Микена в Гърция
Микена е столицата на едноименното легендарно за гръцката история царство. В наши дни Микена представлява археологическо селище в Гърция, което се намира на приблизително 90 километра в югозападна посока от Атина и североизточно от Пелопонес. Издигнатата от камъни цитадела е столицата на Агамемнон. Бронзовата епоха е времето, когато процъфтява микенската цивилизация. Руините на Микена са част от списъка на Юнеско за световното културно наследство, от 1999 г.
В действителност Микенското царство е първата цивилизация на гърците, която замества критско – минойската. Около 400 години тя доминира над голяма част от Южна Гърция по военна мощ. Територията на Микена обхващала източното Средиземноморие. Именно Микенската цивилизация е основоположникът на класическата гръцка култура и определя насоките за развитието й. Поради тази причина периодът между 1600 година преди новата ера и 1100 година преди новата ера, носи името – Микейски.
Уповавайки се на Омир през 1866 година Хайнрих Шлиман извършва разкопки и открива Микена и огромно количество злато с нея. Според документи през 1939 година Чарлз Блетчън (американски учен) открива Пилос. Микена бива доразкопана през 1950 година от англичанина Алън Уейнс и неговите съдружници. В резултат от разкопките през годините са намерени голям брой таблички с непознат език и писменост. Базирайки се на аркадо-кипарския консервативен диалект, Майкъл Вентрис разшифрира текстовете. От познатите по това време 90 символа той дешифрира 65. След неговата смърт пез 1955 година, Чедрик продължава неговото дело и публикува резултатите. Оттогава до днес дешифрирането и откриването на нови символи и превода на текстовете от таблиците продължава.
В Микена са намерени части от глинени съдове, датиращи от времето на неолита отпреди 3500 г. пр.н.е. и останки от ранната бронзова епоха (2100 – 1700г.пр.н.е.). Първите открити погребални шахти и гробове, датират от средната бронзова епоха периода от 1800 до 1700г пр.н.е. Шахтовите гробници, открити от Шлиман, които са шест на брой от т.нар. гробищен кръг А, изобилстват с предмети на лукса и са от XVI век преди новата ера. Икономическият и социланият живот в Микена бил подвластен на войната. Разкошът и изобилието се дължали само на плячката от пиратство и войни, което довело до надмощие на Микена над целия Ефейски свят.
Акрополът в Микена има правилна триъгълна форма. На преден план от лявата страна се намира главния вход – Лъвската врата и здравите крепостни стени. Над вратата им два лъва, които са символ на богинята – закрилница на града. Ако се изкачите над кралсакта крепост, можете да се убедите колко непревземаема е била тя преди хилядолетия. Акрополът наричан още „високият град” на Микена е основан в XV век пр.н.е., а през 1350 г. пр.н.е. околните стени и той са възстановени в „циклопски стил”. Легендите казват, че строежите са направени от циклопи, предвид огромните размери на каменните блокове, които ги изграждат. Несъмнено най – любопитна в Микена е гробницата, за която се предполага, че е принадлежала на крал Агамемнон. Тя е разположена непосредствено до цитаделата, която представлява впечатляваща каменна постройка висока близо 15 м.
Днес по-голяма част от хората посещаващи останките на Микена, идват за да видят мястото, където е започнала епичната война в името на Хубавата Елена.
В действителност Микенското царство е първата цивилизация на гърците, която замества критско – минойската. Около 400 години тя доминира над голяма част от Южна Гърция по военна мощ. Територията на Микена обхващала източното Средиземноморие. Именно Микенската цивилизация е основоположникът на класическата гръцка култура и определя насоките за развитието й. Поради тази причина периодът между 1600 година преди новата ера и 1100 година преди новата ера, носи името – Микейски.
