Потопената църква в яз. Жребчево
Язовирът Жребчево се намира при река Тунджа, близо до Сливен. Той е разположен в невероятна планинска местност. Името му идва от старото село Жребчево, което днес е под водите на язовира. Построен е в периода 1959-1966 година. В чашата на язовира има още две села- Долно Паничерево и Запалня. Той е четвърти по големина у нас и заема 25 квадратни километра площ.
В северната част на Жребчево се намира уникалната църква „Свети Иван Рилски”, която е единствената останала сграда от село Запалня.
Всяка година храмът, който е на повече от 120 години, изплува от водите на язовира. Днес е известен като Потопената църква. Построена в през 19 век, но е изоставена заедно с останалите сгради от село Запалня, когато почва строежът на Жребчево. „Свети Иван Рилски” остава под водите му. Последният свещеник в храма твърди, че той отстоява на водите заради силната вяра на хората. За закрилник е избран Свети Иван Рилски, а църквата вече над 50 години е под водите на Жребчево заедно с другите две села. Идеята за изграждането на църквата идва още преди Освобождението. В селото има 28 къщи и те разпределят своите роли- едни дават средства, други мястото, а трети работят. Интересното е, че няколко местни семейства са готови да дадат земята си за храм. От Елхово е доведен свещеник, който да служи в селото. Официално е осветен през 1892 година, а стенописите и иконите са направени цели 30 години по-късно и отново средствата са събрани от местните хора. Един от малкото останали живи хора от селото разказва как някога зографите, настоятелството и свещеника се събрали заедно с кмета и неговите съветници и всеки един селянин минавал и казвал каква икона иска да има, а зографите назовавали цената. Когато стигат до една бедна вдовица баба Злата, свещеникът и казва: „Стрино Злато, ний събрахме достатъчно, хайде каквото си събрала употреби го за твоите дечица”. Жената се възмутила и силно викнала: „Аз ли съм най-долната в туй село, значи всеки ще даде аз няма да дам, че аз гердана от шията си ще скъсам и пак искам икона на Свети Георги.” Тя настоявала, защото нейният покоен съпруг се наричал Георги.
Местните протестирали и се молели, когато започнал строежът на Жребчево, но водите му погълнали църквата. Успели да спасят само камбана, която по-късно пренесли в съседното село и се зарекли,че когато почине някой от потопеното село, камбаната ще бие за него.
Днес през лятото, когато водите в язовира намалеят, църквата изплува и напомня за своето съществуване.
Автор: Георги Стоянов
Описание
Язовирът Жребчево се намира при река Тунджа, близо до Сливен. Той е разположен в невероятна планинска местност. Името му идва от старото село Жребчево, което днес е под водите на язовира. Построен е в периода 1959-1966 година. В чашата на язовира има още две села- Долно Паничерево и Запалня. Той е четвърти по големина у нас и заема 25 квадратни километра площ.
В северната част на Жребчево се намира уникалната църква „Свети Иван Рилски”, която е единствената останала сграда от село Запалня.
Всяка година храмът, който е на повече от 120 години, изплува от водите на язовира. Днес е известен като Потопената църква. Построена в през 19 век, но е изоставена заедно с останалите сгради от село Запалня, когато почва строежът на Жребчево. „Свети Иван Рилски” остава под водите му. Последният свещеник в храма твърди, че той отстоява на водите заради силната вяра на хората. За закрилник е избран Свети Иван Рилски, а църквата вече над 50 години е под водите на Жребчево заедно с другите две села. Идеята за изграждането на църквата идва още преди Освобождението. В селото има 28 къщи и те разпределят своите роли- едни дават средства, други мястото, а трети работят. Интересното е, че няколко местни семейства са готови да дадат земята си за храм. От Елхово е доведен свещеник, който да служи в селото. Официално е осветен през 1892 година, а стенописите и иконите са направени цели 30 години по-късно и отново средствата са събрани от местните хора. Един от малкото останали живи хора от селото разказва как някога зографите, настоятелството и свещеника се събрали заедно с кмета и неговите съветници и всеки един селянин минавал и казвал каква икона иска да има, а зографите назовавали цената. Когато стигат до една бедна вдовица баба Злата, свещеникът и казва: „Стрино Злато, ний събрахме достатъчно, хайде каквото си събрала употреби го за твоите дечица”. Жената се възмутила и силно викнала: „Аз ли съм най-долната в туй село, значи всеки ще даде аз няма да дам, че аз гердана от шията си ще скъсам и пак искам икона на Свети Георги.” Тя настоявала, защото нейният покоен съпруг се наричал Георги.
Местните протестирали и се молели, когато започнал строежът на Жребчево, но водите му погълнали църквата. Успели да спасят само камбана, която по-късно пренесли в съседното село и се зарекли,че когато почине някой от потопеното село, камбаната ще бие за него.
Днес през лятото, когато водите в язовира намалеят, църквата изплува и напомня за своето съществуване.
