Река Марица Пловдив
Река Марица е дълга 472 километра, като от тях 322 километра са на територията на нашата страна. Извира от Маричините езера в Рила на 2378 метра надморска височина. Тя е 4-тата по дължина в България след Дунав, Искър и Тунджа.
Най – големият град през който тя преминава е Пловдив. Който е свързан с преминаването й още от дълбока древност. По време на пресичането на града реката изминава 12 километра на пловдивска територия. А ширината на коритото й се движи в границите от 100 до 600 метра.
Още в Античността реката е била обожествена и е почитана. Намерени са дори монети, на които е изобразена. Има намерени Нумизматични находки, където реката е изобразена като подпрял се на скалите мъж с брада.
Реката съществува от хиляди години. Известно е, че първоначално името, с което е наречена е Хеброс. През Античността е бил периода на почитане и като божество, тъй като е облагородявала района и се е считала за знак на плодородие.
След няколко века името и се променя на Мерич – турско наименование, а през 12 век до ден днешен се използва славянското име – Марица. През 18 век населението ползва течението й като двигател на мелници и тепавици.
По археологически сведения преди 2500 години Марица е била плавателна. Имала е голяма дълбочина и широчина, за да могат да плават кораби. От гръцкия остров Тасос колонисти идвали с кораби до тези земи и обособявали търговски център, който снабдявал Тракия с внесените стоки.
Намерените на Небет тепе стълби, издялани в скалите свидетелстват за размерите на реката. Те се използвали за пренос на товар и качване на хора на плавателните съдове. Известно е, че до началото на 20-ти век по река Марица са плавали салове, лодки, малки кораби и дори тежко товарни плавателни съдове.
В наши дни тя вече не е плавателна. Направени са 6 моста на територията на града, 4 от които са основни пътни артерии. От останалите два единия се използва от жп линиите, а другия е за пешеходци и има търговска зона.
Автор: Живко
Описание
Река Марица е дълга 472 километра, като от тях 322 километра са на територията на нашата страна. Извира от Маричините езера в Рила на 2378 метра надморска височина. Тя е 4-тата по дължина в България след Дунав, Искър и Тунджа.
Най – големият град през който тя преминава е Пловдив. Който е свързан с преминаването й още от дълбока древност. По време на пресичането на града реката изминава 12 километра на пловдивска територия. А ширината на коритото й се движи в границите от 100 до 600 метра.
Още в Античността реката е била обожествена и е почитана. Намерени са дори монети, на които е изобразена. Има намерени Нумизматични находки, където реката е изобразена като подпрял се на скалите мъж с брада.
Реката съществува от хиляди години. Известно е, че първоначално името, с което е наречена е Хеброс. През Античността е бил периода на почитане и като божество, тъй като е облагородявала района и се е считала за знак на плодородие.
След няколко века името и се променя на Мерич – турско наименование, а през 12 век до ден днешен се използва славянското име – Марица. През 18 век населението ползва течението й като двигател на мелници и тепавици.
По археологически сведения преди 2500 години Марица е била плавателна. Имала е голяма дълбочина и широчина, за да могат да плават кораби. От гръцкия остров Тасос колонисти идвали с кораби до тези земи и обособявали търговски център, който снабдявал Тракия с внесените стоки.
Намерените на Небет тепе стълби, издялани в скалите свидетелстват за размерите на реката. Те се използвали за пренос на товар и качване на хора на плавателните съдове. Известно е, че до началото на 20-ти век по река Марица са плавали салове, лодки, малки кораби и дори тежко товарни плавателни съдове.
В наши дни тя вече не е плавателна. Направени са 6 моста на територията на града, 4 от които са основни пътни артерии. От останалите два единия се използва от жп линиите, а другия е за пешеходци и има търговска зона.
