Пещера Лепеница

Пещера Лепеница е една от по-малко познатите скални пещери у нас. Тя се намира в Западните Родопи, под връх Сюткя и е на десетина километра от прекрасния град Велинград. Пещерата е дълга малко повече от километър и половина и е на 975 метра надморска височина. До нея се стига през Ракитово и през Велинград.

Лепеница е на три етажа. Най-долният е дълъг почти триста метра и от там минава подземна река, Вторият етаж има четири езера, които се образуват винаги, когато вали. През сухата част са само две. Третият етаж е сух, но не е достъпен за хора, дори и най-опитните спелеолози не смеят да опитат да влезнат. Във вътрешността на пещерата има изключително красиви сталактони, сталактити и сталагмити, които са традиционни пещерни образования. Тук са намерени и уникалните пещерни бисери, изложени в музея „Земята и хората“ в София.

През 1930 година в Ракитово е създаден първият клон на Българското пещерно дружество. В неговото откриване се включват местни пещерняци, които нямат търпение да изследват Лепеница. Няколко години преди това академик Иван Буреш прави биоспелеологични изследвания на мястото в качеството си на ръководител на Царските природонаучни музеи.

През 1931 година е изследвана около една трета от пещерата и картирана. Пълното изследване и отбелязване е направено 40 години по-късно през 1973 година. При проучванията са намерени представители на фауната, които са много интересни. До сега са описани 24 вида вида, като 6 от тях са троглобионти. Това са живи същества, които обитават единствено пещери. Лепеница е дом за 6 вида прилепи, които харесват постоянната температура в нея.

Повече от 50 години пещерата е била недостъпна за туристи но днес вече е често посещавана дестинация. През 1960 година е обявена за природна забележителност и посещенията стават само със специален водач и подходяща екипировка. Всичко се организира предварително и движението във вътрешността е по точно определен маршрут, защото пещерата е доста опасна.