричали Световница и Стоица. Тези названия се давало само на храмове и църкви на християните.
През 1925 година в манастира идва поп Теодосий Младжов от село Гюргево. Той се заем с възстановяването на светата обител като преклонение пред починалия си син, който умира по време на Първата световна война. Постепенно изгонените от социалистическата власт монаси започват да се връщат и дейностите закипяват с нова сила.
След началото на демокрацията у нас светата обител е реставрирана и обновена отново. Към църквата, която е основно обновена, е направена и жилищна сграда с килии за монасите.
Манастирът е комплекс от храм, жилищни сграда, магерница и аязмо, което е извън стените на светата обител. Над самия лековит извор има малък параклис, посветен на Свети Стилиян Пафагонийски. Вътре в красивия малък двор, под ароматните овошки и големия стар орех е гробът на писателя Йордан Христов Фурнаджийски, който написва трагедията „Борил“ и „Македонски борци“.
Манастирът е действащ и днес за него полага грижи само един монах. Всеки, който желае да запали свещ, да се помоли или просто да разгледа този Божи дом, е добре дошъл. Много от хората, които отсядат в Сапарева баня, идват и до „Свети Стефан“, за да запалят свещ или пък за свята вода от малкото аязмо. И до днес манастирът, макар и малък, е един от най-хубавите и значими в нашата история.
Автор: Стоян Главчев
Описание
Светата обител „Свети Стефан“ е само на няколко километра от балнеолечебния курорт Сапарева баня. Намира се на брега на река Джерман. До манастира се стига по черен път, който започва в крайния квартал Гюргево.
Според намерените стенописи, манастирът е издигнат през Втората българска държава и по-късно през турското робство е ограбван няколко пъти. През тежките векове поробените българи са намирали подкрепа и сила в светата обител. Развивала се е и голяма книжовна дейност като книгите са били преписвани по-високо в планината в „Свети Дух“. Съвсем близо е красивият връх Среброто. Според легендите точно на върха е имало малка камбанария, която ео гласяла цялата местност със своя звън и е била упора за българите по време на робството.
Историците откриват турски свитък от 1750 година, който доказва че „Свети Стефан“ е съществувал още тогава и турците са го наричали Световница и Стоица. Тези названия се давало само на храмове и църкви на християните.
През 1925 година в манастира идва поп Теодосий Младжов от село Гюргево. Той се заем с възстановяването на светата обител като преклонение пред починалия си син, който умира по време на Първата световна война. Постепенно изгонените от социалистическата власт монаси започват да се връщат и дейностите закипяват с нова сила.
След началото на демокрацията у нас светата обител е реставрирана и обновена отново. Към църквата, която е основно обновена, е направена и жилищна сграда с килии за монасите.
Манастирът е комплекс от храм, жилищни сграда, магерница и аязмо, което е извън стените на светата обител. Над самия лековит извор има малък параклис, посветен на Свети Стилиян Пафагонийски. Вътре в красивия малък двор, под ароматните овошки и големия стар орех е гробът на писателя Йордан Христов Фурнаджийски, който написва трагедията „Борил“ и „Македонски борци“.
Манастирът е действащ и днес за него полага грижи само един монах. Всеки, който желае да запали свещ, да се помоли или просто да разгледа този Божи дом, е добре дошъл. Много от хората, които отсядат в Сапарева баня, идват и до „Свети Стефан“, за да запалят свещ или пък за свята вода от малкото аязмо. И до днес манастирът, макар и малък, е един от най-хубавите и значими в нашата история.
