Църквата „Света София” в Истанбул
Църквата „Света София” е един безценен културен и архитектурен паметник, разположен в Истанбул. Днес зданието е превърнато в музей, но в миналото първоначално е било християнски храм, а впоследствие е служило като джамия.
Църквата води началото си още от 360 година, изградена по заповед на император Констанций Втори. Тя на няколко пъти е разрушавана, а в днешния си вид датира от времето на император Юстиниан Първи, който нарежда да бъде изградена наново. Интересно е да споменем ,че до 20 – те години на 16 век това е най-голямата църква в света, докато не била изместена от Севилската катедрала в Испания.
В църквата се съхранявали мощи на светци и близо 15 – метров сребърен иконостас. Храмът бил седалище на патриарха на Константинопол и религиозен център на Източната православна църква в течение на близо хиляда години. Именно тук през 1054 година настъпва Великата схизма или иначе казано разцеплението на християнската вяра на две течения: Римо - католицизъм и Източно православие.
Храмът се смята за връх във византийското архитектурно изкуство и за най-яркия пример за величието и мощта на Византия. Делото на гениите, които я създават – Исидор от Милет и Антимий от Трал, завинаги ще бъде запомнено.
В миналото „Св. София” е била част от владетелския комплекс на империята. Юстиниан Първи е наредил да се съгради нещо голямо и велико, с идеята то да остане за следващите поколения и по този начин е искал да покаже силата и превъзходството на Византия пред другите империи и държави.
През 1453 година след като Константинопол е завладян от османците под предводителството на Мехмед Втори, „Св. София” е преустроена в джамия. Като музей сградата действа от 1934 година насам.
Размерите на църквата са внушителни – на дължина е около 120 метра, на широна към 72, а куполът й е висок към 60 метра. Вътрешната й украса е повече от удивителна, като в миналото е била пищно украсена с библейски сцени, златни мозайки и изящни стенописи.
Османците от своя страна премахнали целия иконостас, жертвените съдове, амвоните на храмът и направили промени, за да заприлича повече на джамия - заличили фреските и мозайките и изписали стените със сури от Корана. Постепенно били изградени и четири минарета - във всеки ъгъл по един.
Църквата води началото си още от 360 година, изградена по заповед на император Констанций Втори. Тя на няколко пъти е разрушавана, а в днешния си вид датира от времето на император Юстиниан Първи, който нарежда да бъде изградена наново. Интересно е да споменем ,че до 20 – те години на 16 век това е най-голямата църква в света, докато не била изместена от Севилската катедрала в Испания.
В църквата се съхранявали мощи на светци и близо 15 – метров сребърен иконостас. Храмът бил седалище на патриарха на Константинопол и религиозен център на Източната православна църква в течение на близо хиляда години. Именно тук през 1054 година настъпва Великата схизма или иначе казано разцеплението на християнската вяра на две течения: Римо - католицизъм и Източно православие.
Храмът се смята за връх във византийското архитектурно изкуство и за най-яркия пример за величието и мощта на Византия. Делото на гениите, които я създават – Исидор от Милет и Антимий от Трал, завинаги ще бъде запомнено.
В миналото „Св. София” е била част от владетелския комплекс на империята. Юстиниан Първи е наредил да се съгради нещо голямо и велико, с идеята то да остане за следващите поколения и по този начин е искал да покаже силата и превъзходството на Византия пред другите империи и държави.
През 1453 година след като Константинопол е завладян от османците под предводителството на Мехмед Втори, „Св. София” е преустроена в джамия. Като музей сградата действа от 1934 година насам.
Размерите на църквата са внушителни – на дължина е около 120 метра, на широна към 72, а куполът й е висок към 60 метра. Вътрешната й украса е повече от удивителна, като в миналото е била пищно украсена с библейски сцени, златни мозайки и изящни стенописи.
Османците от своя страна премахнали целия иконостас, жертвените съдове, амвоните на храмът и направили промени, за да заприлича повече на джамия - заличили фреските и мозайките и изписали стените със сури от Корана. Постепенно били изградени и четири минарета - във всеки ъгъл по един.
