Търсене

Православен храм Света Марина - град Пловдив

Православната църква „Света Марина” в град Пловдив  носи името на света великомъченица Марина Антиохийска. Разположен е в подножието на Таксим тепе и е основния метрополитен храм в град Пловдив.


След 313г, когато християнството било официално разрешено, в град Пловдив построили базилика. Според археологическите проучвания храмът бил построен през V век и и век по-късно разрушен от славянски нашественици. Предполага се, че бил посветен на апостол Павел.


През 14 век храмът вече се наричал Света Марина и бил разположен до Пешеходния мост на река Марица. Османците решили да разрушат храма и на негово място да издигнат джамия, днешната Имарет джамия. Християните получили разрешение да построят свой храм на друго място. Новопостроеният храм бил с по-малки малки размери поради ограниченията наложени от османските завоеватели. Разположи ли го в подножието на Таксим тепе и го нарекли Света Марина.


Посветили го на Света великомъченица Марина, която живяла през III век в Антиохия. Нейният баща бил езически жрец. От съвсем малка, една дванадесетгодишна, тя приела християнската вяра и с това си навлякла гнева на баща си. Тя отказала предложение за женитба от римския управител, който искал да я откъсне от нейната вяра и това станало причина за мъчителна й смърт. Младото момиче стоически изтърпяло всички жестокости и накрая било посечено с меч.


Тъй като храмът бил направен с дървени материали е преживял няколко пожара, но местните българи успяват да го издигнат отново. Храмът, какъвто го виждаме днес е построен в средата на 19 век . Тъй като вече нямало ограничения за християнските църкви, Света Марина била издигната с по-големи размери и увенчана с купол. Храмът е типична трикорабна базилика. В западната част има открита колонада, която е изпълнена с сцени от библията. Нов резбован иконостас е изработен специално за новия храм. Сводовете отвън са изрисувани със синя украса, а на прозорците има фини  железни решетки. За интересния външен вид на църквата допринасят облицовката с дялан камък около вратите и прозорците. Храмът е бил тържествено осветен в деня на Св. Св. Константин и Елена на 21 май.


Ценни за храма са две осемстенни певници, украсени с костни и дървени елементи. Вероятно са изработени в края на 18 век.  Друга ценност за храма е владишкият трон, който е изработен от представители на Дебърската школа в средата на 19век.


Над северния вход към  двора е построена масивна дървена камбанария. Тя е висока 17м и има шест етажа като всеки следващ става все по-тесен. Прозорците са украсени с красиви  медни решетки. Тя представлява едно уникално творение на архитектурното изкуство. През 50-те години на 20в. камбанарията е реставрирана.


Света Марина е пловдивският храм с най-много камбани. Храмовият празник е на 17 юли, когато се чества света великомъченица Марина. В храмът се съхраняват и частици от нейните мощи.


 

Автор: Luiza

Описание

Православната църква „Света Марина” в град Пловдив  носи името на света великомъченица Марина Антиохийска. Разположен е в подножието на Таксим тепе и е основния метрополитен храм в град Пловдив.


След 313г, когато християнството било официално разрешено, в град Пловдив построили базилика. Според археологическите проучвания храмът бил построен през V век и и век по-късно разрушен от славянски нашественици. Предполага се, че бил посветен на апостол Павел.


През 14 век храмът вече се наричал Света Марина и бил разположен до Пешеходния мост на река Марица. Османците решили да разрушат храма и на негово място да издигнат джамия, днешната Имарет джамия. Християните получили разрешение да построят свой храм на друго място. Новопостроеният храм бил с по-малки малки размери поради ограниченията наложени от османските завоеватели. Разположи ли го в подножието на Таксим тепе и го нарекли Света Марина.


Посветили го на Света великомъченица Марина, която живяла през III век в Антиохия. Нейният баща бил езически жрец. От съвсем малка, една дванадесетгодишна, тя приела християнската вяра и с това си навлякла гнева на баща си. Тя отказала предложение за женитба от римския управител, който искал да я откъсне от нейната вяра и това станало причина за мъчителна й смърт. Младото момиче стоически изтърпяло всички жестокости и накрая било посечено с меч.


Тъй като храмът бил направен с дървени материали е преживял няколко пожара, но местните българи успяват да го издигнат отново. Храмът, какъвто го виждаме днес е построен в средата на 19 век . Тъй като вече нямало ограничения за християнските църкви, Света Марина била издигната с по-големи размери и увенчана с купол. Храмът е типична трикорабна базилика. В западната част има открита колонада, която е изпълнена с сцени от библията. Нов резбован иконостас е изработен специално за новия храм. Сводовете отвън са изрисувани със синя украса, а на прозорците има фини  железни решетки. За интересния външен вид на църквата допринасят облицовката с дялан камък около вратите и прозорците. Храмът е бил тържествено осветен в деня на Св. Св. Константин и Елена на 21 май.


Ценни за храма са две осемстенни певници, украсени с костни и дървени елементи. Вероятно са изработени в края на 18 век.  Друга ценност за храма е владишкият трон, който е изработен от представители на Дебърската школа в средата на 19век.


Над северния вход към  двора е построена масивна дървена камбанария. Тя е висока 17м и има шест етажа като всеки следващ става все по-тесен. Прозорците са украсени с красиви  медни решетки. Тя представлява едно уникално творение на архитектурното изкуство. През 50-те години на 20в. камбанарията е реставрирана.


Света Марина е пловдивският храм с най-много камбани. Храмовият празник е на 17 юли, когато се чества света великомъченица Марина. В храмът се съхраняват и частици от нейните мощи.


 

Близки хотели