Уповавайки се на Омир през 1866 година Хайнрих Шлиман извършва разкопки и открива Микена и огромно количество злато с нея. Според документи през 1939 година Чарлз Блетчън (американски учен) открива Пилос. Микена бива доразкопана през 1950 година от англичанина Алън Уейнс и неговите съдружници. В резултат от разкопките през годините са намерени голям брой таблички с непознат език и писменост. Базирайки се на аркадо-кипарския консервативен диалект, Майкъл Вентрис разшифрира текстовете. От познатите по това време 90 символа той дешифрира 65. След неговата смърт пез 1955 година, Чедрик продължава неговото дело и публикува резултатите. Оттогава до днес дешифрирането и откриването на нови символи и превода на текстовете от таблиците продължава.
В Микена са намерени части от глинени съдове, датиращи от времето на неолита отпреди 3500 г. пр.н.е. и останки от ранната бронзова епоха (2100 – 1700г.пр.н.е.). Първите открити погребални шахти и гробове, датират от средната бронзова епоха периода от 1800 до 1700г пр.н.е. Шахтовите гробници, открити от Шлиман, които са шест на брой от т.нар. гробищен кръг А, изобилстват с предмети на лукса и са от XVI век преди новата ера. Икономическият и социланият живот в Микена бил подвластен на войната. Разкошът и изобилието се дължали само на плячката от пиратство и войни, което довело до надмощие на Микена над целия Ефейски свят.
Акрополът в Микена има правилна триъгълна форма. На преден план от лявата страна се намира главния вход – Лъвската врата и здравите крепостни стени. Над вратата им два лъва, които са символ на богинята – закрилница на града. Ако се изкачите над кралсакта крепост, можете да се убедите колко непревземаема е била тя преди хилядолетия. Акрополът наричан още „високият град” на Микена е основан в XV век пр.н.е., а през 1350 г. пр.н.е. околните стени и той са възстановени в „циклопски стил”. Легендите казват, че строежите са направени от циклопи, предвид огромните размери на каменните блокове, които ги изграждат. Несъмнено най – любопитна в Микена е гробницата, за която се предполага, че е принадлежала на крал Агамемнон. Тя е разположена непосредствено до цитаделата, която представлява впечатляваща каменна постройка висока близо 15 м.
Днес по-голяма част от хората посещаващи останките на Микена, идват за да видят мястото, където е започнала епичната война в името на Хубавата Елена.
Автор: Milena Yordanova
Описание
Микена е столицата на едноименното легендарно за гръцката история царство. В наши дни Микена представлява археологическо селище в Гърция, което се намира на приблизително 90 километра в югозападна посока от Атина и североизточно от Пелопонес. Издигнатата от камъни цитадела е столицата на Агамемнон. Бронзовата епоха е времето, когато процъфтява микенската цивилизация. Руините на Микена са част от списъка на Юнеско за световното културно наследство, от 1999 г.
В действителност Микенското царство е първата цивилизация на гърците, която замества критско – минойската. Около 400 години тя доминира над голяма част от Южна Гърция по военна мощ. Територията на Микена обхващала източното Средиземноморие. Именно Микенската цивилизация е основоположникът на класическата гръцка култура и определя насоките за развитието й. Поради тази причина периодът между 1600 година преди новата ера и 1100 година преди новата ера, носи името – Микейски.
Уповавайки се на Омир през 1866 година Хайнрих Шлиман извършва разкопки и открива Микена и огромно количество злато с нея. Според документи през 1939 година Чарлз Блетчън (американски учен) открива Пилос. Микена бива доразкопана през 1950 година от англичанина Алън Уейнс и неговите съдружници. В резултат от разкопките през годините са намерени голям брой таблички с непознат език и писменост. Базирайки се на аркадо-кипарския консервативен диалект, Майкъл Вентрис разшифрира текстовете. От познатите по това време 90 символа той дешифрира 65. След неговата смърт пез 1955 година, Чедрик продължава неговото дело и публикува резултатите. Оттогава до днес дешифрирането и откриването на нови символи и превода на текстовете от таблиците продължава.
В Микена са намерени части от глинени съдове, датиращи от времето на неолита отпреди 3500 г. пр.н.е. и останки от ранната бронзова епоха (2100 – 1700г.пр.н.е.). Първите открити погребални шахти и гробове, датират от средната бронзова епоха периода от 1800 до 1700г пр.н.е. Шахтовите гробници, открити от Шлиман, които са шест на брой от т.нар. гробищен кръг А, изобилстват с предмети на лукса и са от XVI век преди новата ера. Икономическият и социланият живот в Микена бил подвластен на войната. Разкошът и изобилието се дължали само на плячката от пиратство и войни, което довело до надмощие на Микена над целия Ефейски свят.
