Барселона - Испания
БАРСЕЛОНА
_____________________
ИСПАНИЯ
(14.03.2009)
В мен гореше огънчето, което подържаше предусещането ми , че ще видя невероятна красота......тогава още не знаех , че това са именно мястото и момента които ще ме накарат да се влюбя в този град......Смрачаваше се и небето беше започнало да придобива онзи специфичен лилав оттенък, който вливаше спокойствие и романтичност в душата. .........Пътувах с метрото под повърхността на този величествен град, който сякаш беше събрал на едно място целия неизменен човешки стремеж към красота......Колкото и места да бях посетила до този момент винаги ме впечатляваше мащабността, въпреки това плаца Испания ме посрещна спокойна и величествена лежейки си точно в сърцето на Барселона.......Предварително знаех , че трябва да се огледам за фонтаните и това всъщност беше първото което съзрях излизайки от метрото.....Небето вече се беше предало в прегръдката на нощта и безбройните светлини се открояваха навсякъде около мен......пред очите ми бе поредния гигант, огромна вековна арка на върха на която гореше огън......Усмихнах се , ми да разбира се , огъня който съществуваше в душата и сърцето на цялата испанска нация....Не случайно този символ на живота беше запален на такава височина, сякаш за да свидетелства за присъствието на един несравним дух, за категоричността на една нация , че съществува и то с гордост и достойнство.....Вече месец и половина бях в Барселона и знаех че все ще дойде момент в който да усетя мястото, имах необходимост от това......Очакванията ми не само че се оправдаха ,а дори реалността ги надмина......чувствах се като доволно дете, което не се е излъгало в надеждите си и дори са му дали повече отколкото е очаквало........
Задминах арката едва откъсвайки поглед от нея и поредната неземна красота ме грабна за да ме понесе напред.....пеещите фонтани......бях като омагьосана.....като Алиса в старната на чудесата въпреки това вървях сякаш знаех точно къде отивам, като че ли някакъв магнит ме привличаше....По дължината на огромна алея може би около триста метра от двете страни бълбукаха ослепително бели фонтани и шума от водата сякаш ми нашепваше посоката.....посоката......мига в който потърсих с поглед в далечината къде ме водят, съзрях абсолютно нереалистична гледка.......Централния фонтан ми приличаше на подвижна торта, а пръските които непрестанно сменяха цветовете си създаваха илюзията за мъгла......сякаш дъгата беше уловена в него и танцуваше......Не можех да приближа централния фонтан на повече от двадесет метра, защото пръскащата вода създаваше усещането за дъжд.......чувах оглушителния шум на водата и единственото за което мислех , е кога ще чуя първите звуци от музикално светлинното шоу....Бях като хипнотизирана в момента в който започнаха да звучат песните на Селин Дион, Фреди Меркюри, Уитни Хюстън ......неземна красота сътворена от музика , вода и цветове......водната стихия танцуваше в пълен синхрон със звуците....бях гледала подобни неща в интернет, но от други места по света, а това което беше пред очите ми не можеше да се сравни с нищо.........
Едва отделих поглед от централния фонтан, чиято вода се издигаше на височината на пететажна сграда и погледнах встрани.....чакаха ме още подаръци за душата и сякаш ми нашепваха .....,,Виж и нас , виж ни"......По височината на един хълм светеха по- малките сестри и братя на централния фонтан....ескалатори предвижваха хората към върха.....прекрасен водопад на три нива изливаше светещи тонове водна маса под огромна тераса....Там на върха се намира и фасадната част на най -големия музей в Барселона, а на повърхността му греят светлинни лъчи към небето във всички посоки, които създават илюзията за огромна корона нарисувана в небето.... Когато погледнах от тази височина целия град беше пред очите ми....под мен бяха и централния фонтан и огромната арка с огъня.....в същия момент се върна онова усещане , което нашепва , че ....ВСИЧКО ИМА СМИСЪЛ АКО БЪДЕ СЪПРЕЖИВЯНО С ХОРАТА КОИТО ОБИЧАШ........Там , горе над града виждах в небето червените фенери със запален огън в тях, които хората пускаха да летят и те се издигаха до невероятна височина за да засветят като малки звездички.....пожелах си и моето съкровенно желание да достигне височината на тези молитви....а в него имаше една единствена мисъл....и тя беше.....,,ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА ВИДЯТ ТОВА ,,....../следва/ .......
