Църква Свети Свети Кирил и Методий и Свети Александър Невски Пловдив
След Руско-турската Освободителна война по-голямата част от турското население се мести в османска Турция. Много засегнат е Пловдив, който е и най-големият град във вътрешността на България през този период. На мястото на стари турски махали се създава българска Копривщка махала, която се е намирала между днешния Пешеходен мост и моста на Панаира над река Марица. Населението е предимно от хора от Възрожденски градове - копривщенци, клисурци, калоферци. Благодарение на тях са направени две от най-значимите сгради след Освобождението - мъжката гимназия и църквата „Свети Свети Кирил и Методий“.
Първоначално хората от Копривщката махала са ходили в църквата „Света Богородица“. Но той бил твърде малък за голямата общност. Тогава се зародила и идеята да се построи нов храм. Точно на празника на светите братя Кирил и Методий през 1881 видните пловдивчани Иван и Величка Личеви, Симеон Гриев, Минко Тосков и други се събрали и създали комитет за основаване на храм, посветен на светите братя Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, покровител на руския император Александър Освободител на България.
Инициативата е споделена от всички пловдивчани, а и от близките села. Взето е решение да се построи малък храм, който да е едновремено паметник на Освобождението.
На същия празник след една година е сложен основният камък на новия храм в присъствието на Алеко Богориди и пловдивския митрополит Панарет. Архитектурният проект е поверен на архитект Йосиф Шнитер. Две години по-късно църквата е завършена.
Тя е типична църква в стил руски класицизъм, като много напомня на Исакиевски събор в Санкт Петербург. Построени са много красиви арки, а трите входа са с високи колони и триъгълни фронтони. Олтарът е във формата на полукръг, самата църква е трикорабна кръстокуполна базилика, както и повечето източноправославни храмово. Има много красиви икони в царския ред на иконостаса, които са дело на Георги Данчов - Зографина, който по това време живее в Пловдив.
Най - одухотворени са образите на светите братя Кирил и Методий и Александър Невски. Църквата е осветена по време на летния празник на Александър Невски на 25 август с тържествена литургия. След откриването храмът чествал смъртта на всеки един от братята Кирил и Методий, в последствие е избрана датата 11 май - отбелязва се паметта и житията на двамата братя. А празникът на Александър Невски също се чества два пъти.
Първоначално хората от Копривщката махала са ходили в църквата „Света Богородица“. Но той бил твърде малък за голямата общност. Тогава се зародила и идеята да се построи нов храм. Точно на празника на светите братя Кирил и Методий през 1881 видните пловдивчани Иван и Величка Личеви, Симеон Гриев, Минко Тосков и други се събрали и създали комитет за основаване на храм, посветен на светите братя Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, покровител на руския император Александър Освободител на България.
Инициативата е споделена от всички пловдивчани, а и от близките села. Взето е решение да се построи малък храм, който да е едновремено паметник на Освобождението.
На същия празник след една година е сложен основният камък на новия храм в присъствието на Алеко Богориди и пловдивския митрополит Панарет. Архитектурният проект е поверен на архитект Йосиф Шнитер. Две години по-късно църквата е завършена.
Тя е типична църква в стил руски класицизъм, като много напомня на Исакиевски събор в Санкт Петербург. Построени са много красиви арки, а трите входа са с високи колони и триъгълни фронтони. Олтарът е във формата на полукръг, самата църква е трикорабна кръстокуполна базилика, както и повечето източноправославни храмово. Има много красиви икони в царския ред на иконостаса, които са дело на Георги Данчов - Зографина, който по това време живее в Пловдив.
Най - одухотворени са образите на светите братя Кирил и Методий и Александър Невски. Църквата е осветена по време на летния празник на Александър Невски на 25 август с тържествена литургия. След откриването храмът чествал смъртта на всеки един от братята Кирил и Методий, в последствие е избрана датата 11 май - отбелязва се паметта и житията на двамата братя. А празникът на Александър Невски също се чества два пъти.