Автор: Dilqna
Описание
Църквата „Света София” е един безценен културен и архитектурен паметник, разположен в Истанбул. Днес зданието е превърнато в музей, но в миналото първоначално е било християнски храм, а впоследствие е служило като джамия.
Църквата води началото си още от 360 година, изградена по заповед на император Констанций Втори. Тя на няколко пъти е разрушавана, а в днешния си вид датира от времето на император Юстиниан Първи, който нарежда да бъде изградена наново. Интересно е да споменем ,че до 20 – те години на 16 век това е най-голямата църква в света, докато не била изместена от Севилската катедрала в Испания.
В църквата се съхранявали мощи на светци и близо 15 – метров сребърен иконостас. Храмът бил седалище на патриарха на Константинопол и религиозен център на Източната православна църква в течение на близо хиляда години. Именно тук през 1054 година настъпва Великата схизма или иначе казано разцеплението на християнската вяра на две течения: Римо - католицизъм и Източно православие.
Храмът се смята за връх във византийското архитектурно изкуство и за най-яркия пример за величието и мощта на Византия. Делото на гениите, които я създават – Исидор от Милет и Антимий от Трал, завинаги ще бъде запомнено.
В миналото „Св. София” е била част от владетелския комплекс на империята. Юстиниан Първи е наредил да се съгради нещо голямо и велико, с идеята то да остане за следващите поколения и по този начин е искал да покаже силата и превъзходството на Византия пред другите империи и държави.
През 1453 година след като Константинопол е завладян от османците под предводителството на Мехмед Втори, „Св. София” е преустроена в джамия. Като музей сградата действа от 1934 година насам.
Размерите на църквата са внушителни – на дължина е около 120 метра, на широна към 72, а куполът й е висок към 60 метра. Вътрешната й украса е повече от удивителна, като в миналото е била пищно украсена с библейски сцени, златни мозайки и изящни стенописи.
Османците от своя страна премахнали целия иконостас, жертвените съдове, амвоните на храмът и направили промени, за да заприлича повече на джамия - заличили фреските и мозайките и изписали стените със сури от Корана. Постепенно били изградени и четири минарета - във всеки ъгъл по един.
Църквата води началото си още от 360 година, изградена по заповед на император Констанций Втори. Тя на няколко пъти е разрушавана, а в днешния си вид датира от времето на император Юстиниан Първи, който нарежда да бъде изградена наново. Интересно е да споменем ,че до 20 – те години на 16 век това е най-голямата църква в света, докато не била изместена от Севилската катедрала в Испания.
В църквата се съхранявали мощи на светци и близо 15 – метров сребърен иконостас. Храмът бил седалище на патриарха на Константинопол и религиозен център на Източната православна църква в течение на близо хиляда години. Именно тук през 1054 година настъпва Великата схизма или иначе казано разцеплението на християнската вяра на две течения: Римо - католицизъм и Източно православие.
Храмът се смята за връх във византийското архитектурно изкуство и за най-яркия пример за величието и мощта на Византия. Делото на гениите, които я създават – Исидор от Милет и Антимий от Трал, завинаги ще бъде запомнено.
В миналото „Св. София” е била част от владетелския комплекс на империята. Юстиниан Първи е наредил да се съгради нещо голямо и велико, с идеята то да остане за следващите поколения и по този начин е искал да покаже силата и превъзходството на Византия пред другите империи и държави.
През 1453 година след като Константинопол е завладян от османците под предводителството на Мехмед Втори, „Св. София” е преустроена в джамия. Като музей сградата действа от 1934 година насам.
Размерите на църквата са внушителни – на дължина е около 120 метра, на широна към 72, а куполът й е висок към 60 метра. Вътрешната й украса е повече от удивителна, като в миналото е била пищно украсена с библейски сцени, златни мозайки и изящни стенописи.
Османците от своя страна премахнали целия иконостас, жертвените съдове, амвоните на храмът и направили промени, за да заприлича повече на джамия - заличили фреските и мозайките и изписали стените със сури от Корана. Постепенно били изградени и четири минарета - във всеки ъгъл по един.
