Храм на Богинята майка Кибела
ул. „Генерал Владимир Заимов“ 1, Балчик
През пролетта на 2007 година по време на строителни дейности в Балчик е намерена древна сграда с правоъгълна форма. Направени са археологически разкопки, които разкриват най-запазения храм на Кибела- майката на всички богове. Храмът е почти 100 квадратни метра и е построен през 280-260 г.пр.Хр. Почти всички статуи, които са открити по време на разкопките, са на богинята. Облечена с дълъг хитон, тя седи на трон и държи тимпан. При няколко от статуите има лъв в скута и. Основната статуя представя Кибела облечена с хитон, преметнат през лявото и рамо и хуматион в скута. В дясната си ръка тя държи фиала, а в лявата най-вероятно е имало жезъл. Лъвът е клекнал от дясно на трона и е релеф.
В храма са намерени почти 30 частично или изцяло запазени надписа. Всички без един са на гръцки език като най-ранните според историците са от III в.пр.Хр. Нас-късен е този на латински език и е от началото на IV в. Според един от надписите средствата за украсата на храма и релефите, статуите са от голямо дарение.
В древността на светили
щето са дарявани не само пари, а имоти, сгради, лозя, дори работилници. Те се давали под наем и средствата от приходите отивали за празниците на Кибела. Имало е роби на храма и подробен архив, който съхранявал даренията. Най-големият декрет е за стратега Мокапорис, който помагал на Дионисополос (античен Балчик) по време на война и мир срещу общите врагове.
Сред откритите документи има списъци с имената на служители и жреците на богинята Кибела. Култа към нея се отбелязвал всеки първи ден от месеца, а основният празник се чествал в целия град през месец тавреон. Според древен надпис в честванията са участвали само жени, които събирали цвета и правили шествие, на края на което извършвали жертвоприношения.
През вековете храмът е разрушаван няколко пъти. В 378 година е изгорен заедно с много други селища в Скития и Мизия. Това става при нашествието на готите, които се заселват като римски федерати. За това свидетелстват по-късни монети, намерени под пласт от въглени и керемиди. На тях са ликовете на Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След това разрушение храмът на Кибела не е възстановен. Няколко века по-късно е разграден до състоянието, в което е открит през 2007 година. През 544-545 година светилището е ударен от голяма морска вълна и затрупан от свлачище, което дава идеалните условия да се консервира и запази до наши дни.
Автор: Мина Петрова
Телефони: 0879 99 89 40
Адрес: ул. „Генерал Владимир Заимов“ 1, Балчик
Описание
През пролетта на 2007 година по време на строителни дейности в Балчик е намерена древна сграда с правоъгълна форма. Направени са археологически разкопки, които разкриват най-запазения храм на Кибела- майката на всички богове. Храмът е почти 100 квадратни метра и е построен през 280-260 г.пр.Хр. Почти всички статуи, които са открити по време на разкопките, са на богинята. Облечена с дълъг хитон, тя седи на трон и държи тимпан. При няколко от статуите има лъв в скута и. Основната статуя представя Кибела облечена с хитон, преметнат през лявото и рамо и хуматион в скута. В дясната си ръка тя държи фиала, а в лявата най-вероятно е имало жезъл. Лъвът е клекнал от дясно на трона и е релеф.
В храма са намерени почти 30 частично или изцяло запазени надписа. Всички без един са на гръцки език като най-ранните според историците са от III в.пр.Хр. Нас-късен е този на латински език и е от началото на IV в. Според един от надписите средствата за украсата на храма и релефите, статуите са от голямо дарение.
В древността на светили
щето са дарявани не само пари, а имоти, сгради, лозя, дори работилници. Те се давали под наем и средствата от приходите отивали за празниците на Кибела. Имало е роби на храма и подробен архив, който съхранявал даренията. Най-големият декрет е за стратега Мокапорис, който помагал на Дионисополос (античен Балчик) по време на война и мир срещу общите врагове.
Сред откритите документи има списъци с имената на служители и жреците на богинята Кибела. Култа към нея се отбелязвал всеки първи ден от месеца, а основният празник се чествал в целия град през месец тавреон. Според древен надпис в честванията са участвали само жени, които събирали цвета и правили шествие, на края на което извършвали жертвоприношения.
През вековете храмът е разрушаван няколко пъти. В 378 година е изгорен заедно с много други селища в Скития и Мизия. Това става при нашествието на готите, които се заселват като римски федерати. За това свидетелстват по-късни монети, намерени под пласт от въглени и керемиди. На тях са ликовете на Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След това разрушение храмът на Кибела не е възстановен. Няколко века по-късно е разграден до състоянието, в което е открит през 2007 година. През 544-545 година светилището е ударен от голяма морска вълна и затрупан от свлачище, което дава идеалните условия да се консервира и запази до наши дни.