Автор: Iskra
Описание
След Руско-турската Освободителна война по-голямата част от турското население се мести в османска Турция. Много засегнат е Пловдив, който е и най-големият град във вътрешността на България през този период. На мястото на стари турски махали се създава българска Копривщка махала, която се е намирала между днешния Пешеходен мост и моста на Панаира над река Марица. Населението е предимно от хора от Възрожденски градове - копривщенци, клисурци, калоферци. Благодарение на тях са направени две от най-значимите сгради след Освобождението - мъжката гимназия и църквата „Свети Свети Кирил и Методий“.
Първоначално хората от Копривщката махала са ходили в църквата „Света Богородица“. Но той бил твърде малък за голямата общност. Тогава се зародила и идеята да се построи нов храм. Точно на празника на светите братя Кирил и Методий през 1881 видните пловдивчани Иван и Величка Личеви, Симеон Гриев, Минко Тосков и други се събрали и създали комитет за основаване на храм, посветен на светите братя Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, покровител на руския император Александър Освободител на България.
Инициативата е споделена от всички пловдивчани, а и от близките села. Взето е решение да се построи малък храм, който да е едновремено паметник на Освобождението.
На същия празник след една година е сложен основният камък на новия храм в присъствието на Алеко Богориди и пловдивския митрополит Панарет. Архитектурният проект е поверен на архитект Йосиф Шнитер. Две години по-късно църквата е завършена.
Тя е типична църква в стил руски класицизъм, като много напомня на Исакиевски събор в Санкт Петербург. Построени са много красиви арки, а трите входа са с високи колони и триъгълни фронтони. Олтарът е във формата на полукръг, самата църква е трикорабна кръстокуполна базилика, както и повечето източноправославни храмово. Има много красиви икони в царския ред на иконостаса, които са дело на Георги Данчов - Зографина, който по това време живее в Пловдив.
Най - одухотворени са образите на светите братя Кирил и Методий и Александър Невски. Църквата е осветена по време на летния празник на Александър Невски на 25 август с тържествена литургия. След откриването храмът чествал смъртта на всеки един от братята Кирил и Методий, в последствие е избрана датата 11 май - отбелязва се паметта и житията на двамата братя. А празникът на Александър Невски също се чества два пъти.
Първоначално хората от Копривщката махала са ходили в църквата „Света Богородица“. Но той бил твърде малък за голямата общност. Тогава се зародила и идеята да се построи нов храм. Точно на празника на светите братя Кирил и Методий през 1881 видните пловдивчани Иван и Величка Личеви, Симеон Гриев, Минко Тосков и други се събрали и създали комитет за основаване на храм, посветен на светите братя Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, покровител на руския император Александър Освободител на България.
Инициативата е споделена от всички пловдивчани, а и от близките села. Взето е решение да се построи малък храм, който да е едновремено паметник на Освобождението.
На същия празник след една година е сложен основният камък на новия храм в присъствието на Алеко Богориди и пловдивския митрополит Панарет. Архитектурният проект е поверен на архитект Йосиф Шнитер. Две години по-късно църквата е завършена.
Тя е типична църква в стил руски класицизъм, като много напомня на Исакиевски събор в Санкт Петербург. Построени са много красиви арки, а трите входа са с високи колони и триъгълни фронтони. Олтарът е във формата на полукръг, самата църква е трикорабна кръстокуполна базилика, както и повечето източноправославни храмово. Има много красиви икони в царския ред на иконостаса, които са дело на Георги Данчов - Зографина, който по това време живее в Пловдив.
Най - одухотворени са образите на светите братя Кирил и Методий и Александър Невски. Църквата е осветена по време на летния празник на Александър Невски на 25 август с тържествена литургия. След откриването храмът чествал смъртта на всеки един от братята Кирил и Методий, в последствие е избрана датата 11 май - отбелязва се паметта и житията на двамата братя. А празникът на Александър Невски също се чества два пъти.
