Храм Успение на Пресвета Богородица - с.Узунджово
В село Узунджово близо до Хасково се намира най-голямата селска църква в България. „Успение на Пресвета Богородица“ съчетава по един невероятен начин елементи, типични за исляма и християнството. Когато прабългарите идват по тези земи и се създава славянобългарска държава, християнството е прието за официална религия и на това място е направен малък храм „Света Богородица“. След като Турската империя завладява със сила българските земи през 1593 година на мястото на църквата е направена джамия. Според стари летописи тя е била част от голям керван сарай, който приличал на крепост. Останки от входа са запазени и днес. Направени са проучвания, които показват, че майстор Лалю е направил многото красиви лалета по стените на храма. В исляма лалето е един от символите на Аллах и по този начин творците изразявали своята любов към Всевишния. На купола на джамията имало разцъфнало лале, тичинките му се преплитали в кръстен знак. След Освобождението джамията е върната на българите и през 1906 година е превърната в християнска църква. През 2007 година е направена мащабна реконструкция и реставрация със средства на Община Хасково. Както е по канон, са вградени мощи на светците Свети Свети Кирик и Юлита. Открити са и два надписа на арабски от Средновековието. Единият гласи следното“ „...Височайши, комуто сме задължени, комуто се подчиняваме, Щастливи защитнико. Нека благодетелният съветник да бъде указващ пътя. Сърцето търси ненадейно Създателя.“
В селото се е организирало Узунджовско тържище, като първите сведения за него са от 1489 година. Имало е много стратегическо положение точно по средата между Пловдив, Одрин, Ниш и Истанбул. Там се пресичали няколко главни европейски пътища.
Описание
В село Узунджово близо до Хасково се намира най-голямата селска църква в България. „Успение на Пресвета Богородица“ съчетава по един невероятен начин елементи, типични за исляма и християнството. Когато прабългарите идват по тези земи и се създава славянобългарска държава, християнството е прието за официална религия и на това място е направен малък храм „Света Богородица“. След като Турската империя завладява със сила българските земи през 1593 година на мястото на църквата е направена джамия. Според стари летописи тя е била част от голям керван сарай, който приличал на крепост. Останки от входа са запазени и днес. Направени са проучвания, които показват, че майстор Лалю е направил многото красиви лалета по стените на храма. В исляма лалето е един от символите на Аллах и по този начин творците изразявали своята любов към Всевишния. На купола на джамията имало разцъфнало лале, тичинките му се преплитали в кръстен знак. След Освобождението джамията е върната на българите и през 1906 година е превърната в християнска църква. През 2007 година е направена мащабна реконструкция и реставрация със средства на Община Хасково. Както е по канон, са вградени мощи на светците Свети Свети Кирик и Юлита. Открити са и два надписа на арабски от Средновековието. Единият гласи следното“ „...Височайши, комуто сме задължени, комуто се подчиняваме, Щастливи защитнико. Нека благодетелният съветник да бъде указващ пътя. Сърцето търси ненадейно Създателя.“
В селото се е организирало Узунджовско тържище, като първите сведения за него са от 1489 година. Имало е много стратегическо положение точно по средата между Пловдив, Одрин, Ниш и Истанбул. Там се пресичали няколко главни европейски пътища.
