Братската могила Пловдив
бул. „Свобода“ 69, Пловдив
Братската могила в Пловдив представлява мемориален комплекс за падналите бойци във войната за Освобождението, Балканската, Първата и Втората световна война. Паметникът се намира в парк „Отдих и култура“ в Пловдив.
През 1955 година е обявен конкурс за избирането на проект за изграждане на мемориален паметник и е спечелен от архитектите Любомир Шинков и архитект Матей Матеев. Но той отпада в последствие, защото е трябвало да бъде на Небет тепе. По- късно през същата година е направен нов конкурс, а по- късно и още два, но липсват желаещи, които да представят проект за участие.
Все пак повече от 10 години по- късно Градският народен съвет на свое заседание решава да се започне работа по проекта на архитектите Любомир Шинков и Владимир Рангелов, като в него се включват и скулпторите Петър Петров и Ана Далчева.
През 1971 година строителните работи започват под надзора на Любомир Янков. Официалното откриване е 3 години по- късно на специалната дата 9-ти септември като лично Тодор Живков прерязва лентата. Заради избързването с откриването монументът остава без предвиденото осветление и озвучаване. След 1989 година паметникът е бил поругаван от вандалски набези и кражби, като металните части се пазят в хранилището на комплекса.
През 2010 година Здравко Димитров решава да започне реконструкция и да превърне мемориалния комплекс в закрит арт център с концертна зала. За съжаление, до 2013 година не е започнало осъществяването му.
Паметникът е направен като тракийска могила, а отгоре прилича на величествен каменен венец. Композицията е дълга цели 90 метра и е посветена на борбата на българите във войните, които водят. Преди там е горял и „вечен огън“. Построена е траурна конструкция като в нея в бронзови урни са поставени останките на 126 участници в Съпротивителното движение от Втората световна война. Урните са украсени с петолъчки в четирите ъгли. Капсулите са разположени в три отделни куба по седем редици. Тук са и останките на Лиляна Димитрова и Йорданка Чанкова.
Днес във фейсбук има създадена група за спасяването на паметника му и реставрацията. Групата набира популярност и учредителите и се надяват да съберат средства и съмишленици и да върнат на Братската могила предишния й блясък. Надяват се да се превърне в един културен център, който да бъде посещаван от българи и чужденци.
През 1955 година е обявен конкурс за избирането на проект за изграждане на мемориален паметник и е спечелен от архитектите Любомир Шинков и архитект Матей Матеев. Но той отпада в последствие, защото е трябвало да бъде на Небет тепе. По- късно през същата година е направен нов конкурс, а по- късно и още два, но липсват желаещи, които да представят проект за участие.
Все пак повече от 10 години по- късно Градският народен съвет на свое заседание решава да се започне работа по проекта на архитектите Любомир Шинков и Владимир Рангелов, като в него се включват и скулпторите Петър Петров и Ана Далчева.
През 1971 година строителните работи започват под надзора на Любомир Янков. Официалното откриване е 3 години по- късно на специалната дата 9-ти септември като лично Тодор Живков прерязва лентата. Заради избързването с откриването монументът остава без предвиденото осветление и озвучаване. След 1989 година паметникът е бил поругаван от вандалски набези и кражби, като металните части се пазят в хранилището на комплекса.
През 2010 година Здравко Димитров решава да започне реконструкция и да превърне мемориалния комплекс в закрит арт център с концертна зала. За съжаление, до 2013 година не е започнало осъществяването му.
Паметникът е направен като тракийска могила, а отгоре прилича на величествен каменен венец. Композицията е дълга цели 90 метра и е посветена на борбата на българите във войните, които водят. Преди там е горял и „вечен огън“. Построена е траурна конструкция като в нея в бронзови урни са поставени останките на 126 участници в Съпротивителното движение от Втората световна война. Урните са украсени с петолъчки в четирите ъгли. Капсулите са разположени в три отделни куба по седем редици. Тук са и останките на Лиляна Димитрова и Йорданка Чанкова.
Днес във фейсбук има създадена група за спасяването на паметника му и реставрацията. Групата набира популярност и учредителите и се надяват да съберат средства и съмишленици и да върнат на Братската могила предишния й блясък. Надяват се да се превърне в един културен център, който да бъде посещаван от българи и чужденци.
