Търсене

Етнографски музей град Пловдив

В европейската столица на културата за 2019г град Пловдив се намира вторият по големина етнографски музей у нас. Създаден е през 1917г, като през 1938г се премества в Куюмджиевата къща - една от най-красивите Възрожденски къщи с национално културно значение.


В музеят се съхраняват документи и културни ценности, има за цел да издирва и популяризира нашето културно наследство. Етнографският музей изпълнява експертни консултантски  дейности относно културни ценности и оказва помощ на други музеи. Това става предпочитано място за културни прояви - традиционни фестивали, концерти, ревюта, театрални представления, представяне на книги. Туристите може да станат свидетели на демонстрации на традиционни занаяти.


Още през 1981г се заражда идеята за събиране на материали, които са свързани с миналия битов, културен и икономически живот в пловдивската област.  Години по-късно през 1917г е основан етнографския музей. Започва усилена дейност по събиране, заснемане и популяризиране. За няколко години се натрупва фонд от 500 експоната. В началото музеят е бил част от Народната библиотека, но през 1938г за него е определена специална сграда – най-красивата къща в Стария град – Куюмджиевата.


През годините етнографският музей се обновява и разраства да стане това, което е днес: 40 хил експоната, разпределени в  шест отдела: Занаяти, Селско стопанство, Тъкани и облекло, Мебели, Музикални инструменти и обреден реквизит, Произведения на изкуството.


Куюмджиевата къща е перлата на Архитектурно-археологически резерват Стария Пловдив. Красивата й фасада привлича погледите отдалече. Строена е през 1847г. тя е отличен представител на възрожденската симетрична къща. Тя принадлежи богат търговец – Аргир Куюмджиоглу. Възрожденската сграда има внушителни размери. Всеки от четирите етажа има площ от 570кв.м.. Куюмджиевата къщата има два големи салона, 12 стаи и 130 прозореца. Таваните са с уникални дърворезби. Вторият етаж е издаден дъгообразно напред към двора. Къщата е използвана за девически пансион в края на 19в. След това е била шапкарска фабрика и склад за брашно. През 1930г е откупена от търговеца на тютюн Антонио Коларо. Днес тази прекрасна къща е национален паметник на културата.


Етнографският музей разкрива възрожденските традиции от Тракия, Родопите и Средногорието.


В отдела за селско стопанство са представени характерните са района земеделски и животновъдни дейности  -  овцевъдсто, розоварство, винарство, тютюнопроизводство, оризарство. Тук са събрани инструменти и съдове, които са били използвани. Сред най-интересните са дизии от чанове, барутник от рог от 1757г и инвентара на карловска розоварна от 1876г. Близо 1000 ценни експоната са изложени в две зали.


Инвентарът на занаятите възлиза на 7000 единици, които са представени в четири зали.  В тях присъстват типичните за региона занаяти: абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, железарство. Представен е целият инвентар на златарската работилница. Има богата колекция от накити, медни съдове от 18-19в., порцелан, керамика, часовници, оръжие, печати, ковано желязо.


11 000 експоната има в сектора тъкани и облекла. Това е най-големият сектор на Етнографския музей. От тъканите има както малки така и големи – пешкири, покривки, килими, черги, китеници, юргани. Може да се види една от най-богатите колекции на традиционни български дрехи  и градски облекла от цяла България. Голям интерес представлява колекцията на бельо от 19 век. Огромният брой експонати са аранжирани в две зали и салона на втория етаж.


Във фонда мебели и интериор има богата колекция на порцеланови чинии, чугунени печки, газени лампи, ракли, сандъци, столове, маси, фотьойли. Експонатите са наредени в три зали, които пресъздават стая от Копривщица, от Родопите и гостна стая на богато пловдивско семейство от края на 19век.


Отделът с музикалните инструменти и обредния реквизит също е много разнообразен. 5400 музейни единици са представени в една зала. Има грамофони и грамофонни плочи, кавали, мартеници, великденски яйца, латерни, пиана, фонограф. Тук се срещат и типичните за региона народни инструменти : гайди, гъдулки, дудуци, окарини, тъпани, гусли.


Етнографския музей в Пловдив е изключително богатство не само за града, но и за цялата страна.


