Катедралата в Мексико - един уникален храм
В Мексико сити има множество места, които си заслужава да бъдат посетени. Особено ярко сред тези забележителности обаче в модерния мегаполис се откроява Столичната катедрала. Нейната архитектура е вдъхновена от тази на храмовете в Испания, а със своите внушителни размери от 118 метра дължина и 54 метра широчина, е най-големият храм в мексиканската страна.
Впечатляващата катедрала е построена върху останките на древен храм, датиращ от времето на ацтеките. Същинското издигане на молитвения дом започва през втората половина на 16 век и приключва близо 3 века по-късно. Поради дългия период на строителството си, външната фасада носи белезите на различни архитектурни стилове, характерни за различните епохи, през които е преминало изграждането й.
Основите на катедралата са положени по план на архитектите Клаудио де Арциниега и Хуан Мигел де Агеро. По нея са работили още много други известни архитекти, които са оставили по частица от своите идеи и талант. Към края на 17 век строежът е временно преустановен, поради големите наводнения сполетели града.
Забележителен е фактът, че зданието има общо 25 камбани, които се намират на различни места по конструкцията му. Най-внушителната по размери сред тях е Санта Мария де Гуадалупе и тежи приблизително към 13 тона. Силно впечатление прави и „Олтарът на опрощението”, създаден от Джеронимо Балбас от Валенсиа. Интригуващ е и „Олтарът на кралете”, характеризиращ се с пищна украса и декорации.
В катедралата се съхраняват и най-големите органи в цяла Америка, датиращи от 17 век. След реставрация и двата органа функционират без проблем и до днес.
Към края на 20 век поради опасност от поддаване основите на сградата, било необходимо спешно да се поставят бетонни колони, за да се предотврати нейното разрушаване. Имало е такова опасност, тъй като целия град Мексико е издигнат върху мека и глинеста почва.
През втората половина на миналия век, църквата претърпява голям пожар, който унищожава значителна част от интериора й. По-късно започват възстановителни дейности, при които са разкрити ценни документи и редица произведения на изкуството, които били добре скрити дотогава.
Към катедралата се причисляват общо 16 параклиса, 14 от които са посветени на различни светци и са с богато украсени олтари, картини, мебели и скулптури.
Днес катедралата е седалище на Римската католическа архиепископия в Мексико. Със сигурност ви очаква едно приятно изживяване, ако посетите прелестния храм.
Впечатляващата катедрала е построена върху останките на древен храм, датиращ от времето на ацтеките. Същинското издигане на молитвения дом започва през втората половина на 16 век и приключва близо 3 века по-късно. Поради дългия период на строителството си, външната фасада носи белезите на различни архитектурни стилове, характерни за различните епохи, през които е преминало изграждането й.
Основите на катедралата са положени по план на архитектите Клаудио де Арциниега и Хуан Мигел де Агеро. По нея са работили още много други известни архитекти, които са оставили по частица от своите идеи и талант. Към края на 17 век строежът е временно преустановен, поради големите наводнения сполетели града.
Забележителен е фактът, че зданието има общо 25 камбани, които се намират на различни места по конструкцията му. Най-внушителната по размери сред тях е Санта Мария де Гуадалупе и тежи приблизително към 13 тона. Силно впечатление прави и „Олтарът на опрощението”, създаден от Джеронимо Балбас от Валенсиа. Интригуващ е и „Олтарът на кралете”, характеризиращ се с пищна украса и декорации.
В катедралата се съхраняват и най-големите органи в цяла Америка, датиращи от 17 век. След реставрация и двата органа функционират без проблем и до днес.
Към края на 20 век поради опасност от поддаване основите на сградата, било необходимо спешно да се поставят бетонни колони, за да се предотврати нейното разрушаване. Имало е такова опасност, тъй като целия град Мексико е издигнат върху мека и глинеста почва.
През втората половина на миналия век, църквата претърпява голям пожар, който унищожава значителна част от интериора й. По-късно започват възстановителни дейности, при които са разкрити ценни документи и редица произведения на изкуството, които били добре скрити дотогава.
Към катедралата се причисляват общо 16 параклиса, 14 от които са посветени на различни светци и са с богато украсени олтари, картини, мебели и скулптури.
Днес катедралата е седалище на Римската католическа архиепископия в Мексико. Със сигурност ви очаква едно приятно изживяване, ако посетите прелестния храм.