Акрополът в Микена има правилна триъгълна форма. На преден план от лявата страна се намира главния вход – Лъвската врата и здравите крепостни стени. Над вратата им два лъва, които са символ на богинята – закрилница на града. Ако се изкачите над кралсакта крепост, можете да се убедите колко непревземаема е била тя преди хилядолетия. Акрополът наричан още „високият град” на Микена е основан в XV век пр.н.е., а през 1350 г. пр.н.е. околните стени и той са възстановени в „циклопски стил”. Легендите казват, че строежите са направени от циклопи, предвид огромните размери на каменните блокове, които ги изграждат. Несъмнено най – любопитна в Микена е гробницата, за която се предполага, че е принадлежала на крал Агамемнон. Тя е разположена непосредствено до цитаделата, която представлява впечатляваща каменна постройка висока близо 15 м.
Днес по-голяма част от хората посещаващи останките на Микена, идват за да видят мястото, където е започнала епичната война в името на Хубавата Елена.
В действителност Микенското царство е първата цивилизация на гърците, която замества критско – минойската. Около 400 години тя доминира над голяма част от Южна Гърция по военна мощ. Територията на Микена обхващала източното Средиземноморие. Именно Микенската цивилизация е основоположникът на класическата гръцка култура и определя насоките за развитието й. Поради тази причина периодът между 1600 година преди новата ера и 1100 година преди новата ера, носи името – Микейски.
Уповавайки се на Омир през 1866 година Хайнрих Шлиман извършва разкопки и открива Микена и огромно количество злато с нея. Според документи през 1939 година Чарлз Блетчън (американски учен) открива Пилос. Микена бива доразкопана през 1950 година от англичанина Алън Уейнс и неговите съдружници. В резултат от разкопките през годините са намерени голям брой таблички с непознат език и писменост. Базирайки се на аркадо-кипарския консервативен диалект, Майкъл Вентрис разшифрира текстовете. От познатите по това време 90 символа той дешифрира 65. След неговата смърт пез 1955 година, Чедрик продължава неговото дело и публикува резултатите. Оттогава до днес дешифрирането и откриването на нови символи и превода на текстовете от таблиците продължава.
В Микена са намерени части от глинени съдове, датиращи от времето на неолита отпреди 3500 г. пр.н.е. и останки от ранната бронзова епоха (2100 – 1700г.пр.н.е.). Първите открити погребални шахти и гробове, датират от средната бронзова епоха периода от 1800 до 1700г пр.н.е. Шахтовите гробници, открити от Шлиман, които са шест на брой от т.нар. гробищен кръг А, изобилстват с предмети на лукса и са от XVI век преди новата ера. Икономическият и социланият живот в Микена бил подвластен на войната. Разкошът и изобилието се дължали само на плячката от пиратство и войни, което довело до надмощие на Микена над целия Ефейски свят.
Акрополът в Микена има правилна триъгълна форма. На преден план от лявата страна се намира главния вход – Лъвската врата и здравите крепостни стени. Над вратата им два лъва, които са символ на богинята – закрилница на града. Ако се изкачите над кралсакта крепост, можете да се убедите колко непревземаема е била тя преди хилядолетия. Акрополът наричан още „високият град” на Микена е основан в XV век пр.н.е., а през 1350 г. пр.н.е. околните стени и той са възстановени в „циклопски стил”. Легендите казват, че строежите са направени от циклопи, предвид огромните размери на каменните блокове, които ги изграждат. Несъмнено най – любопитна в Микена е гробницата, за която се предполага, че е принадлежала на крал Агамемнон. Тя е разположена непосредствено до цитаделата, която представлява впечатляваща каменна постройка висока близо 15 м.
Днес по-голяма част от хората посещаващи останките на Микена, идват за да видят мястото, където е започнала епичната война в името на Хубавата Елена.
