Църква Света Неделя Пловдив
ул. „Петко Р. Славейков“, Стария град, Пловдив
Църквата „Цвета Неделя“ се намира в Стария град на Пловдив, съвсем близо до Хисар капия. Тя е паметник на културата и пример за архитектурата по време на Българското Възраждане. Смята се, че красивият иконостас, запазен и до наши дни, е дело на известните дебърски майстори на дърворезбата Макрий Йагриев, Гюрчин и Траян Фръчковски. Тяхно дело е гипсовата украса по капители, която се нарича кюлюм. Смята се, че църквата е построена след 1578 година, защото не е сред седемте църкви в Пловдив, които споменава Стефан Герлах в своите спомени.
На мястото, на което е построена църквата, е имало друг по-стар храм, който е бил съборен. Временно е направен параклис, който е запазен и днес се намира в двора на църквата и носи името „Въведение Богородично“. В него се е съхранявал иконостасът, докато се построи новата сграда на църквата. Според запазен документ решението за построяването е от 1832 година, а официалното църквата е осветена през септември същата година.
Новата сграда е от камък и е дело на Петко Петков Боз, дълга е 30 метра и широка 25 метра, което я прави най-голямата църква за онези времена. По-късно е добавен купол с образа на Христос, който е поставен на 16 метра от пода. През 1905 е построена и нова камбанария по проект на Михаил Ненков, а след 7 години е поставен и френски часовник, смята се, че по това време покривът е остъклен. През 1927 година храмът е обявен за старинен от държавата.
През 1928 година след голямо земетресение сградата на храма е сериозно повредена. Това налага ремонт пред 1930 година. Стенописите са реставрирани, а свободните места са допълнени с красиви образи, направени от Митьо Балтов и П.Джамджиев. Църквата чества своя храмов празник на 7 юли.
Самата църква е трикорабна псевдобазилика. Трите кораба се разделят от дървени колони на два реда. В средния кораб има красиви тавани, целите в дърворезба. Над врата на притвора е нарисувана Света Неделя сред нива със зрели класове. Има балкон, който е бил за молитви на жените. Днес на него се намира хорът на храма. Повечето красиви икони са дело на самия Захари Зограф както и на Димитър Христов Зограф и негови син Станислав Доспевски.
Храмът „Света Неделя“ има прекрасен двор, който прилича на тераса с няколко нива. Има голяма каменна ограда, а портата е от масивно дърво. В двора се намира и църковната къща, която е построена заедно с църквата. Тя е много красива с малък красив чардак, а подът е от плочи, както в старите къщи. Служела е за дом на свещениците, дори през 1846 година в нея е бил Йоаким Груев, докато се е обучавал.
На мястото, на което е построена църквата, е имало друг по-стар храм, който е бил съборен. Временно е направен параклис, който е запазен и днес се намира в двора на църквата и носи името „Въведение Богородично“. В него се е съхранявал иконостасът, докато се построи новата сграда на църквата. Според запазен документ решението за построяването е от 1832 година, а официалното църквата е осветена през септември същата година.
Новата сграда е от камък и е дело на Петко Петков Боз, дълга е 30 метра и широка 25 метра, което я прави най-голямата църква за онези времена. По-късно е добавен купол с образа на Христос, който е поставен на 16 метра от пода. През 1905 е построена и нова камбанария по проект на Михаил Ненков, а след 7 години е поставен и френски часовник, смята се, че по това време покривът е остъклен. През 1927 година храмът е обявен за старинен от държавата.
През 1928 година след голямо земетресение сградата на храма е сериозно повредена. Това налага ремонт пред 1930 година. Стенописите са реставрирани, а свободните места са допълнени с красиви образи, направени от Митьо Балтов и П.Джамджиев. Църквата чества своя храмов празник на 7 юли.
Самата църква е трикорабна псевдобазилика. Трите кораба се разделят от дървени колони на два реда. В средния кораб има красиви тавани, целите в дърворезба. Над врата на притвора е нарисувана Света Неделя сред нива със зрели класове. Има балкон, който е бил за молитви на жените. Днес на него се намира хорът на храма. Повечето красиви икони са дело на самия Захари Зограф както и на Димитър Христов Зограф и негови син Станислав Доспевски.
Храмът „Света Неделя“ има прекрасен двор, който прилича на тераса с няколко нива. Има голяма каменна ограда, а портата е от масивно дърво. В двора се намира и църковната къща, която е построена заедно с църквата. Тя е много красива с малък красив чардак, а подът е от плочи, както в старите къщи. Служела е за дом на свещениците, дори през 1846 година в нея е бил Йоаким Груев, докато се е обучавал.
