Замъкът Хунедоара Румъния
Замъкът Хунедоара, известен още като замъка Хуняди е построен на стратегическа позиция непосредствено до изхода на река Зласти, върху скалисто образувание, част от планината Пояна Руска в трансилванския град Хунедоара, днешна Румъния. Внушителните размери, както и архитектурните красоти на замъка го нареждат сред най-ценните паметници на средновековното изкуство, като пример за изключително сполучлива смесица от архитектурни стилове, като готически, Ренесанс и Рококо.
Историята на замъка датира от XIV век, когато унгарския крал Жигмонд подарява старо укрепление непосредствено до град Хунедоара на Янош Хуняди Серб. От 1446 до 1452г. замъка претърпява основна реставрация от потомците на аристократичната фамилия- Януш Хуняди, като на мястото на старото укрепление и до днес се издига величествената осанка на замъка Хунедоара с високите си, оцветени в различни нюанси покриви и кули, множество прозорци и красиви тераси с каменна резба, наподобяващи дантела. След реставрирането замъкът е не просто стратегическа крепост, той се превръща в истински господарски дом. Но дори и след това собствениците на замъка продължават да променят неговият облик, добавяйки нови помещения, зали и кули. Сред най-забележителните постройки в дворцовия комплекс е Донжонът или това е главната кула в Хунеадора, представляваща всъщност последната защитна кула. Тази кула е наречена „Небойса”, като името й идва от църковнославянски и означава „Не се страхувай”. Кулата „Небойса” както и кулата „Калистрано” (носеща името на френския монах, участвал в Битката при Белград през 1456г.) са от малкото останали напълно неизменени от времето на Янош Хуняди. Други значими помещения и постройки в комплекса са голямата зала за прием на гости, наричана още Залата на рицарите, Бялата крепост (използвана като склад за провизии), Боздуганената кула и голямата Зала на събранието, по стените на която са разположени рисувани портрети на различни владетели, като Матей Бесараб (княз на Влахия) и Васил Лупу (княз на Молдова). В едно от крилата на замъка, наречено „Мантия” е поставен портрета на гарвана, чието име става фамилно име на наследниците на рода Хуняди.
Като всеки замък, Хунеадора също си има своите тайни и легенди. Една от легендите разказва за ВладIII Влашки (по известен като Влад Цепеш или Граф Дракула), който е бил затворен от Матиас Корвин за цели седем години, след падането си от власт през 1462г. Докато лежи в тъмниците на Хунедоара, той не спира с любимите си занимания..Влад Цепеш или по-известен като Граф Дракула е известен със зверствата си, като в затворническата си килия си любимото му занимание е било да обезглавява мишки и да набучва главите им на малки колчета, същото което е обичал да прави и с хората.
На седмата година съдът официално обявява Влад III Влашки за съюзник. Последствие същият се жени за братовчедката на Матиас Корвин, а в допълнение получава своя армия.
Историята на замъка датира от XIV век, когато унгарския крал Жигмонд подарява старо укрепление непосредствено до град Хунедоара на Янош Хуняди Серб. От 1446 до 1452г. замъка претърпява основна реставрация от потомците на аристократичната фамилия- Януш Хуняди, като на мястото на старото укрепление и до днес се издига величествената осанка на замъка Хунедоара с високите си, оцветени в различни нюанси покриви и кули, множество прозорци и красиви тераси с каменна резба, наподобяващи дантела. След реставрирането замъкът е не просто стратегическа крепост, той се превръща в истински господарски дом. Но дори и след това собствениците на замъка продължават да променят неговият облик, добавяйки нови помещения, зали и кули. Сред най-забележителните постройки в дворцовия комплекс е Донжонът или това е главната кула в Хунеадора, представляваща всъщност последната защитна кула. Тази кула е наречена „Небойса”, като името й идва от църковнославянски и означава „Не се страхувай”. Кулата „Небойса” както и кулата „Калистрано” (носеща името на френския монах, участвал в Битката при Белград през 1456г.) са от малкото останали напълно неизменени от времето на Янош Хуняди. Други значими помещения и постройки в комплекса са голямата зала за прием на гости, наричана още Залата на рицарите, Бялата крепост (използвана като склад за провизии), Боздуганената кула и голямата Зала на събранието, по стените на която са разположени рисувани портрети на различни владетели, като Матей Бесараб (княз на Влахия) и Васил Лупу (княз на Молдова). В едно от крилата на замъка, наречено „Мантия” е поставен портрета на гарвана, чието име става фамилно име на наследниците на рода Хуняди.
Като всеки замък, Хунеадора също си има своите тайни и легенди. Една от легендите разказва за ВладIII Влашки (по известен като Влад Цепеш или Граф Дракула), който е бил затворен от Матиас Корвин за цели седем години, след падането си от власт през 1462г. Докато лежи в тъмниците на Хунедоара, той не спира с любимите си занимания..Влад Цепеш или по-известен като Граф Дракула е известен със зверствата си, като в затворническата си килия си любимото му занимание е било да обезглавява мишки и да набучва главите им на малки колчета, същото което е обичал да прави и с хората.
