Къщата на Ламартин Пловдив
Стария град, Пловдив
Къщата на Георги Мавриди в Стария Пловдив е стара възрожденска къща и е известна като къщата на Ламартин. Тя се намира на улица „Княз Церетелев“ на Джамбаз тепе. Тя е построена в периода 1829-1830 година специално за богатия търговец Георги Мавриди. През 1833 година само за 3 дни в нея остава великият френски поет Алфонс Дьо Ламартин на връщане от Ориента.
От тогава къщата е известна с неговото име. Пристигането му в Пловдив е голямо събитие. През онези години поетът все още се занимава само с дипломация, а поетичните му дарби се изявяват по-късно. Той пътува из Ориента заедно с голям керван, придружаван от съпругата си. Имало е и двама татри, като единият е отговарял за подготвянето на мястото за нощуване, тръгвал няколко часа преди свитата на поета. От Цариград пътуват към Одрин и после три дни към Пловдив.
По пътя виждат препускаща конница, която ги пресреща и един от конниците- грък докосва дрехата на поета. Това означавало, че го кани да отседне в неговата къща. Поетът е силно впечатлен от посрещането, а в града го очакват тълпи от посрещачи. По-късно в мемоарите си Ламартин описва обстановката като изключително изискана и красива, а неговият домакин като изключително любезен и еродиран човек. Днес в стаята, в която е спал, са поставени бюст, фотоалбуми и специална карта с маршрута на поета през България.
Къщата на Ламартин е една от най-големите в Стария Пловдив, която е построена в симетричен стил. Заради неравния терен фасадата, която е към улицата има три етажа, а към двора само два. Приземието има неправилна форма, която се коригира спрямо следващите два етажа. На всеки етаж има по две големи стаи, една по-малка и сервизни помещения, както и салон.
Ламартиновата къща е призната за паметник на културата с обществено значение и от 1978 година в нея се намира Съюзът на българските писатели. Една от стаите е предназначена за постоянна експозиция, посветена на поета Ламартин. Призната е за архитектурен паметни и реставрирана частично няколко пъти през годините. Тя е вече на 190 години и има красива украси и уникални тавани както и алафранги, които са характерни за Стария град. Често е наричана „Цветето на Джамбаз тепе“
Сградата е кацнала на върха на Трихълмието и е една от емблемите на Пловдив. За съжаление през последните години е много занемарена и изоставена. Не е поддържана и само двете табели напомнят на посетителите кой е спал в този дом и откъде идва името и.
Автор: Валерия Минева
Работно време: Всеки ден 08:00 – 18:00 часа
Адрес: Стария град, Пловдив
Описание
Къщата на Георги Мавриди в Стария Пловдив е стара възрожденска къща и е известна като къщата на Ламартин. Тя се намира на улица „Княз Церетелев“ на Джамбаз тепе. Тя е построена в периода 1829-1830 година специално за богатия търговец Георги Мавриди. През 1833 година само за 3 дни в нея остава великият френски поет Алфонс Дьо Ламартин на връщане от Ориента.
От тогава къщата е известна с неговото име. Пристигането му в Пловдив е голямо събитие. През онези години поетът все още се занимава само с дипломация, а поетичните му дарби се изявяват по-късно. Той пътува из Ориента заедно с голям керван, придружаван от съпругата си. Имало е и двама татри, като единият е отговарял за подготвянето на мястото за нощуване, тръгвал няколко часа преди свитата на поета. От Цариград пътуват към Одрин и после три дни към Пловдив.
По пътя виждат препускаща конница, която ги пресреща и един от конниците- грък докосва дрехата на поета. Това означавало, че го кани да отседне в неговата къща. Поетът е силно впечатлен от посрещането, а в града го очакват тълпи от посрещачи. По-късно в мемоарите си Ламартин описва обстановката като изключително изискана и красива, а неговият домакин като изключително любезен и еродиран човек. Днес в стаята, в която е спал, са поставени бюст, фотоалбуми и специална карта с маршрута на поета през България.
Къщата на Ламартин е една от най-големите в Стария Пловдив, която е построена в симетричен стил. Заради неравния терен фасадата, която е към улицата има три етажа, а към двора само два. Приземието има неправилна форма, която се коригира спрямо следващите два етажа. На всеки етаж има по две големи стаи, една по-малка и сервизни помещения, както и салон.
Ламартиновата къща е призната за паметник на културата с обществено значение и от 1978 година в нея се намира Съюзът на българските писатели. Една от стаите е предназначена за постоянна експозиция, посветена на поета Ламартин. Призната е за архитектурен паметни и реставрирана частично няколко пъти през годините. Тя е вече на 190 години и има красива украси и уникални тавани както и алафранги, които са характерни за Стария град. Често е наричана „Цветето на Джамбаз тепе“
Сградата е кацнала на върха на Трихълмието и е една от емблемите на Пловдив. За съжаление през последните години е много занемарена и изоставена. Не е поддържана и само двете табели напомнят на посетителите кой е спал в този дом и откъде идва името и.
