Милано - Италия
(юли 2007) Предстоеше ми да видя Милано.....можеш да си представиш колко впечатлена бях от всичко....от това великолепно съчетание на стария и новия свят....Центъра на града е наситен с внушителни старинни сгради, които отвътре всъщност са супер луксозни магазини...Зави ми се свят от мащабността на всичко, архитектурата е просто великолепна....Когато бях на площада пред емблематичната за града катедрала Дуомо в буквалния смисъл се чувствах като мравчица, нищожна , незабележима, дори невидима, дъха ми спираше при вида на това чудо...Бях го виждала в интернет, но усещането да го докосна и да съм на карчка от него ме връщаше във времето, когато бе строено.........Представях си какви хора трябва да са творили с подобен замах, това е направо умопомрачително желание да създадеш нещо подобно, нещо което да остави отпечатък за поколения след теб.... Върха на Дуомо е украсен със златна статуя до която може да се стигне само с хеликоптер, въпреки това е била крадена и връщана няколко пъти ......Такова огромно стълкновение на хора от цял свят предполагаше усилия за подържане на ред и чистота , как го постигаха обаче оставаше невидимо...Навсякъде блестеше ...площада бе от цветен мрамор който светеше като огледало....В ляво от Дуомо е търговското кръстовище на световноизвестните модни марки....но по -интересно е че тази улица е покрита с огромен стъклен купол .Невероятно е усещането да си под него.....всъщност си навън , но не си.....стъклото пречупва по особен начин светлината и сякаш те обгръща в уютна прегръдка.......Можеш да си представиш колко щастлива бях да видя уличните художници, такива всъщност има и тук , но усещането че разглеждам картините на тези хора тъкмо в сърцето на стара Европа беше неописуемо........Навсякъде имаше улични таланти, танцьори , певци , музиканти, художници....В един момент група неаполитанци ме задърпаха да танцувам с тях и всъщност започнах преди хората с мен да ми обяснят че били опасни ...... на мен не ми изглеждаха такива..... Заведоха ме в двореца Кастело.....внушителен замък със собствен парк, който събираше групи от различни националности африканци , японци , индийци, много негри имаше много ...до тогава си мислех че Франция е страната в която има най- много такива групи в Европа.......Лицата на хората бяха спокойни , не бързаха ,а просто се наслаждаваха на онзи неповторим дух който витаеше наоколо....., Знаеш че аз обичам България , винаги съм била с идеята да лансирам красотата и неповторимостта й , но това което видях в Милано ме остави без дъх...Във времето когато тия хора са строили тези неща там ...е процъфтявал талант от световна величина ,в същото време ние тук сме били под робство...няма манастир или църква в България които да притежават подобен замах при сътворението им.......статуите , склуптурите, всичко е просто уникално ..........Операта Ла Скала остана мечта, защото просто нямах физическата сила за да достигна до нея.....Венеция също беше само на два часа път от Милано с влак, но имах чувството че умирам от умора....такова ходене не съм ходила през целия си живот....това бяха 10 дни на друга планета....а имаше още какво да видя и разбера за непознатия голям свят ...... (....следва....)
Автор: Ели
Описание
(юли 2007) Предстоеше ми да видя Милано.....можеш да си представиш колко впечатлена бях от всичко....от това великолепно съчетание на стария и новия свят....Центъра на града е наситен с внушителни старинни сгради, които отвътре всъщност са супер луксозни магазини...Зави ми се свят от мащабността на всичко, архитектурата е просто великолепна....Когато бях на площада пред емблематичната за града катедрала Дуомо в буквалния смисъл се чувствах като мравчица, нищожна , незабележима, дори невидима, дъха ми спираше при вида на това чудо...Бях го виждала в интернет, но усещането да го докосна и да съм на карчка от него ме връщаше във времето, когато бе строено.........Представях си какви хора трябва да са творили с подобен замах, това е направо умопомрачително желание да създадеш нещо подобно, нещо което да остави отпечатък за поколения след теб.... Върха на Дуомо е украсен със златна статуя до която може да се стигне само с хеликоптер, въпреки това е била крадена и връщана няколко пъти ......Такова огромно стълкновение на хора от цял свят предполагаше усилия за подържане на ред и чистота , как го постигаха обаче оставаше невидимо...Навсякъде блестеше ...площада бе от цветен мрамор който светеше като огледало....В ляво от Дуомо е търговското кръстовище на световноизвестните модни марки....но по -интересно е че тази улица е покрита с огромен стъклен купол .Невероятно е усещането да си под него.....всъщност си навън , но не си.....стъклото пречупва по особен начин светлината и сякаш те обгръща в уютна прегръдка.......Можеш да си представиш колко щастлива бях да видя уличните художници, такива всъщност има и тук , но усещането че разглеждам картините на тези хора тъкмо в сърцето на стара Европа беше неописуемо........Навсякъде имаше улични таланти, танцьори , певци , музиканти, художници....В един момент група неаполитанци ме задърпаха да танцувам с тях и всъщност започнах преди хората с мен да ми обяснят че били опасни ...... на мен не ми изглеждаха такива..... Заведоха ме в двореца Кастело.....внушителен замък със собствен парк, който събираше групи от различни националности африканци , японци , индийци, много негри имаше много ...до тогава си мислех че Франция е страната в която има най- много такива групи в Европа.......Лицата на хората бяха спокойни , не бързаха ,а просто се наслаждаваха на онзи неповторим дух който витаеше наоколо....., Знаеш че аз обичам България , винаги съм била с идеята да лансирам красотата и неповторимостта й , но това което видях в Милано ме остави без дъх...Във времето когато тия хора са строили тези неща там ...е процъфтявал талант от световна величина ,в същото време ние тук сме били под робство...няма манастир или църква в България които да притежават подобен замах при сътворението им.......статуите , склуптурите, всичко е просто уникално ..........Операта Ла Скала остана мечта, защото просто нямах физическата сила за да достигна до нея.....Венеция също беше само на два часа път от Милано с влак, но имах чувството че умирам от умора....такова ходене не съм ходила през целия си живот....това бяха 10 дни на друга планета....а имаше още какво да видя и разбера за непознатия голям свят ...... (....следва....)