_____________________
ИСПАНИЯ
(14.03.2009)
В мен гореше огънчето, което подържаше предусещането ми , че ще видя невероятна красота......тогава още не знаех , че това са именно мястото и момента които ще ме накарат да се влюбя в този град......Смрачаваше се и небето беше започнало да придобива онзи специфичен лилав оттенък, който вливаше спокойствие и романтичност в душата. .........Пътувах с метрото под повърхността на този величествен град, който сякаш беше събрал на едно място целия неизменен човешки стремеж към красота......Колкото и места да бях посетила до този момент винаги ме впечатляваше мащабността, въпреки това плаца Испания ме посрещна спокойна и величествена лежейки си точно в сърцето на Барселона.......Предварително знаех , че трябва да се огледам за фонтаните и това всъщност беше първото което съзрях излизайки от метрото.....Небето вече се беше предало в прегръдката на нощта и безбройните светлини се открояваха навсякъде около мен......пред очите ми бе поредния гигант, огромна вековна арка на върха на която гореше огън......Усмихнах се , ми да разбира се , огъня който съществуваше в душата и сърцето на цялата испанска нация....Не случайно този символ на живота беше запален на такава височина, сякаш за да свидетелства за присъствието на един несравним дух, за категоричността на една нация , че съществува и то с гордост и достойнство.....Вече месец и половина бях в Барселона и знаех че все ще дойде момент в който да усетя мястото, имах необходимост от това......Очакванията ми не само че се оправдаха ,а дори реалността ги надмина......чувствах се като доволно дете, което не се е излъгало в надеждите си и дори са му дали повече отколкото е очаквало........
Задминах арката едва откъсвайки поглед от нея и поредната неземна красота ме грабна за да ме понесе напред.....пеещите фонтани......бях като омагьосана.....като Алиса в старната на чудесата въпреки това вървях сякаш знаех точно къде отивам, като че ли някакъв магнит ме привличаше....По дължината на огромна алея може би около триста метра от двете страни бълбукаха ослепително бели фонтани и шума от водата сякаш ми нашепваше посоката.....посоката......мига в който потърсих с поглед в далечината къде ме водят, съзрях абсолютно нереалистична гледка.......Централния фонтан ми приличаше на подвижна торта, а пръските които непрестанно сменяха цветовете си създаваха илюзията за мъгла......сякаш дъгата беше уловена в него и танцуваше......Не можех да приближа централния фонтан на повече от двадесет метра, защото пръскащата вода създаваше усещането за дъжд.......чувах оглушителния шум на водата и единственото за което мислех , е кога ще чуя първите звуци от музикално светлинното шоу....Бях като хипнотизирана в момента в който започнаха да звучат песните на Селин Дион, Фреди Меркюри, Уитни Хюстън ......неземна красота сътворена от музика , вода и цветове......водната стихия танцуваше в пълен синхрон със звуците....бях гледала подобни неща в интернет, но от други места по света, а това което беше пред очите ми не можеше да се сравни с нищо.........
Едва отделих поглед от централния фонтан, чиято вода се издигаше на височината на пететажна сграда и погледнах встрани.....чакаха ме още подаръци за душата и сякаш ми нашепваха .....,,Виж и нас , виж ни"......По височината на един хълм светеха по- малките сестри и братя на централния фонтан....ескалатори предвижваха хората към върха.....прекрасен водопад на три нива изливаше светещи тонове водна маса под огромна тераса....Там на върха се намира и фасадната част на най -големия музей в Барселона, а на повърхността му греят светлинни лъчи към небето във всички посоки, които създават илюзията за огромна корона нарисувана в небето.... Когато погледнах от тази височина целия град беше пред очите ми....под мен бяха и централния фонтан и огромната арка с огъня.....в същия момент се върна онова усещане , което нашепва , че ....ВСИЧКО ИМА СМИСЪЛ АКО БЪДЕ СЪПРЕЖИВЯНО С ХОРАТА КОИТО ОБИЧАШ........Там , горе над града виждах в небето червените фенери със запален огън в тях, които хората пускаха да летят и те се издигаха до невероятна височина за да засветят като малки звездички.....пожелах си и моето съкровенно желание да достигне височината на тези молитви....а в него имаше една единствена мисъл....и тя беше.....,,ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА ВИДЯТ ТОВА ,,....../следва/ .......
