Търсене

Църква Света Петка Нова - град Пловдив

Небесна покровителка на града на тепетата е Света Петка Българска от вече 7 века. Култът към нея обхваща българските земи след като мощите й са пренесени във Велико Търново от цар Иван Асен II през 1238 година. След като Пловдив е завладян от османите, мощите са пренесени във Видин, а днес се намират в Ниш, Румъния. На мястото на Джумая джамия е имало стара катедрална черква, посветена на Параскева Епиватска (Света Петка за българите). След като турците унищожават храма, на нея е посветен друг много малък, който днес се нарича „Света Петка“ стара или „Света Параскева“. До средата на 19 век само в този храм е имало служби на български език.


След Освобождението българите от енорията на „Света Петка“ решават да направят нов по-голям храм на светицата. Започват да се събират средства и с тях е заложено началото на изграждането на голяма църква. В основите има камък, на който пише: „Днес в лято 1888, ден 29 на месец април при князуването на Негово Царско Височест­во Българския Княз Фердинанд Сакскобургготски; на негово блаженство Екзарх Йосиф I; министерствуването на Стефан Стамболов, министър-председател и министър на Вътрешните дела; на Георги Странски, мини­стър на външните дела и вероизповеданията; на...(много други държавни и от градска­та управа мъже) положи ся основния камък на църквата „Св. Петка“ в Новомахаленската 4-а част на гр. Пловдив по планирането и надзорът на арх. Димитър Наумов...“ 
 
Проектът е дело на архитект Димитър Наумов, който следи от близо изграждането й. Църквата е типична възрожденска трикорабна псевдобазилика, но тогава не са стигнали средства за камбанария и притвор. По една стара снимка можем да си представим как е изглеждала тогава - голям красив храм с полусферичен купол, две звънарници с куполи, със скромна украса.
 
През 1910 година сградата се удължава на запад, направен е и балкон за хор. Добавени са и два притвора и до западния вход е построена голяма камбанария, дело на Йосиф Шнитер („Свети Георги Победоносец“). Тя е направена като копие на тази в катедралата „Света Богородица“.
 
През 1970 година вследствие на голям пожар са унищожени куполът и част от покрива на църквата. С възстановяването се заема архитект Никола Овчаров. Направен е нов купол, който се доближава по стил на камбанарията и така църквата изглежда цяла и завършена. Променена е и фасадата, добавени са бигорни плочи. А отвътре са изрисувани красиви стенописи от група художници, водена от руския майстор Николай Ростовцев. Официалното повторно освещаване става на празника на Света Петка Българска 14 октомври през 1977 година е е направено лично от тогавашния митрополит Варлаам Пловдивски. 
 
Църквата е отворена и до днес за вярващите. Тя е сред любимите на младите двойки, които сключват брак.
 

Автор: Lisa

Описание

Небесна покровителка на града на тепетата е Света Петка Българска от вече 7 века. Култът към нея обхваща българските земи след като мощите й са пренесени във Велико Търново от цар Иван Асен II през 1238 година. След като Пловдив е завладян от османите, мощите са пренесени във Видин, а днес се намират в Ниш, Румъния. На мястото на Джумая джамия е имало стара катедрална черква, посветена на Параскева Епиватска (Света Петка за българите). След като турците унищожават храма, на нея е посветен друг много малък, който днес се нарича „Света Петка“ стара или „Света Параскева“. До средата на 19 век само в този храм е имало служби на български език.


След Освобождението българите от енорията на „Света Петка“ решават да направят нов по-голям храм на светицата. Започват да се събират средства и с тях е заложено началото на изграждането на голяма църква. В основите има камък, на който пише: „Днес в лято 1888, ден 29 на месец април при князуването на Негово Царско Височест­во Българския Княз Фердинанд Сакскобургготски; на негово блаженство Екзарх Йосиф I; министерствуването на Стефан Стамболов, министър-председател и министър на Вътрешните дела; на Георги Странски, мини­стър на външните дела и вероизповеданията; на...(много други държавни и от градска­та управа мъже) положи ся основния камък на църквата „Св. Петка“ в Новомахаленската 4-а част на гр. Пловдив по планирането и надзорът на арх. Димитър Наумов...“ 
 
Проектът е дело на архитект Димитър Наумов, който следи от близо изграждането й. Църквата е типична възрожденска трикорабна псевдобазилика, но тогава не са стигнали средства за камбанария и притвор. По една стара снимка можем да си представим как е изглеждала тогава - голям красив храм с полусферичен купол, две звънарници с куполи, със скромна украса.
 
През 1910 година сградата се удължава на запад, направен е и балкон за хор. Добавени са и два притвора и до западния вход е построена голяма камбанария, дело на Йосиф Шнитер („Свети Георги Победоносец“). Тя е направена като копие на тази в катедралата „Света Богородица“.
 
През 1970 година вследствие на голям пожар са унищожени куполът и част от покрива на църквата. С възстановяването се заема архитект Никола Овчаров. Направен е нов купол, който се доближава по стил на камбанарията и така църквата изглежда цяла и завършена. Променена е и фасадата, добавени са бигорни плочи. А отвътре са изрисувани красиви стенописи от група художници, водена от руския майстор Николай Ростовцев. Официалното повторно освещаване става на празника на Света Петка Българска 14 октомври през 1977 година е е направено лично от тогавашния митрополит Варлаам Пловдивски. 
 
Църквата е отворена и до днес за вярващите. Тя е сред любимите на младите двойки, които сключват брак.
 

Близки хотели