Автор: Dilqna
Описание
В Мексико сити има множество места, които си заслужава да бъдат посетени. Особено ярко сред тези забележителности обаче в модерния мегаполис се откроява Столичната катедрала. Нейната архитектура е вдъхновена от тази на храмовете в Испания, а със своите внушителни размери от 118 метра дължина и 54 метра широчина, е най-големият храм в мексиканската страна.
Впечатляващата катедрала е построена върху останките на древен храм, датиращ от времето на ацтеките. Същинското издигане на молитвения дом започва през втората половина на 16 век и приключва близо 3 века по-късно. Поради дългия период на строителството си, външната фасада носи белезите на различни архитектурни стилове, характерни за различните епохи, през които е преминало изграждането й.
Основите на катедралата са положени по план на архитектите Клаудио де Арциниега и Хуан Мигел де Агеро. По нея са работили още много други известни архитекти, които са оставили по частица от своите идеи и талант. Към края на 17 век строежът е временно преустановен, поради големите наводнения сполетели града.
Забележителен е фактът, че зданието има общо 25 камбани, които се намират на различни места по конструкцията му. Най-внушителната по размери сред тях е Санта Мария де Гуадалупе и тежи приблизително към 13 тона. Силно впечатление прави и „Олтарът на опрощението”, създаден от Джеронимо Балбас от Валенсиа. Интригуващ е и „Олтарът на кралете”, характеризиращ се с пищна украса и декорации.
В катедралата се съхраняват и най-големите органи в цяла Америка, датиращи от 17 век. След реставрация и двата органа функционират без проблем и до днес.
Към края на 20 век поради опасност от поддаване основите на сградата, било необходимо спешно да се поставят бетонни колони, за да се предотврати нейното разрушаване. Имало е такова опасност, тъй като целия град Мексико е издигнат върху мека и глинеста почва.
През втората половина на миналия век, църквата претърпява голям пожар, който унищожава значителна част от интериора й. По-късно започват възстановителни дейности, при които са разкрити ценни документи и редица произведения на изкуството, които били добре скрити дотогава.
Към катедралата се причисляват общо 16 параклиса, 14 от които са посветени на различни светци и са с богато украсени олтари, картини, мебели и скулптури.
Днес катедралата е седалище на Римската католическа архиепископия в Мексико. Със сигурност ви очаква едно приятно изживяване, ако посетите прелестния храм.
Впечатляващата катедрала е построена върху останките на древен храм, датиращ от времето на ацтеките. Същинското издигане на молитвения дом започва през втората половина на 16 век и приключва близо 3 века по-късно. Поради дългия период на строителството си, външната фасада носи белезите на различни архитектурни стилове, характерни за различните епохи, през които е преминало изграждането й.
Основите на катедралата са положени по план на архитектите Клаудио де Арциниега и Хуан Мигел де Агеро. По нея са работили още много други известни архитекти, които са оставили по частица от своите идеи и талант. Към края на 17 век строежът е временно преустановен, поради големите наводнения сполетели града.
Забележителен е фактът, че зданието има общо 25 камбани, които се намират на различни места по конструкцията му. Най-внушителната по размери сред тях е Санта Мария де Гуадалупе и тежи приблизително към 13 тона. Силно впечатление прави и „Олтарът на опрощението”, създаден от Джеронимо Балбас от Валенсиа. Интригуващ е и „Олтарът на кралете”, характеризиращ се с пищна украса и декорации.
В катедралата се съхраняват и най-големите органи в цяла Америка, датиращи от 17 век. След реставрация и двата органа функционират без проблем и до днес.
Към края на 20 век поради опасност от поддаване основите на сградата, било необходимо спешно да се поставят бетонни колони, за да се предотврати нейното разрушаване. Имало е такова опасност, тъй като целия град Мексико е издигнат върху мека и глинеста почва.
През втората половина на миналия век, църквата претърпява голям пожар, който унищожава значителна част от интериора й. По-късно започват възстановителни дейности, при които са разкрити ценни документи и редица произведения на изкуството, които били добре скрити дотогава.
Към катедралата се причисляват общо 16 параклиса, 14 от които са посветени на различни светци и са с богато украсени олтари, картини, мебели и скулптури.
Днес катедралата е седалище на Римската католическа архиепископия в Мексико. Със сигурност ви очаква едно приятно изживяване, ако посетите прелестния храм.