Автор: Iskra
Адрес: бул. „Свобода“ 69, Пловдив
Описание
Братската могила в Пловдив представлява мемориален комплекс за падналите бойци във войната за Освобождението, Балканската, Първата и Втората световна война. Паметникът се намира в парк „Отдих и култура“ в Пловдив.
През 1955 година е обявен конкурс за избирането на проект за изграждане на мемориален паметник и е спечелен от архитектите Любомир Шинков и архитект Матей Матеев. Но той отпада в последствие, защото е трябвало да бъде на Небет тепе. По- късно през същата година е направен нов конкурс, а по- късно и още два, но липсват желаещи, които да представят проект за участие.
Все пак повече от 10 години по- късно Градският народен съвет на свое заседание решава да се започне работа по проекта на архитектите Любомир Шинков и Владимир Рангелов, като в него се включват и скулпторите Петър Петров и Ана Далчева.
През 1971 година строителните работи започват под надзора на Любомир Янков. Официалното откриване е 3 години по- късно на специалната дата 9-ти септември като лично Тодор Живков прерязва лентата. Заради избързването с откриването монументът остава без предвиденото осветление и озвучаване. След 1989 година паметникът е бил поругаван от вандалски набези и кражби, като металните части се пазят в хранилището на комплекса.
През 2010 година Здравко Димитров решава да започне реконструкция и да превърне мемориалния комплекс в закрит арт център с концертна зала. За съжаление, до 2013 година не е започнало осъществяването му.
Паметникът е направен като тракийска могила, а отгоре прилича на величествен каменен венец. Композицията е дълга цели 90 метра и е посветена на борбата на българите във войните, които водят. Преди там е горял и „вечен огън“. Построена е траурна конструкция като в нея в бронзови урни са поставени останките на 126 участници в Съпротивителното движение от Втората световна война. Урните са украсени с петолъчки в четирите ъгли. Капсулите са разположени в три отделни куба по седем редици. Тук са и останките на Лиляна Димитрова и Йорданка Чанкова.
Днес във фейсбук има създадена група за спасяването на паметника му и реставрацията. Групата набира популярност и учредителите и се надяват да съберат средства и съмишленици и да върнат на Братската могила предишния й блясък. Надяват се да се превърне в един културен център, който да бъде посещаван от българи и чужденци.
През 1955 година е обявен конкурс за избирането на проект за изграждане на мемориален паметник и е спечелен от архитектите Любомир Шинков и архитект Матей Матеев. Но той отпада в последствие, защото е трябвало да бъде на Небет тепе. По- късно през същата година е направен нов конкурс, а по- късно и още два, но липсват желаещи, които да представят проект за участие.
Все пак повече от 10 години по- късно Градският народен съвет на свое заседание решава да се започне работа по проекта на архитектите Любомир Шинков и Владимир Рангелов, като в него се включват и скулпторите Петър Петров и Ана Далчева.
През 1971 година строителните работи започват под надзора на Любомир Янков. Официалното откриване е 3 години по- късно на специалната дата 9-ти септември като лично Тодор Живков прерязва лентата. Заради избързването с откриването монументът остава без предвиденото осветление и озвучаване. След 1989 година паметникът е бил поругаван от вандалски набези и кражби, като металните части се пазят в хранилището на комплекса.
През 2010 година Здравко Димитров решава да започне реконструкция и да превърне мемориалния комплекс в закрит арт център с концертна зала. За съжаление, до 2013 година не е започнало осъществяването му.
Паметникът е направен като тракийска могила, а отгоре прилича на величествен каменен венец. Композицията е дълга цели 90 метра и е посветена на борбата на българите във войните, които водят. Преди там е горял и „вечен огън“. Построена е траурна конструкция като в нея в бронзови урни са поставени останките на 126 участници в Съпротивителното движение от Втората световна война. Урните са украсени с петолъчки в четирите ъгли. Капсулите са разположени в три отделни куба по седем редици. Тук са и останките на Лиляна Димитрова и Йорданка Чанкова.
Днес във фейсбук има създадена група за спасяването на паметника му и реставрацията. Групата набира популярност и учредителите и се надяват да съберат средства и съмишленици и да върнат на Братската могила предишния й блясък. Надяват се да се превърне в един културен център, който да бъде посещаван от българи и чужденци.