 


 

Автор: aleksandar

Описание

В европейската столица на културата за 2019г град Пловдив се намира вторият по големина етнографски музей у нас. Създаден е през 1917г, като през 1938г се премества в Куюмджиевата къща - една от най-красивите Възрожденски къщи с национално културно значение.


В музеят се съхраняват документи и културни ценности, има за цел да издирва и популяризира нашето културно наследство. Етнографският музей изпълнява експертни консултантски  дейности относно културни ценности и оказва помощ на други музеи. Това става предпочитано място за културни прояви - традиционни фестивали, концерти, ревюта, театрални представления, представяне на книги. Туристите може да станат свидетели на демонстрации на традиционни занаяти.


Още през 1981г се заражда идеята за събиране на материали, които са свързани с миналия битов, културен и икономически живот в пловдивската област.  Години по-късно през 1917г е основан етнографския музей. Започва усилена дейност по събиране, заснемане и популяризиране. За няколко години се натрупва фонд от 500 експоната. В началото музеят е бил част от Народната библиотека, но през 1938г за него е определена специална сграда – най-красивата къща в Стария град – Куюмджиевата.


През годините етнографският музей се обновява и разраства да стане това, което е днес: 40 хил експоната, разпределени в  шест отдела: Занаяти, Селско стопанство, Тъкани и облекло, Мебели, Музикални инструменти и обреден реквизит, Произведения на изкуството.


Куюмджиевата къща е перлата на Архитектурно-археологически резерват Стария Пловдив. Красивата й фасада привлича погледите отдалече. Строена е през 1847г. тя е отличен представител на възрожденската симетрична къща. Тя принадлежи богат търговец – Аргир Куюмджиоглу. Възрожденската сграда има внушителни размери. Всеки от четирите етажа има площ от 570кв.м.. Куюмджиевата къщата има два големи салона, 12 стаи и 130 прозореца. Таваните са с уникални дърворезби. Вторият етаж е издаден дъгообразно напред към двора. Къщата е използвана за девически пансион в края на 19в. След това е била шапкарска фабрика и склад за брашно. През 1930г е откупена от търговеца на тютюн Антонио Коларо. Днес тази прекрасна къща е национален паметник на културата.


Етнографският музей разкрива възрожденските традиции от Тракия, Родопите и Средногорието.


В отдела за селско стопанство са представени характерните са района земеделски и животновъдни дейности  -  овцевъдсто, розоварство, винарство, тютюнопроизводство, оризарство. Тук са събрани инструменти и съдове, които са били използвани. Сред най-интересните са дизии от чанове, барутник от рог от 1757г и инвентара на карловска розоварна от 1876г. Близо 1000 ценни експоната са изложени в две зали.


Инвентарът на занаятите възлиза на 7000 единици, които са представени в четири зали.  В тях присъстват типичните за региона занаяти: абаджийство, гайтанджийство, грънчарство, железарство. Представен е целият инвентар на златарската работилница. Има богата колекция от накити, медни съдове от 18-19в., порцелан, керамика, часовници, оръжие, печати, ковано желязо.


11 000 експоната има в сектора тъкани и облекла. Това е най-големият сектор на Етнографския музей. От тъканите има както малки така и големи – пешкири, покривки, килими, черги, китеници, юргани. Може да се види една от най-богатите колекции на традиционни български дрехи  и градски облекла от цяла България. Голям интерес представлява колекцията на бельо от 19 век. Огромният брой експонати са аранжирани в две зали и салона на втория етаж.


Във фонда мебели и интериор има богата колекция на порцеланови чинии, чугунени печки, газени лампи, ракли, сандъци, столове, маси, фотьойли. Експонатите са наредени в три зали, които пресъздават стая от Копривщица, от Родопите и гостна стая на богато пловдивско семейство от края на 19век.


Отделът с музикалните инструменти и обредния реквизит също е много разнообразен. 5400 музейни единици са представени в една зала. Има грамофони и грамофонни плочи, кавали, мартеници, великденски яйца, латерни, пиана, фонограф. Тук се срещат и типичните за региона народни инструменти : гайди, гъдулки, дудуци, окарини, тъпани, гусли.


Етнографския музей в Пловдив е изключително богатство не само за града, но и за цялата страна.


 


 

Близки хотели