Автор: Ели
Описание
БАРСЕЛОНА
_____________________
ИСПАНИЯ
(14.03.2009)
В мен гореше огънчето, което подържаше предусещането ми , че ще видя невероятна красота......тогава още не знаех , че това са именно мястото и момента които ще ме накарат да се влюбя в този град......Смрачаваше се и небето беше започнало да придобива онзи специфичен лилав оттенък, който вливаше спокойствие и романтичност в душата. .........Пътувах с метрото под повърхността на този величествен град, който сякаш беше събрал на едно място целия неизменен човешки стремеж към красота......Колкото и места да бях посетила до този момент винаги ме впечатляваше мащабността, въпреки това плаца Испания ме посрещна спокойна и величествена лежейки си точно в сърцето на Барселона.......Предварително знаех , че трябва да се огледам за фонтаните и това всъщност беше първото което съзрях излизайки от метрото.....Небето вече се беше предало в прегръдката на нощта и безбройните светлини се открояваха навсякъде около мен......пред очите ми бе поредния гигант, огромна вековна арка на върха на която гореше огън......Усмихнах се , ми да разбира се , огъня който съществуваше в душата и сърцето на цялата испанска нация....Не случайно този символ на живота беше запален на такава височина, сякаш за да свидетелства за присъствието на един несравним дух, за категоричността на една нация , че съществува и то с гордост и достойнство.....Вече месец и половина бях в Барселона и знаех че все ще дойде момент в който да усетя мястото, имах необходимост от това......Очакванията ми не само че се оправдаха ,а дори реалността ги надмина......чувствах се като доволно дете, което не се е излъгало в надеждите си и дори са му дали повече отколкото е очаквало........
Задминах арката едва откъсвайки поглед от нея и поредната неземна красота ме грабна за да ме понесе напред.....пеещите фонтани......бях като омагьосана.....като Алиса в старната на чудесата въпреки това вървях сякаш знаех точно къде отивам, като че ли някакъв магнит ме привличаше....По дължината на огромна алея може би около триста метра от двете страни бълбукаха ослепително бели фонтани и шума от водата сякаш ми нашепваше посоката.....посоката......мига в който потърсих с поглед в далечината къде ме водят, съзрях абсолютно нереалистична гледка.......Централния фонтан ми приличаше на подвижна торта, а пръските които непрестанно сменяха цветовете си създаваха илюзията за мъгла......сякаш дъгата беше уловена в него и танцуваше......Не можех да приближа централния фонтан на повече от двадесет метра, защото пръскащата вода създаваше усещането за дъжд.......чувах оглушителния шум на водата и единственото за което мислех , е кога ще чуя първите звуци от музикално светлинното шоу....Бях като хипнотизирана в момента в който започнаха да звучат песните на Селин Дион, Фреди Меркюри, Уитни Хюстън ......неземна красота сътворена от музика , вода и цветове......водната стихия танцуваше в пълен синхрон със звуците....бях гледала подобни неща в интернет, но от други места по света, а това което беше пред очите ми не можеше да се сравни с нищо.........
Едва отделих поглед от централния фонтан, чиято вода се издигаше на височината на пететажна сграда и погледнах встрани.....чакаха ме още подаръци за душата и сякаш ми нашепваха .....,,Виж и нас , виж ни"......По височината на един хълм светеха по- малките сестри и братя на централния фонтан....ескалатори предвижваха хората към върха.....прекрасен водопад на три нива изливаше светещи тонове водна маса под огромна тераса....Там на върха се намира и фасадната част на най -големия музей в Барселона, а на повърхността му греят светлинни лъчи към небето във всички посоки, които създават илюзията за огромна корона нарисувана в небето.... Когато погледнах от тази височина целия град беше пред очите ми....под мен бяха и централния фонтан и огромната арка с огъня.....в същия момент се върна онова усещане , което нашепва , че ....ВСИЧКО ИМА СМИСЪЛ АКО БЪДЕ СЪПРЕЖИВЯНО С ХОРАТА КОИТО ОБИЧАШ........Там , горе над града виждах в небето червените фенери със запален огън в тях, които хората пускаха да летят и те се издигаха до невероятна височина за да засветят като малки звездички.....пожелах си и моето съкровенно желание да достигне височината на тези молитви....а в него имаше една единствена мисъл....и тя беше.....,,ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА ВИДЯТ ТОВА ,,....../следва/ .......
