Дворец Врана София
бул. „Цариградско шосе“ №381, София
Дворецът „Врана“ или както е по-известен „Враня“ е дворец извън София, в който царското семейство живее през повечето време от годината. Преди Освобождението на негово място е имало стар турски чифлик на Осман паша, управител на София. През 1879 година сградата и земята са купени от хаджи Боне Петров, а по-късно ги купува д-р Никола Странски, личен аптекар на княз Фердинанд. По-късно самия княз проявява интерес към имота заради любовта си към птиците и го купува. Решава да го кръсти на първата птица, която кацне на покрива. Както можете да се досетите покривът е накацан от ято врани и така бъдещият дворец получава името си.
Постепенно цар Ферднинад купува много съседни имоти с продавателни актове, които се пазят до днес и могат да бъдат видени в Държавна агенция „Архиви“. Така имотът става почти 2000 декара, разпределени межу парка и стопанството. Дворецът представлява две сгради, които са обединени от топла връзка. Първата е ловна хижа на два етажа, построена през 1904 година. Проектът е дело на архитект Вулф. Втората сграда направена за 3 години между 1909 и 1912. Фердинанд сам финансира стоежа и купуването на земята със собствени средства и заем от император Николай II. В Московския държавен архив се пази документът, в който са писани условията по заема. Гаранция по него стават паркът и двореца.
Сред най-красивите неща във „Врана“ е великолепната дърворезба на един от таваните. Колоните са направени по специалната техника стуко, а уникалният за времето си асансьор „Шиндлер“ още работи. Карелската столова е личен подарък от император Николай II за 18 рожден ден на Борис. Столовата и цялото обзавеждане са дело на Императорските фабрики в Русия.
През 1918 година дворецът вече е притежание на на Цар Борис III, а след смъртта му на Цар Симеон II. По време на бомбардировките от Втората световна война сградата на двореца е сериозно засегната, но по-късно е ремонтирана. След 8-ми септември 1946 и премахването на монархията в България, „Врана“ става резиденция на Георги Димитров и Вълко Червенков.
През 1998 година с решение на Конституционния съд дворецът „Врана“ е върнат на законните му собственици Цар Симеон II и Мария Луиза Българска. Цар Симеон същата година решава да дари парка на Софийска община с единственото условие той да е отворен за посетители.
От 2011 година за опазването на двореца отговаря Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна“. Целта е основна реставрация и връщането на вида на двореца от 1912 година, както и откриване на Научен институт и библиотека за историята на Българското царско семейство. С откриване на музея са изложени много лични предмети на Цар Фердинанд, Цар Борис и цялата история за нелекия живот на Цар Симеон далеч от родината.
Постепенно цар Ферднинад купува много съседни имоти с продавателни актове, които се пазят до днес и могат да бъдат видени в Държавна агенция „Архиви“. Така имотът става почти 2000 декара, разпределени межу парка и стопанството. Дворецът представлява две сгради, които са обединени от топла връзка. Първата е ловна хижа на два етажа, построена през 1904 година. Проектът е дело на архитект Вулф. Втората сграда направена за 3 години между 1909 и 1912. Фердинанд сам финансира стоежа и купуването на земята със собствени средства и заем от император Николай II. В Московския държавен архив се пази документът, в който са писани условията по заема. Гаранция по него стават паркът и двореца.
Сред най-красивите неща във „Врана“ е великолепната дърворезба на един от таваните. Колоните са направени по специалната техника стуко, а уникалният за времето си асансьор „Шиндлер“ още работи. Карелската столова е личен подарък от император Николай II за 18 рожден ден на Борис. Столовата и цялото обзавеждане са дело на Императорските фабрики в Русия.
През 1918 година дворецът вече е притежание на на Цар Борис III, а след смъртта му на Цар Симеон II. По време на бомбардировките от Втората световна война сградата на двореца е сериозно засегната, но по-късно е ремонтирана. След 8-ми септември 1946 и премахването на монархията в България, „Врана“ става резиденция на Георги Димитров и Вълко Червенков.
През 1998 година с решение на Конституционния съд дворецът „Врана“ е върнат на законните му собственици Цар Симеон II и Мария Луиза Българска. Цар Симеон същата година решава да дари парка на Софийска община с единственото условие той да е отворен за посетители.
От 2011 година за опазването на двореца отговаря Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна“. Целта е основна реставрация и връщането на вида на двореца от 1912 година, както и откриване на Научен институт и библиотека за историята на Българското царско семейство. С откриване на музея са изложени много лични предмети на Цар Фердинанд, Цар Борис и цялата история за нелекия живот на Цар Симеон далеч от родината.
