Киево-Печерската Лавра
В южните околности на град Киев, върху два хълма, непосредствено до река Днепър е разположен мъжкият манастир Киево- Печерска Лавра, който всъщност е най-големият манастирски комплекс от времената на Киевска Рус. Освен, че е най-древния по рода си (строен още през XI- XII век), манастира е сред най-значимите както в духовно, така и в историческо и художествено значение за територията на цяла Русия. Величественият архитектурен ансамбъл на манастира със своите многобройни златни куполи, освен че е светинята на Киев, е и духовен център на Украйна, където ежедневно се стичат поклонници от цял свят. След Йерусалим, Киев е вторият в света по значение град за религиозни поклонения за православните християни.
Началото на манастира е поставено преди около хиляда години, в така наречените Далечни и Близки пещери, където са се подвизавали монасите положили основите на руското монашество. Броят на желаещите да встъпят в монашество бързо нараствал, прокопавали се нови пещери, свързани помежду си с дълги подземни проходи. Броят на братята иноци нараснал до толкова, че пещерната обител не била в състояние да побере всички и тогава се стигнало до изграждане на надземен манастир. Върху пещерите монасите построили килии и храмове, които първоначално били от дърво, а в последствие започнали да строят и каменни постройки. Същевременно дългите лабиринти прокопани между пещерите се превръща в некропол, където в стъклени ковчези се пазят нетленните мощи на православните светци.
Първата построена църква в Киево-Печерската Лавра е „Успение Богородично” – голяма каменна църква завършена и осветена през 1089 година. Фресковата живопис и мозайките в църквата са дело на цариградски зографи. Великата Успенска Църква, макар и значително изменена, съществува и до днес.
Придобил вече значително по-мащабни размери, манастира е бил многократно разоряван от вражески набези. За да запазят обителта, монасите са принудени да изградят отбранителни стени, с които да я обградят, но и това на спасява манастира от пълно разорение през 1240 година, когато са избити и много монаси, а други са го напуснали. Манастира остава безлюден дълго време, докато през XIV век отново е бил възобновен. Последвали още няколко опита за разруха, грабежи и дори присвояване, но след всички тях манастира е възстановяван и придобива все по-голямо значение за тогавашната Киевска Рус.
Своят статут на Лавра, манастира получава в края на XVI век и минава под пряката юрисдикция на Константинополския патриарх. През 1634 година са били канонизирани 69 Печорски подвижници и от тогава Киево-Печерската Лавра се превръща в руския Йерусалим. Били построени много нови храмове, пещерните храмове от древността били реконструирани, а километричните тунели разширени и укрепени.
Лаврата придобива основните белези на днешния си облик през XVII-XVIII век, когато е и най-мащабното строителство. По времето на Петър Велики драстично са разширени укрепленията около манастира, образувайки днешната Печорска крепост.
Днес във величествения комплекс на Киево-Печерската Лавра има 102 сгради, където посетителите с часове могат да разглеждат църквите, камбанариите, монашеските общежития, пещерните убежища на монасите-отшелници, проблясващите сред вековния парк златни кубета, тържествените интериори на храмовете, царствените сводове и изключително ценните фрески от преди шест века.
Интересни са и музеите в Киево-Печерската Лавра в които са изложени над 60 000 експоната – от произведения на приложното изкуство, до живописни украински тъкани и килими.
Тук се намира и зданието, носещо името на известния украински строител Степан Ковнир, в която е разположена експозицията на музея „Исторически съкровища”. Тя изненадва още с първите си три блестящи зали, посветени на златото на скитите –едно от най-интересните и самобитни златни съкровища в света.
Началото на манастира е поставено преди около хиляда години, в така наречените Далечни и Близки пещери, където са се подвизавали монасите положили основите на руското монашество. Броят на желаещите да встъпят в монашество бързо нараствал, прокопавали се нови пещери, свързани помежду си с дълги подземни проходи. Броят на братята иноци нараснал до толкова, че пещерната обител не била в състояние да побере всички и тогава се стигнало до изграждане на надземен манастир. Върху пещерите монасите построили килии и храмове, които първоначално били от дърво, а в последствие започнали да строят и каменни постройки. Същевременно дългите лабиринти прокопани между пещерите се превръща в некропол, където в стъклени ковчези се пазят нетленните мощи на православните светци.
