Лувъра в Париж
Лувъра е не само най - големият френски национален музей, но и един от най - посещаваните музеи в цял свят. Сградата му, която е била кралски дворец в миналото, се намира в централната част на столицата Париж, точно между улица Риволи и река Сена.
Лувъра за пръв път отваря вратите си като музей по време на Френската революция през есента на 1793 година. В музея са изложени близо 35 000 експоната от праисторическата ера до XIX век.
Филип II издига на това място първия замък през 1190г., като крепост, която да служи за защита на Париж от викингските набези. По – късно креспостта е превърната в дворец от Шарл V, който по времето на Анри II и Франсоа I е разрушен и издигнат отново. Днес, под залата на Кариатидите, могат да се видят останките от основите на първоначалното укрепление.
Една част от сградата е завършена по времето на Ренесанса и носи белезите на този стил. Голямата галерия достига ширина сто фута и повече от миля дължина. Тя е изградена при управлението на Анри IV, който слага началото на инициативата да се канят известни занаятчии и художници в двореца, които да творят по етажите на сградата. Източното крило е построено от Клод Перо в периода 1665 – 1680г. Дострояването на двореца продължава и при Наполеон III.
В музея се съхранява богатото художествено и културно наследство на Франция още от времето на Капетингите, империята на Наполеон Бонапарт, чак до наши дни. След дълги години управление от държавата, скоро известният музей получава правото на самоуправление, за да се справя по-добре със своя растеж.
Сред множеството безценни произведения на изкуството е и най – популярната картина в света – Мона Лиза на художника Леонардо да Винчи. Ценния експонат се съхранява в отделна зала зад специално защитно стъкло. В Лувъра се пазят творби на Руденс, Пусен, Рембранд, Тициан и други именити творци. В колекцията могат да се видят прочутите скулптури – Нике от Самотраки и Венера Милоска. Самостоятелна зала е отделена и за колекцията на Ротшилд (дарена през 1935г.), която се състои от 3000 картини, 40 000 гравюри и 500 книги с илюстрации.
В музея, освен художествени, се провеждат и исторически, археологически и архитектурни изложби. Тук ще откриете и богата колекция от мебели.
При най – значителната скорошна промяна в облика на двореца е отворено северното крило на сградата, което до този момент е ползвано за правителствени цели и в центъра на музея е поставена стъклена пирамида. Разширен и реорганизиран, музеят отваря врати за посещения отново през 1989г.
Снимането в Лувъра е позволено с камери и фотоапарати, но без светкавица.
Лувъра за пръв път отваря вратите си като музей по време на Френската революция през есента на 1793 година. В музея са изложени близо 35 000 експоната от праисторическата ера до XIX век.
Филип II издига на това място първия замък през 1190г., като крепост, която да служи за защита на Париж от викингските набези. По – късно креспостта е превърната в дворец от Шарл V, който по времето на Анри II и Франсоа I е разрушен и издигнат отново. Днес, под залата на Кариатидите, могат да се видят останките от основите на първоначалното укрепление.
Една част от сградата е завършена по времето на Ренесанса и носи белезите на този стил. Голямата галерия достига ширина сто фута и повече от миля дължина. Тя е изградена при управлението на Анри IV, който слага началото на инициативата да се канят известни занаятчии и художници в двореца, които да творят по етажите на сградата. Източното крило е построено от Клод Перо в периода 1665 – 1680г. Дострояването на двореца продължава и при Наполеон III.
В музея се съхранява богатото художествено и културно наследство на Франция още от времето на Капетингите, империята на Наполеон Бонапарт, чак до наши дни. След дълги години управление от държавата, скоро известният музей получава правото на самоуправление, за да се справя по-добре със своя растеж.
Сред множеството безценни произведения на изкуството е и най – популярната картина в света – Мона Лиза на художника Леонардо да Винчи. Ценния експонат се съхранява в отделна зала зад специално защитно стъкло. В Лувъра се пазят творби на Руденс, Пусен, Рембранд, Тициан и други именити творци. В колекцията могат да се видят прочутите скулптури – Нике от Самотраки и Венера Милоска. Самостоятелна зала е отделена и за колекцията на Ротшилд (дарена през 1935г.), която се състои от 3000 картини, 40 000 гравюри и 500 книги с илюстрации.
В музея, освен художествени, се провеждат и исторически, археологически и архитектурни изложби. Тук ще откриете и богата колекция от мебели.
При най – значителната скорошна промяна в облика на двореца е отворено северното крило на сградата, което до този момент е ползвано за правителствени цели и в центъра на музея е поставена стъклена пирамида. Разширен и реорганизиран, музеят отваря врати за посещения отново през 1989г.
Снимането в Лувъра е позволено с камери и фотоапарати, но без светкавица.