_____________________
ИСПАНИЯ
(14.03.2009)
В мен гореше огънчето, което подържаше предусещането ми , че ще видя невероятна красота......тогава още не знаех , че това са именно мястото и момента които ще ме накарат да се влюбя в този град......Смрачаваше се и небето беше започнало да придобива онзи специфичен лилав оттенък, който вливаше спокойствие и романтичност в душата. .........Пътувах с метрото под повърхността на този величествен град, който сякаш беше събрал на едно място целия неизменен човешки стремеж към красота......Колкото и места да бях посетила до този момент винаги ме впечатляваше мащабността, въпреки това плаца Испания ме посрещна спокойна и величествена лежейки си точно в сърцето на Барселона.......Предварително знаех , че трябва да се огледам за фонтаните и това всъщност беше първото което съзрях излизайки от метрото.....Небето вече се беше предало в прегръдката на нощта и безбройните светлини се открояваха навсякъде около мен......пред очите ми бе поредния гигант, огромна вековна арка на върха на която гореше огън......Усмихнах се , ми да разбира се , огъня който съществуваше в душата и сърцето на цялата испанска нация....Не случайно този символ на живота беше запален на такава височина, сякаш за да свидетелства за присъствието на един несравним дух, за категоричността на една нация , че съществува и то с гордост и достойнство.....Вече месец и половина бях в Барселона и знаех че все ще дойде момент в който да усетя мястото, имах необходимост от това......Очакванията ми не само че се оправдаха ,а дори реалността ги надмина......чувствах се като доволно дете, което не се е излъгало в надеждите си и дори са му дали повече отколкото е очаквало........
Задминах арката едва откъсвайки поглед от нея и поредната неземна красота ме грабна за да ме понесе напред.....пеещите фонтани......бях като омагьосана.....като Алиса в старната на чудесата въпреки това вървях сякаш знаех точно къде отивам, като че ли някакъв магнит ме привличаше....По дължината на огромна алея може би около триста метра от двете страни бълбукаха ослепително бели фонтани и шума от водата сякаш ми нашепваше посоката.....посоката......мига в който потърсих с поглед в далечината къде ме водят, съзрях абсолютно нереалистична гледка.......Централния фонтан ми приличаше на подвижна торта, а пръските които непрестанно сменяха цветовете си създаваха илюзията за мъгла......сякаш дъгата беше уловена в него и танцуваше......Не можех да приближа централния фонтан на повече от двадесет метра, защото пръскащата вода създаваше усещането за дъжд.......чувах оглушителния шум на водата и единственото за което мислех , е кога ще чуя първите звуци от музикално светлинното шоу....Бях като хипнотизирана в момента в който започнаха да звучат песните на Селин Дион, Фреди Меркюри, Уитни Хюстън ......неземна красота сътворена от музика , вода и цветове......водната стихия танцуваше в пълен синхрон със звуците....бях гледала подобни неща в интернет, но от други места по света, а това което беше пред очите ми не можеше да се сравни с нищо.........
Едва отделих поглед от централния фонтан, чиято вода се издигаше на височината на пететажна сграда и погледнах встрани.....чакаха ме още подаръци за душата и сякаш ми нашепваха .....,,Виж и нас , виж ни"......По височината на един хълм светеха по- малките сестри и братя на централния фонтан....ескалатори предвижваха хората към върха.....прекрасен водопад на три нива изливаше светещи тонове водна маса под огромна тераса....Там на върха се намира и фасадната част на най -големия музей в Барселона, а на повърхността му греят светлинни лъчи към небето във всички посоки, които създават илюзията за огромна корона нарисувана в небето.... Когато погледнах от тази височина целия град беше пред очите ми....под мен бяха и централния фонтан и огромната арка с огъня.....в същия момент се върна онова усещане , което нашепва , че ....ВСИЧКО ИМА СМИСЪЛ АКО БЪДЕ СЪПРЕЖИВЯНО С ХОРАТА КОИТО ОБИЧАШ........Там , горе над града виждах в небето червените фенери със запален огън в тях, които хората пускаха да летят и те се издигаха до невероятна височина за да засветят като малки звездички.....пожелах си и моето съкровенно желание да достигне височината на тези молитви....а в него имаше една единствена мисъл....и тя беше.....,,ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА ВИДЯТ ТОВА ,,....../следва/ .......
