3199752.jpg)
Часовниковата кула Пловдив
ул. „Божидар Здравков“ 19, Пловдив
Сахат тепе или Данов хълм е едно от тепетата, върху които е разположен град Пловдив. Неговото име идва от турски и означава Часовников хълм. Наречен е така, заради Часовниковата кула, която е построена там през 16 век. Тя е една от най-старите в Източна Европа.
По време на Римската империя на този хълм е имало храм на Венера. Там също така е имало воден и слънчев часовник. Доказателства за съществуването им са открити при разкопки през 1920г. Такива часовници са били характерни за Византийската империя.
В средата на 20 век в южния край на тепето е построена и радио-телевизионна кула.
Първата часовникова кула е била построена от дърво. Тя е изпълнявала ролята на пожарна наблюдателница и имало страж, който е бдял над града. За да се сигнализира града при евентуално бедствие е имало специално пригоден топ, който бил здраво закрепен с верига към скалата. Имало е и специална постройка за барут, барутчийница, която строго се охранявала.
Часовниковият механизъм е дело на италиански майстор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало с камбанен звън, който огласял града.
Модата на часовниковите кули идва от Западна Европа. Тя възниква заедно с желанието да се измерва времето посредством технически средства. Хората започват да си разпределят времето и повече да го ценят. Пловдивската кула дава началото на кулите в България.
В началото на 19 век кулата е унищожена от пожар. През 1809г е издигната нова, по-хубава, изцяло от камък. Тя е висока 17 метра с конусовидна форма, приличаща на морски фар. Поръчва се часовников механизъм от Виена. За жалост през 20век механизмът се разваля. Свалят го и го предават за съхранение на Етнографския музей. Скоро след това изчезва.
Поръчва се нов механизъм, който да е копие на оригиналния. Задачата е възложена на карнобатски майстор, който само по запазени чертежи успява да го измайстори. Новият часовник е страшно тежък и за навиването му два пъти в седмицата се изисква голяма сила.
В началото на 21 век часовниковата кула е разбита, но през 2004г механизмът е отново ремонтиран.
По нареждане на управата на град Пловдив, днес Сахат тепе е изчистен от дивите храсти и лиани, залесен е с нови дръвчета. Хълмът е осветен, има парапети, бордюри, пешеходни зони , пейки и кошчета за боклук. До часовниковата кула може да се стигне от няколко места, има изградено ново стълбище.
По време на Римската империя на този хълм е имало храм на Венера. Там също така е имало воден и слънчев часовник. Доказателства за съществуването им са открити при разкопки през 1920г. Такива часовници са били характерни за Византийската империя.
В средата на 20 век в южния край на тепето е построена и радио-телевизионна кула.
Първата часовникова кула е била построена от дърво. Тя е изпълнявала ролята на пожарна наблюдателница и имало страж, който е бдял над града. За да се сигнализира града при евентуално бедствие е имало специално пригоден топ, който бил здраво закрепен с верига към скалата. Имало е и специална постройка за барут, барутчийница, която строго се охранявала.
Часовниковият механизъм е дело на италиански майстор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало с камбанен звън, който огласял града.
Модата на часовниковите кули идва от Западна Европа. Тя възниква заедно с желанието да се измерва времето посредством технически средства. Хората започват да си разпределят времето и повече да го ценят. Пловдивската кула дава началото на кулите в България.
В началото на 19 век кулата е унищожена от пожар. През 1809г е издигната нова, по-хубава, изцяло от камък. Тя е висока 17 метра с конусовидна форма, приличаща на морски фар. Поръчва се часовников механизъм от Виена. За жалост през 20век механизмът се разваля. Свалят го и го предават за съхранение на Етнографския музей. Скоро след това изчезва.
Поръчва се нов механизъм, който да е копие на оригиналния. Задачата е възложена на карнобатски майстор, който само по запазени чертежи успява да го измайстори. Новият часовник е страшно тежък и за навиването му два пъти в седмицата се изисква голяма сила.
В началото на 21 век часовниковата кула е разбита, но през 2004г механизмът е отново ремонтиран.
По нареждане на управата на град Пловдив, днес Сахат тепе е изчистен от дивите храсти и лиани, залесен е с нови дръвчета. Хълмът е осветен, има парапети, бордюри, пешеходни зони , пейки и кошчета за боклук. До часовниковата кула може да се стигне от няколко места, има изградено ново стълбище.