Автор: Milena Yordanova
Описание
Лувъра е не само най - големият френски национален музей, но и един от най - посещаваните музеи в цял свят. Сградата му, която е била кралски дворец в миналото, се намира в централната част на столицата Париж, точно между улица Риволи и река Сена.
Лувъра за пръв път отваря вратите си като музей по време на Френската революция през есента на 1793 година. В музея са изложени близо 35 000 експоната от праисторическата ера до XIX век.
Филип II издига на това място първия замък през 1190г., като крепост, която да служи за защита на Париж от викингските набези. По – късно креспостта е превърната в дворец от Шарл V, който по времето на Анри II и Франсоа I е разрушен и издигнат отново. Днес, под залата на Кариатидите, могат да се видят останките от основите на първоначалното укрепление.
Една част от сградата е завършена по времето на Ренесанса и носи белезите на този стил. Голямата галерия достига ширина сто фута и повече от миля дължина. Тя е изградена при управлението на Анри IV, който слага началото на инициативата да се канят известни занаятчии и художници в двореца, които да творят по етажите на сградата. Източното крило е построено от Клод Перо в периода 1665 – 1680г. Дострояването на двореца продължава и при Наполеон III.
В музея се съхранява богатото художествено и културно наследство на Франция още от времето на Капетингите, империята на Наполеон Бонапарт, чак до наши дни. След дълги години управление от държавата, скоро известният музей получава правото на самоуправление, за да се справя по-добре със своя растеж.
Сред множеството безценни произведения на изкуството е и най – популярната картина в света – Мона Лиза на художника Леонардо да Винчи. Ценния експонат се съхранява в отделна зала зад специално защитно стъкло. В Лувъра се пазят творби на Руденс, Пусен, Рембранд, Тициан и други именити творци. В колекцията могат да се видят прочутите скулптури – Нике от Самотраки и Венера Милоска. Самостоятелна зала е отделена и за колекцията на Ротшилд (дарена през 1935г.), която се състои от 3000 картини, 40 000 гравюри и 500 книги с илюстрации.
В музея, освен художествени, се провеждат и исторически, археологически и архитектурни изложби. Тук ще откриете и богата колекция от мебели.
При най – значителната скорошна промяна в облика на двореца е отворено северното крило на сградата, което до този момент е ползвано за правителствени цели и в центъра на музея е поставена стъклена пирамида. Разширен и реорганизиран, музеят отваря врати за посещения отново през 1989г.
Снимането в Лувъра е позволено с камери и фотоапарати, но без светкавица.
Лувъра за пръв път отваря вратите си като музей по време на Френската революция през есента на 1793 година. В музея са изложени близо 35 000 експоната от праисторическата ера до XIX век.
Филип II издига на това място първия замък през 1190г., като крепост, която да служи за защита на Париж от викингските набези. По – късно креспостта е превърната в дворец от Шарл V, който по времето на Анри II и Франсоа I е разрушен и издигнат отново. Днес, под залата на Кариатидите, могат да се видят останките от основите на първоначалното укрепление.
Една част от сградата е завършена по времето на Ренесанса и носи белезите на този стил. Голямата галерия достига ширина сто фута и повече от миля дължина. Тя е изградена при управлението на Анри IV, който слага началото на инициативата да се канят известни занаятчии и художници в двореца, които да творят по етажите на сградата. Източното крило е построено от Клод Перо в периода 1665 – 1680г. Дострояването на двореца продължава и при Наполеон III.
В музея се съхранява богатото художествено и културно наследство на Франция още от времето на Капетингите, империята на Наполеон Бонапарт, чак до наши дни. След дълги години управление от държавата, скоро известният музей получава правото на самоуправление, за да се справя по-добре със своя растеж.
Сред множеството безценни произведения на изкуството е и най – популярната картина в света – Мона Лиза на художника Леонардо да Винчи. Ценния експонат се съхранява в отделна зала зад специално защитно стъкло. В Лувъра се пазят творби на Руденс, Пусен, Рембранд, Тициан и други именити творци. В колекцията могат да се видят прочутите скулптури – Нике от Самотраки и Венера Милоска. Самостоятелна зала е отделена и за колекцията на Ротшилд (дарена през 1935г.), която се състои от 3000 картини, 40 000 гравюри и 500 книги с илюстрации.
В музея, освен художествени, се провеждат и исторически, археологически и архитектурни изложби. Тук ще откриете и богата колекция от мебели.
При най – значителната скорошна промяна в облика на двореца е отворено северното крило на сградата, което до този момент е ползвано за правителствени цели и в центъра на музея е поставена стъклена пирамида. Разширен и реорганизиран, музеят отваря врати за посещения отново през 1989г.
Снимането в Лувъра е позволено с камери и фотоапарати, но без светкавица.
