Търсене

Паметна плоча на Владо Черноземски

Владо Черноземски е български революционер, който участва във Вътрешна македонска революционна организация. Той става известен с покушението си на краля на Югославия Александър Караджорджевич през 1934 година. Присъединява се към ВМРО през 1922 година и става част от четата на Иван Бърльо. От там тръгва легендата, че Владо Черноземски е македонец. Премества се в Банско и започва да изпълнява специални задачи за организацията. Действа като четник в района около Велинград и се прославя като един от най-добрите стрелци. Бил е изключително дисциплиниран и много хладнокръвен човек. През 1924 година лично Тодор Александров го вика в София и там е на разположение на централния комитет на организацията. Натоварен е със специални задачи и поръчки. През следващата година му възлагат убийството на Димо Хаджидимов, който е бивш член на ВМРО и част от БКП. Владо Черноземски е осъден за това свое деяние на обесване, но успява да избяга. Толкова е отдаден каузата,че е готов на крайни действия, дори фанатични. През 1927 година стига до там, че предлага да се самовзриви в заседателната зала на Обществото на народите. След 1932 година изчезва от революционния небосклон и тайно заминава за Италия, където става инструктор-терорист в лагерите на Усташа. Хърватските усташи организират атентат срещу сръбския крал Александър и Черноземски трябва да обучи групата. Той преценява, че психически не са в състояние да действат и поема инициативата в свои ръце. Владо Черноземски лично застрелва краля на Югославия като убива и ранява още няколко от официалните лица в делегацията. Сред тях е френския министър на външните работи. Полицията успява да го рани тежки и по-късно го подлагат на тежък разпит. Черноземски не издава и дума и умира в полицейския участък от раните си, дори не казва името и и е идентифициран по татуировката на череп и надпис ВМРО. И до днес не се знае точно къде е гробът му, защото в погребението участват двама детективи и гробари, няма никакви писмени сведения.

Посмъртно Черноземски е признат за най-опасният терорист в цяла Европа, който е фанатично отдаден на каузата, която подкрепя. През 1935 година е направен доклад на гилзите, които остават след атентата над краля на Югославия. Той обаче е потулен и информация за него излиза чак през 1974 година, когато един белгийски историк разкрива точно какъв е куршумът, който убива крал Александър Караджорджевич. Той е 8 mm калибър, 1892 модел, а такива е използвала френската полиция.

Днес Владо Черноземски не е забравен и на него са кръстени улуци в няколко Български града. Дори младежката организация към ВМРО носи името му. През 2005 година във Велинград е открита паметна плоча на революционера. Направена е по инициатива на ВМРО-БНД и активното участие на Българско дружество Хоризонди от Охрид, Македония. ПАметната плоча е поставена в градинка в центъра на града и е знак за почит към дейността на Черноземски. Всяка година се организират шествия от членовете на ВМРО, които преминават през града и спират при паметника, за да положат цветя в знак на преклонение и почит.

Автор: Мина Петрова

Описание

Владо Черноземски е български революционер, който участва във Вътрешна македонска революционна организация. Той става известен с покушението си на краля на Югославия Александър Караджорджевич през 1934 година. Присъединява се към ВМРО през 1922 година и става част от четата на Иван Бърльо. От там тръгва легендата, че Владо Черноземски е македонец. Премества се в Банско и започва да изпълнява специални задачи за организацията. Действа като четник в района около Велинград и се прославя като един от най-добрите стрелци. Бил е изключително дисциплиниран и много хладнокръвен човек. През 1924 година лично Тодор Александров го вика в София и там е на разположение на централния комитет на организацията. Натоварен е със специални задачи и поръчки. През следващата година му възлагат убийството на Димо Хаджидимов, който е бивш член на ВМРО и част от БКП. Владо Черноземски е осъден за това свое деяние на обесване, но успява да избяга. Толкова е отдаден каузата,че е готов на крайни действия, дори фанатични. През 1927 година стига до там, че предлага да се самовзриви в заседателната зала на Обществото на народите. След 1932 година изчезва от революционния небосклон и тайно заминава за Италия, където става инструктор-терорист в лагерите на Усташа. Хърватските усташи организират атентат срещу сръбския крал Александър и Черноземски трябва да обучи групата. Той преценява, че психически не са в състояние да действат и поема инициативата в свои ръце. Владо Черноземски лично застрелва краля на Югославия като убива и ранява още няколко от официалните лица в делегацията. Сред тях е френския министър на външните работи. Полицията успява да го рани тежки и по-късно го подлагат на тежък разпит. Черноземски не издава и дума и умира в полицейския участък от раните си, дори не казва името и и е идентифициран по татуировката на череп и надпис ВМРО. И до днес не се знае точно къде е гробът му, защото в погребението участват двама детективи и гробари, няма никакви писмени сведения.

Посмъртно Черноземски е признат за най-опасният терорист в цяла Европа, който е фанатично отдаден на каузата, която подкрепя. През 1935 година е направен доклад на гилзите, които остават след атентата над краля на Югославия. Той обаче е потулен и информация за него излиза чак през 1974 година, когато един белгийски историк разкрива точно какъв е куршумът, който убива крал Александър Караджорджевич. Той е 8 mm калибър, 1892 модел, а такива е използвала френската полиция.

Днес Владо Черноземски не е забравен и на него са кръстени улуци в няколко Български града. Дори младежката организация към ВМРО носи името му. През 2005 година във Велинград е открита паметна плоча на революционера. Направена е по инициатива на ВМРО-БНД и активното участие на Българско дружество Хоризонди от Охрид, Македония. ПАметната плоча е поставена в градинка в центъра на града и е знак за почит към дейността на Черноземски. Всяка година се организират шествия от членовете на ВМРО, които преминават през града и спират при паметника, за да положат цветя в знак на преклонение и почит.

Близки хотели