Автор: Kali
Работно време: Събота и Неделя: 10.00ч - 16.00ч
Телефони: 02 963 45 66
Адрес: бул. „Цариградско шосе“ №381, София
Website: виж тук
Описание
Дворецът „Врана“ или както е по-известен „Враня“ е дворец извън София, в който царското семейство живее през повечето време от годината. Преди Освобождението на негово място е имало стар турски чифлик на Осман паша, управител на София. През 1879 година сградата и земята са купени от хаджи Боне Петров, а по-късно ги купува д-р Никола Странски, личен аптекар на княз Фердинанд. По-късно самия княз проявява интерес към имота заради любовта си към птиците и го купува. Решава да го кръсти на първата птица, която кацне на покрива. Както можете да се досетите покривът е накацан от ято врани и така бъдещият дворец получава името си.
Постепенно цар Ферднинад купува много съседни имоти с продавателни актове, които се пазят до днес и могат да бъдат видени в Държавна агенция „Архиви“. Така имотът става почти 2000 декара, разпределени межу парка и стопанството. Дворецът представлява две сгради, които са обединени от топла връзка. Първата е ловна хижа на два етажа, построена през 1904 година. Проектът е дело на архитект Вулф. Втората сграда направена за 3 години между 1909 и 1912. Фердинанд сам финансира стоежа и купуването на земята със собствени средства и заем от император Николай II. В Московския държавен архив се пази документът, в който са писани условията по заема. Гаранция по него стават паркът и двореца.
Сред най-красивите неща във „Врана“ е великолепната дърворезба на един от таваните. Колоните са направени по специалната техника стуко, а уникалният за времето си асансьор „Шиндлер“ още работи. Карелската столова е личен подарък от император Николай II за 18 рожден ден на Борис. Столовата и цялото обзавеждане са дело на Императорските фабрики в Русия.
През 1918 година дворецът вече е притежание на на Цар Борис III, а след смъртта му на Цар Симеон II. По време на бомбардировките от Втората световна война сградата на двореца е сериозно засегната, но по-късно е ремонтирана. След 8-ми септември 1946 и премахването на монархията в България, „Врана“ става резиденция на Георги Димитров и Вълко Червенков.
През 1998 година с решение на Конституционния съд дворецът „Врана“ е върнат на законните му собственици Цар Симеон II и Мария Луиза Българска. Цар Симеон същата година решава да дари парка на Софийска община с единственото условие той да е отворен за посетители.
От 2011 година за опазването на двореца отговаря Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна“. Целта е основна реставрация и връщането на вида на двореца от 1912 година, както и откриване на Научен институт и библиотека за историята на Българското царско семейство. С откриване на музея са изложени много лични предмети на Цар Фердинанд, Цар Борис и цялата история за нелекия живот на Цар Симеон далеч от родината.
Постепенно цар Ферднинад купува много съседни имоти с продавателни актове, които се пазят до днес и могат да бъдат видени в Държавна агенция „Архиви“. Така имотът става почти 2000 декара, разпределени межу парка и стопанството. Дворецът представлява две сгради, които са обединени от топла връзка. Първата е ловна хижа на два етажа, построена през 1904 година. Проектът е дело на архитект Вулф. Втората сграда направена за 3 години между 1909 и 1912. Фердинанд сам финансира стоежа и купуването на земята със собствени средства и заем от император Николай II. В Московския държавен архив се пази документът, в който са писани условията по заема. Гаранция по него стават паркът и двореца.
Сред най-красивите неща във „Врана“ е великолепната дърворезба на един от таваните. Колоните са направени по специалната техника стуко, а уникалният за времето си асансьор „Шиндлер“ още работи. Карелската столова е личен подарък от император Николай II за 18 рожден ден на Борис. Столовата и цялото обзавеждане са дело на Императорските фабрики в Русия.
През 1918 година дворецът вече е притежание на на Цар Борис III, а след смъртта му на Цар Симеон II. По време на бомбардировките от Втората световна война сградата на двореца е сериозно засегната, но по-късно е ремонтирана. След 8-ми септември 1946 и премахването на монархията в България, „Врана“ става резиденция на Георги Димитров и Вълко Червенков.
През 1998 година с решение на Конституционния съд дворецът „Врана“ е върнат на законните му собственици Цар Симеон II и Мария Луиза Българска. Цар Симеон същата година решава да дари парка на Софийска община с единственото условие той да е отворен за посетители.
От 2011 година за опазването на двореца отговаря Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Йоанна“. Целта е основна реставрация и връщането на вида на двореца от 1912 година, както и откриване на Научен институт и библиотека за историята на Българското царско семейство. С откриване на музея са изложени много лични предмети на Цар Фердинанд, Цар Борис и цялата история за нелекия живот на Цар Симеон далеч от родината.
