Катедрален храм Успение Богородично

Катедралния храм “Успение Богородично“ се намира между Джамбаз тепе и Тексим тепе в Стария град Пловдив. Сведения, че там е имало величествена църква има още от 9 – 10 век. Още от тогава храмът е бил посветен на Божията майка. След завладяването на Пловдив 1371 година от османците манастирът е разрушен до основи.

През периода на Възраждането няма никакви сведения за църква на това място. Нов храм е издигнат от брациговски майстори. Направен е изцяло от камък. Неин ктитор е Вълко Чалъков от Копривщица. След като починал е бил заместен от брат си Стоян Чалъков. При него е завършена новата църква. Тя играе важна роля по време на църковно-народните борби за независимост. Пловдивският митрополит Паисий отслужва първата тържествена Света Литургия на български език на 5 декември 1859 годима. След службата се отрекъл от Цариградския патриарх.

През 1881 година чешкия архитект и инженер Нови Биджов проектира и изгражда камбанария. Църквата представлява трикорабна базилика с размери 32 метра на 17 метра. Средната и част се разделя на три кораба с два реда по шест колони, които са свързани посредством арки. Майсторите резбари Андон и Димитър Станишеви изработват иконостаса. Иконите, дело на Никола Одринчанин изобразяват свещени образи и библейски събития. Орнаментите са правени един по един, а не по шаблон. Използвани са древно християнски символи, лозници, плетеници и други.

За 2000 – та годишнина от Рождество Христово, катедралния храм е възстановен и изцяло реставриран. В началото дворът на църквата е много по – малък, отколкото е в момента. През 1930 година е разширен значително и направен като голяма тераса. През 1873 година от южната страна е издигнат висок каменен зид с височина от около 10 метра, а от северната е поставена ограда с метална решетъчна преграда.

Катедралата чества своя храмов празник на 15 август, Успението на Пресвета Богородица. Вечерта преди празника се прави опело на Пресвета Богородица и лития около храма с плащеницата и.