Резерват Али Ботуш
Резерватът Али ботуш се намира в планината Славянка, на юг от Пирин. По нейното било минава държавната граница между нашата страна и Гърция, като половината площ е в Гърция. Нейният първенец е Гоцев връх, който е на самата гранична линия. До 1955 година планината е носила името Али ботуш, откъдето идва и името на защитената местност.
Славяна е известна със своя карстов характер и голямото разнообразие на растителни видове. Хората я наричат и Китка планина, защото почти през цялата година о обсипана с различни цветя.
Резерватът е обособен през 1951 с постановление на Министерски съвет и неговата цел е опазването на растителните видове в района. Първоначално се простира върху 523,9 хектара, а днес площта му е 1628 хектара. През 1977 година става част от биосферните резервати към програмата Човек и биосфера на ЮНЕСКО.
В резервата преобладават канелени, кафяви и хумусно-карбонатни почви. В ниските части почвата е канелена горска и върху нея има иглолистни насаждения. В района с 1000-1450 метра надморска височина преобладава черния бор, а на по-високите места- черна мура, която е защитена. Това и най-голямото находище на черна мура на Балканите. Само в северозападната част на резервата има широколистни гори и по ниските части.
На територията на резервата се срещат 1400 вида разнообразни вида треви. Защитените растения са родопска съсънка, дряновска кандилка и венерин косъм. От животинския свят се срещат сърни, зайци, костенурки, чакали, лисици и редкияъ вид котешка змия.
Територията на резервата има природозащитен режим. Забранени са дейности, различни от потушаване на пожари, събиране на семенен материал и преходи по маркираните пътеки. Резерватът се охранява от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград. Достъпът е ограничен и става само по определени маршрути.
Автор: Petia
Описание
Резерватът Али ботуш се намира в планината Славянка, на юг от Пирин. По нейното било минава държавната граница между нашата страна и Гърция, като половината площ е в Гърция. Нейният първенец е Гоцев връх, който е на самата гранична линия. До 1955 година планината е носила името Али ботуш, откъдето идва и името на защитената местност.
Славяна е известна със своя карстов характер и голямото разнообразие на растителни видове. Хората я наричат и Китка планина, защото почти през цялата година о обсипана с различни цветя.
Резерватът е обособен през 1951 с постановление на Министерски съвет и неговата цел е опазването на растителните видове в района. Първоначално се простира върху 523,9 хектара, а днес площта му е 1628 хектара. През 1977 година става част от биосферните резервати към програмата Човек и биосфера на ЮНЕСКО.
В резервата преобладават канелени, кафяви и хумусно-карбонатни почви. В ниските части почвата е канелена горска и върху нея има иглолистни насаждения. В района с 1000-1450 метра надморска височина преобладава черния бор, а на по-високите места- черна мура, която е защитена. Това и най-голямото находище на черна мура на Балканите. Само в северозападната част на резервата има широколистни гори и по ниските части.
На територията на резервата се срещат 1400 вида разнообразни вида треви. Защитените растения са родопска съсънка, дряновска кандилка и венерин косъм. От животинския свят се срещат сърни, зайци, костенурки, чакали, лисици и редкияъ вид котешка змия.
Територията на резервата има природозащитен режим. Забранени са дейности, различни от потушаване на пожари, събиране на семенен материал и преходи по маркираните пътеки. Резерватът се охранява от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Благоевград. Достъпът е ограничен и става само по определени маршрути.