Автор: Luiza
Работно време: Понеделник - Неделя 08:00 - 18:00 часа
Адрес: ул. „Божидар Здравков“ 19, Пловдив
Описание
Сахат тепе или Данов хълм е едно от тепетата, върху които е разположен град Пловдив. Неговото име идва от турски и означава Часовников хълм. Наречен е така, заради Часовниковата кула, която е построена там през 16 век. Тя е една от най-старите в Източна Европа.
По време на Римската империя на този хълм е имало храм на Венера. Там също така е имало воден и слънчев часовник. Доказателства за съществуването им са открити при разкопки през 1920г. Такива часовници са били характерни за Византийската империя.
В средата на 20 век в южния край на тепето е построена и радио-телевизионна кула.
Първата часовникова кула е била построена от дърво. Тя е изпълнявала ролята на пожарна наблюдателница и имало страж, който е бдял над града. За да се сигнализира града при евентуално бедствие е имало специално пригоден топ, който бил здраво закрепен с верига към скалата. Имало е и специална постройка за барут, барутчийница, която строго се охранявала.
Часовниковият механизъм е дело на италиански майстор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало с камбанен звън, който огласял града.
Модата на часовниковите кули идва от Западна Европа. Тя възниква заедно с желанието да се измерва времето посредством технически средства. Хората започват да си разпределят времето и повече да го ценят. Пловдивската кула дава началото на кулите в България.
В началото на 19 век кулата е унищожена от пожар. През 1809г е издигната нова, по-хубава, изцяло от камък. Тя е висока 17 метра с конусовидна форма, приличаща на морски фар. Поръчва се часовников механизъм от Виена. За жалост през 20век механизмът се разваля. Свалят го и го предават за съхранение на Етнографския музей. Скоро след това изчезва.
Поръчва се нов механизъм, който да е копие на оригиналния. Задачата е възложена на карнобатски майстор, който само по запазени чертежи успява да го измайстори. Новият часовник е страшно тежък и за навиването му два пъти в седмицата се изисква голяма сила.
В началото на 21 век часовниковата кула е разбита, но през 2004г механизмът е отново ремонтиран.
По нареждане на управата на град Пловдив, днес Сахат тепе е изчистен от дивите храсти и лиани, залесен е с нови дръвчета. Хълмът е осветен, има парапети, бордюри, пешеходни зони , пейки и кошчета за боклук. До часовниковата кула може да се стигне от няколко места, има изградено ново стълбище.
По време на Римската империя на този хълм е имало храм на Венера. Там също така е имало воден и слънчев часовник. Доказателства за съществуването им са открити при разкопки през 1920г. Такива часовници са били характерни за Византийската империя.
В средата на 20 век в южния край на тепето е построена и радио-телевизионна кула.
Първата часовникова кула е била построена от дърво. Тя е изпълнявала ролята на пожарна наблюдателница и имало страж, който е бдял над града. За да се сигнализира града при евентуално бедствие е имало специално пригоден топ, който бил здраво закрепен с верига към скалата. Имало е и специална постройка за барут, барутчийница, която строго се охранявала.
Часовниковият механизъм е дело на италиански майстор Антонио Барбаджелата. Времето се отмервало с камбанен звън, който огласял града.
Модата на часовниковите кули идва от Западна Европа. Тя възниква заедно с желанието да се измерва времето посредством технически средства. Хората започват да си разпределят времето и повече да го ценят. Пловдивската кула дава началото на кулите в България.
В началото на 19 век кулата е унищожена от пожар. През 1809г е издигната нова, по-хубава, изцяло от камък. Тя е висока 17 метра с конусовидна форма, приличаща на морски фар. Поръчва се часовников механизъм от Виена. За жалост през 20век механизмът се разваля. Свалят го и го предават за съхранение на Етнографския музей. Скоро след това изчезва.
Поръчва се нов механизъм, който да е копие на оригиналния. Задачата е възложена на карнобатски майстор, който само по запазени чертежи успява да го измайстори. Новият часовник е страшно тежък и за навиването му два пъти в седмицата се изисква голяма сила.
В началото на 21 век часовниковата кула е разбита, но през 2004г механизмът е отново ремонтиран.
По нареждане на управата на град Пловдив, днес Сахат тепе е изчистен от дивите храсти и лиани, залесен е с нови дръвчета. Хълмът е осветен, има парапети, бордюри, пешеходни зони , пейки и кошчета за боклук. До часовниковата кула може да се стигне от няколко места, има изградено ново стълбище.