Първата построена църква в Киево-Печерската Лавра е „Успение Богородично” – голяма каменна църква завършена и осветена през 1089 година. Фресковата живопис и мозайките в църквата са дело на цариградски зографи. Великата Успенска Църква, макар и значително изменена, съществува и до днес.
Придобил вече значително по-мащабни размери, манастира е бил многократно разоряван от вражески набези. За да запазят обителта, монасите са принудени да изградят отбранителни стени, с които да я обградят, но и това на спасява манастира от пълно разорение през 1240 година, когато са избити и много монаси, а други са го напуснали. Манастира остава безлюден дълго време, докато през XIV век отново е бил възобновен. Последвали още няколко опита за разруха, грабежи и дори присвояване, но след всички тях манастира е възстановяван и придобива все по-голямо значение за тогавашната Киевска Рус.
Своят статут на Лавра, манастира получава в края на XVI век и минава под пряката юрисдикция на Константинополския патриарх. През 1634 година са били канонизирани 69 Печорски подвижници и от тогава Киево-Печерската Лавра се превръща в руския Йерусалим. Били построени много нови храмове, пещерните храмове от древността били реконструирани, а километричните тунели разширени и укрепени.
Лаврата придобива основните белези на днешния си облик през XVII-XVIII век, когато е и най-мащабното строителство. По времето на Петър Велики драстично са разширени укрепленията около манастира, образувайки днешната Печорска крепост.
Днес във величествения комплекс на Киево-Печерската Лавра има 102 сгради, където посетителите с часове могат да разглеждат църквите, камбанариите, монашеските общежития, пещерните убежища на монасите-отшелници, проблясващите сред вековния парк златни кубета, тържествените интериори на храмовете, царствените сводове и изключително ценните фрески от преди шест века.
Интересни са и музеите в Киево-Печерската Лавра в които са изложени над 60 000 експоната – от произведения на приложното изкуство, до живописни украински тъкани и килими.
Тук се намира и зданието, носещо името на известния украински строител Степан Ковнир, в която е разположена експозицията на музея „Исторически съкровища”. Тя изненадва още с първите си три блестящи зали, посветени на златото на скитите –едно от най-интересните и самобитни златни съкровища в света.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
В южните околности на град Киев, върху два хълма, непосредствено до река Днепър е разположен мъжкият манастир Киево- Печерска Лавра, който всъщност е най-големият манастирски комплекс от времената на Киевска Рус. Освен, че е най-древния по рода си (строен още през XI- XII век), манастира е сред най-значимите както в духовно, така и в историческо и художествено значение за територията на цяла Русия. Величественият архитектурен ансамбъл на манастира със своите многобройни златни куполи, освен че е светинята на Киев, е и духовен център на Украйна, където ежедневно се стичат поклонници от цял свят. След Йерусалим, Киев е вторият в света по значение град за религиозни поклонения за православните християни.
Началото на манастира е поставено преди около хиляда години, в така наречените Далечни и Близки пещери, където са се подвизавали монасите положили основите на руското монашество. Броят на желаещите да встъпят в монашество бързо нараствал, прокопавали се нови пещери, свързани помежду си с дълги подземни проходи. Броят на братята иноци нараснал до толкова, че пещерната обител не била в състояние да побере всички и тогава се стигнало до изграждане на надземен манастир. Върху пещерите монасите построили килии и храмове, които първоначално били от дърво, а в последствие започнали да строят и каменни постройки. Същевременно дългите лабиринти прокопани между пещерите се превръща в некропол, където в стъклени ковчези се пазят нетленните мощи на православните светци.
Първата построена църква в Киево-Печерската Лавра е „Успение Богородично” – голяма каменна църква завършена и осветена през 1089 година. Фресковата живопис и мозайките в църквата са дело на цариградски зографи. Великата Успенска Църква, макар и значително изменена, съществува и до днес.
Придобил вече значително по-мащабни размери, манастира е бил многократно разоряван от вражески набези. За да запазят обителта, монасите са принудени да изградят отбранителни стени, с които да я обградят, но и това на спасява манастира от пълно разорение през 1240 година, когато са избити и много монаси, а други са го напуснали. Манастира остава безлюден дълго време, докато през XIV век отново е бил възобновен. Последвали още няколко опита за разруха, грабежи и дори присвояване, но след всички тях манастира е възстановяван и придобива все по-голямо значение за тогавашната Киевска Рус.