Автор: Lisa
Адрес: ул. „Петко Р. Славейков“, Стария град, Пловдив
Описание
Църквата „Цвета Неделя“ се намира в Стария град на Пловдив, съвсем близо до Хисар капия. Тя е паметник на културата и пример за архитектурата по време на Българското Възраждане. Смята се, че красивият иконостас, запазен и до наши дни, е дело на известните дебърски майстори на дърворезбата Макрий Йагриев, Гюрчин и Траян Фръчковски. Тяхно дело е гипсовата украса по капители, която се нарича кюлюм. Смята се, че църквата е построена след 1578 година, защото не е сред седемте църкви в Пловдив, които споменава Стефан Герлах в своите спомени.
На мястото, на което е построена църквата, е имало друг по-стар храм, който е бил съборен. Временно е направен параклис, който е запазен и днес се намира в двора на църквата и носи името „Въведение Богородично“. В него се е съхранявал иконостасът, докато се построи новата сграда на църквата. Според запазен документ решението за построяването е от 1832 година, а официалното църквата е осветена през септември същата година.
Новата сграда е от камък и е дело на Петко Петков Боз, дълга е 30 метра и широка 25 метра, което я прави най-голямата църква за онези времена. По-късно е добавен купол с образа на Христос, който е поставен на 16 метра от пода. През 1905 е построена и нова камбанария по проект на Михаил Ненков, а след 7 години е поставен и френски часовник, смята се, че по това време покривът е остъклен. През 1927 година храмът е обявен за старинен от държавата.
През 1928 година след голямо земетресение сградата на храма е сериозно повредена. Това налага ремонт пред 1930 година. Стенописите са реставрирани, а свободните места са допълнени с красиви образи, направени от Митьо Балтов и П.Джамджиев. Църквата чества своя храмов празник на 7 юли.
Самата църква е трикорабна псевдобазилика. Трите кораба се разделят от дървени колони на два реда. В средния кораб има красиви тавани, целите в дърворезба. Над врата на притвора е нарисувана Света Неделя сред нива със зрели класове. Има балкон, който е бил за молитви на жените. Днес на него се намира хорът на храма. Повечето красиви икони са дело на самия Захари Зограф както и на Димитър Христов Зограф и негови син Станислав Доспевски.
Храмът „Света Неделя“ има прекрасен двор, който прилича на тераса с няколко нива. Има голяма каменна ограда, а портата е от масивно дърво. В двора се намира и църковната къща, която е построена заедно с църквата. Тя е много красива с малък красив чардак, а подът е от плочи, както в старите къщи. Служела е за дом на свещениците, дори през 1846 година в нея е бил Йоаким Груев, докато се е обучавал.
На мястото, на което е построена църквата, е имало друг по-стар храм, който е бил съборен. Временно е направен параклис, който е запазен и днес се намира в двора на църквата и носи името „Въведение Богородично“. В него се е съхранявал иконостасът, докато се построи новата сграда на църквата. Според запазен документ решението за построяването е от 1832 година, а официалното църквата е осветена през септември същата година.
Новата сграда е от камък и е дело на Петко Петков Боз, дълга е 30 метра и широка 25 метра, което я прави най-голямата църква за онези времена. По-късно е добавен купол с образа на Христос, който е поставен на 16 метра от пода. През 1905 е построена и нова камбанария по проект на Михаил Ненков, а след 7 години е поставен и френски часовник, смята се, че по това време покривът е остъклен. През 1927 година храмът е обявен за старинен от държавата.
През 1928 година след голямо земетресение сградата на храма е сериозно повредена. Това налага ремонт пред 1930 година. Стенописите са реставрирани, а свободните места са допълнени с красиви образи, направени от Митьо Балтов и П.Джамджиев. Църквата чества своя храмов празник на 7 юли.
Самата църква е трикорабна псевдобазилика. Трите кораба се разделят от дървени колони на два реда. В средния кораб има красиви тавани, целите в дърворезба. Над врата на притвора е нарисувана Света Неделя сред нива със зрели класове. Има балкон, който е бил за молитви на жените. Днес на него се намира хорът на храма. Повечето красиви икони са дело на самия Захари Зограф както и на Димитър Христов Зограф и негови син Станислав Доспевски.
Храмът „Света Неделя“ има прекрасен двор, който прилича на тераса с няколко нива. Има голяма каменна ограда, а портата е от масивно дърво. В двора се намира и църковната къща, която е построена заедно с църквата. Тя е много красива с малък красив чардак, а подът е от плочи, както в старите къщи. Служела е за дом на свещениците, дори през 1846 година в нея е бил Йоаким Груев, докато се е обучавал.