На седмата година съдът официално обявява Влад III Влашки за съюзник. Последствие същият се жени за братовчедката на Матиас Корвин, а в допълнение получава своя армия.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Замъкът Хунедоара, известен още като замъка Хуняди е построен на стратегическа позиция непосредствено до изхода на река Зласти, върху скалисто образувание, част от планината Пояна Руска в трансилванския град Хунедоара, днешна Румъния. Внушителните размери, както и архитектурните красоти на замъка го нареждат сред най-ценните паметници на средновековното изкуство, като пример за изключително сполучлива смесица от архитектурни стилове, като готически, Ренесанс и Рококо.
Историята на замъка датира от XIV век, когато унгарския крал Жигмонд подарява старо укрепление непосредствено до град Хунедоара на Янош Хуняди Серб. От 1446 до 1452г. замъка претърпява основна реставрация от потомците на аристократичната фамилия- Януш Хуняди, като на мястото на старото укрепление и до днес се издига величествената осанка на замъка Хунедоара с високите си, оцветени в различни нюанси покриви и кули, множество прозорци и красиви тераси с каменна резба, наподобяващи дантела. След реставрирането замъкът е не просто стратегическа крепост, той се превръща в истински господарски дом. Но дори и след това собствениците на замъка продължават да променят неговият облик, добавяйки нови помещения, зали и кули. Сред най-забележителните постройки в дворцовия комплекс е Донжонът или това е главната кула в Хунеадора, представляваща всъщност последната защитна кула. Тази кула е наречена „Небойса”, като името й идва от църковнославянски и означава „Не се страхувай”. Кулата „Небойса” както и кулата „Калистрано” (носеща името на френския монах, участвал в Битката при Белград през 1456г.) са от малкото останали напълно неизменени от времето на Янош Хуняди. Други значими помещения и постройки в комплекса са голямата зала за прием на гости, наричана още Залата на рицарите, Бялата крепост (използвана като склад за провизии), Боздуганената кула и голямата Зала на събранието, по стените на която са разположени рисувани портрети на различни владетели, като Матей Бесараб (княз на Влахия) и Васил Лупу (княз на Молдова). В едно от крилата на замъка, наречено „Мантия” е поставен портрета на гарвана, чието име става фамилно име на наследниците на рода Хуняди.
Като всеки замък, Хунеадора също си има своите тайни и легенди. Една от легендите разказва за ВладIII Влашки (по известен като Влад Цепеш или Граф Дракула), който е бил затворен от Матиас Корвин за цели седем години, след падането си от власт през 1462г. Докато лежи в тъмниците на Хунедоара, той не спира с любимите си занимания..Влад Цепеш или по-известен като Граф Дракула е известен със зверствата си, като в затворническата си килия си любимото му занимание е било да обезглавява мишки и да набучва главите им на малки колчета, същото което е обичал да прави и с хората.
На седмата година съдът официално обявява Влад III Влашки за съюзник. Последствие същият се жени за братовчедката на Матиас Корвин, а в допълнение получава своя армия.
Историята на замъка датира от XIV век, когато унгарския крал Жигмонд подарява старо укрепление непосредствено до град Хунедоара на Янош Хуняди Серб. От 1446 до 1452г. замъка претърпява основна реставрация от потомците на аристократичната фамилия- Януш Хуняди, като на мястото на старото укрепление и до днес се издига величествената осанка на замъка Хунедоара с високите си, оцветени в различни нюанси покриви и кули, множество прозорци и красиви тераси с каменна резба, наподобяващи дантела. След реставрирането замъкът е не просто стратегическа крепост, той се превръща в истински господарски дом. Но дори и след това собствениците на замъка продължават да променят неговият облик, добавяйки нови помещения, зали и кули. Сред най-забележителните постройки в дворцовия комплекс е Донжонът или това е главната кула в Хунеадора, представляваща всъщност последната защитна кула. Тази кула е наречена „Небойса”, като името й идва от църковнославянски и означава „Не се страхувай”. Кулата „Небойса” както и кулата „Калистрано” (носеща името на френския монах, участвал в Битката при Белград през 1456г.) са от малкото останали напълно неизменени от времето на Янош Хуняди. Други значими помещения и постройки в комплекса са голямата зала за прием на гости, наричана още Залата на рицарите, Бялата крепост (използвана като склад за провизии), Боздуганената кула и голямата Зала на събранието, по стените на която са разположени рисувани портрети на различни владетели, като Матей Бесараб (княз на Влахия) и Васил Лупу (княз на Молдова). В едно от крилата на замъка, наречено „Мантия” е поставен портрета на гарвана, чието име става фамилно име на наследниците на рода Хуняди.
Като всеки замък, Хунеадора също си има своите тайни и легенди. Една от легендите разказва за ВладIII Влашки (по известен като Влад Цепеш или Граф Дракула), който е бил затворен от Матиас Корвин за цели седем години, след падането си от власт през 1462г. Докато лежи в тъмниците на Хунедоара, той не спира с любимите си занимания..Влад Цепеш или по-известен като Граф Дракула е известен със зверствата си, като в затворническата си килия си любимото му занимание е било да обезглавява мишки и да набучва главите им на малки колчета, същото което е обичал да прави и с хората.
На седмата година съдът официално обявява Влад III Влашки за съюзник. Последствие същият се жени за братовчедката на Матиас Корвин, а в допълнение получава своя армия.