Своят статут на Лавра, манастира получава в края на XVI век и минава под пряката юрисдикция на Константинополския патриарх. През 1634 година са били канонизирани 69 Печорски подвижници и от тогава Киево-Печерската Лавра се превръща в руския Йерусалим. Били построени много нови храмове, пещерните храмове от древността били реконструирани, а километричните тунели разширени и укрепени.
Лаврата придобива основните белези на днешния си облик през XVII-XVIII век, когато е и най-мащабното строителство. По времето на Петър Велики драстично са разширени укрепленията около манастира, образувайки днешната Печорска крепост.
Днес във величествения комплекс на Киево-Печерската Лавра има 102 сгради, където посетителите с часове могат да разглеждат църквите, камбанариите, монашеските общежития, пещерните убежища на монасите-отшелници, проблясващите сред вековния парк златни кубета, тържествените интериори на храмовете, царствените сводове и изключително ценните фрески от преди шест века.
Интересни са и музеите в Киево-Печерската Лавра в които са изложени над 60 000 експоната – от произведения на приложното изкуство, до живописни украински тъкани и килими.
Тук се намира и зданието, носещо името на известния украински строител Степан Ковнир, в която е разположена експозицията на музея „Исторически съкровища”. Тя изненадва още с първите си три блестящи зали, посветени на златото на скитите –едно от най-интересните и самобитни златни съкровища в света.
Началото на манастира е поставено преди около хиляда години, в така наречените Далечни и Близки пещери, където са се подвизавали монасите положили основите на руското монашество. Броят на желаещите да встъпят в монашество бързо нараствал, прокопавали се нови пещери, свързани помежду си с дълги подземни проходи. Броят на братята иноци нараснал до толкова, че пещерната обител не била в състояние да побере всички и тогава се стигнало до изграждане на надземен манастир. Върху пещерите монасите построили килии и храмове, които първоначално били от дърво, а в последствие започнали да строят и каменни постройки. Същевременно дългите лабиринти прокопани между пещерите се превръща в некропол, където в стъклени ковчези се пазят нетленните мощи на православните светци.
Първата построена църква в Киево-Печерската Лавра е „Успение Богородично” – голяма каменна църква завършена и осветена през 1089 година. Фресковата живопис и мозайките в църквата са дело на цариградски зографи. Великата Успенска Църква, макар и значително изменена, съществува и до днес.
Придобил вече значително по-мащабни размери, манастира е бил многократно разоряван от вражески набези. За да запазят обителта, монасите са принудени да изградят отбранителни стени, с които да я обградят, но и това на спасява манастира от пълно разорение през 1240 година, когато са избити и много монаси, а други са го напуснали. Манастира остава безлюден дълго време, докато през XIV век отново е бил възобновен. Последвали още няколко опита за разруха, грабежи и дори присвояване, но след всички тях манастира е възстановяван и придобива все по-голямо значение за тогавашната Киевска Рус.
Своят статут на Лавра, манастира получава в края на XVI век и минава под пряката юрисдикция на Константинополския патриарх. През 1634 година са били канонизирани 69 Печорски подвижници и от тогава Киево-Печерската Лавра се превръща в руския Йерусалим. Били построени много нови храмове, пещерните храмове от древността били реконструирани, а километричните тунели разширени и укрепени.
Лаврата придобива основните белези на днешния си облик през XVII-XVIII век, когато е и най-мащабното строителство. По времето на Петър Велики драстично са разширени укрепленията около манастира, образувайки днешната Печорска крепост.
Днес във величествения комплекс на Киево-Печерската Лавра има 102 сгради, където посетителите с часове могат да разглеждат църквите, камбанариите, монашеските общежития, пещерните убежища на монасите-отшелници, проблясващите сред вековния парк златни кубета, тържествените интериори на храмовете, царствените сводове и изключително ценните фрески от преди шест века.
Интересни са и музеите в Киево-Печерската Лавра в които са изложени над 60 000 експоната – от произведения на приложното изкуство, до живописни украински тъкани и килими.
Тук се намира и зданието, носещо името на известния украински строител Степан Ковнир, в която е разположена експозицията на музея „Исторически съкровища”. Тя изненадва още с първите си три блестящи зали, посветени на златото на скитите –едно от най-интересните и самобитни златни съкровища в света.
