7180263.jpg)
113644.jpg)
.JPG1828098.jpg)
Забраненият град в Пекин
Забраненият град е разположен в центъра на Пекин и представлява дворец на китайските императори от втората половина на династията Мин до края на династията Цин. За почти пет века Градът е бил дом на императорското семейство, както и политически и церемониален център на китайското правителство. Днес Забраненият град е със статут на Дворец музей и е част от списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Първото име на комплекса било „Пурпурен забранен град”, наричали го забранен поради факта, че не било разрешено влизането на външни лица и всяко нарушение на това правило се наказвало със смърт. Днес този паметник на културата се нарича „Дворец музей” или „Бивш дворец”.
По нареждане на третия император от династията Мин, започва строежът на Забраненият град. Той продължава 14 години като милиони работници и хиляди майстори изграждат седемдесет и пет административни сгради, 800 двореца, библиотеки, павилиони, ателиета, храмове, дворове и градини. Така се получил град в града, той бил ограден от дълга 3400 метра и висока 11 метра, червена стена, а тя от своя страна – заобиколена от крепостен ров пълен с вода, наричана „Златната вода”. Броят на стаите в двореца е 9999, тъй като китайците смятат 10 000 за число символично представляващо „безкрайност” и само боговете могат да имат дворец с толкова стаи.
Целта, която архитектите трябвало да достигнат е да се получи един шедьовър на архитектурата, който да символизира хармонията във Вселената и да се превърне в дом достоен за Сина на небето. Постройките са издигнати по оста север-юг на принципа на симетрията. Сградите в центъра са величествени и високи, а другите встрани са скромни и по- ниски. Разположените по оста здания гледат към свещената за китайците посока – юг (наричат я посоката на благословеното слънце).
От цялостоното му оформление до най – малкия детайл, Забранения град е проектиран, така че да символизира величието на китайската империя. Дворецът се разделя на две части – мъжка и женска (Ин и Ян). Към мъжката част – Ян спадат, разположените по оста север – юг, парадни зали. Мястото, където е стояла императрицата по време на големи церемонии и празници, символизира черната точка от Ин в мъжката част. В женската половина се намират жилищните помещения на императорското семейство, като ролята на бялата точка на Ян тук изпълнява спалнята на императора.
Във всеки ъгъл на червената стена, обграждаща Забранения град има по една кула със сложно изграден покрив. В миналото тези кули са били единствените видими части от целия комплекс, за обикновените хора.
В декорацията на покривите присъства линия от фигури на митични същества, на чело на които стои страж, качен върху птица. Целта им била да гонят злите духове, които според китайските вярвания влизат през покривите. Броят на статуйките зависи от важността на сградата. Залата на висша хармония е единствената с 10.
Забраненият град официално се дели на вътрешен и външен двор. Вътрешният двор е разположен в северната част на комплекса и обхваща жилищните помещения, а външният се намира в южната част и включва административните здания.
Първото име на комплекса било „Пурпурен забранен град”, наричали го забранен поради факта, че не било разрешено влизането на външни лица и всяко нарушение на това правило се наказвало със смърт. Днес този паметник на културата се нарича „Дворец музей” или „Бивш дворец”.
По нареждане на третия император от династията Мин, започва строежът на Забраненият град. Той продължава 14 години като милиони работници и хиляди майстори изграждат седемдесет и пет административни сгради, 800 двореца, библиотеки, павилиони, ателиета, храмове, дворове и градини. Така се получил град в града, той бил ограден от дълга 3400 метра и висока 11 метра, червена стена, а тя от своя страна – заобиколена от крепостен ров пълен с вода, наричана „Златната вода”. Броят на стаите в двореца е 9999, тъй като китайците смятат 10 000 за число символично представляващо „безкрайност” и само боговете могат да имат дворец с толкова стаи.
Целта, която архитектите трябвало да достигнат е да се получи един шедьовър на архитектурата, който да символизира хармонията във Вселената и да се превърне в дом достоен за Сина на небето. Постройките са издигнати по оста север-юг на принципа на симетрията. Сградите в центъра са величествени и високи, а другите встрани са скромни и по- ниски. Разположените по оста здания гледат към свещената за китайците посока – юг (наричат я посоката на благословеното слънце).
От цялостоното му оформление до най – малкия детайл, Забранения град е проектиран, така че да символизира величието на китайската империя. Дворецът се разделя на две части – мъжка и женска (Ин и Ян). Към мъжката част – Ян спадат, разположените по оста север – юг, парадни зали. Мястото, където е стояла императрицата по време на големи церемонии и празници, символизира черната точка от Ин в мъжката част. В женската половина се намират жилищните помещения на императорското семейство, като ролята на бялата точка на Ян тук изпълнява спалнята на императора.
Във всеки ъгъл на червената стена, обграждаща Забранения град има по една кула със сложно изграден покрив. В миналото тези кули са били единствените видими части от целия комплекс, за обикновените хора.
В декорацията на покривите присъства линия от фигури на митични същества, на чело на които стои страж, качен върху птица. Целта им била да гонят злите духове, които според китайските вярвания влизат през покривите. Броят на статуйките зависи от важността на сградата. Залата на висша хармония е единствената с 10.
Забраненият град официално се дели на вътрешен и външен двор. Вътрешният двор е разположен в северната част на комплекса и обхваща жилищните помещения, а външният се намира в южната част и включва административните здания.
Автор: Milena Yordanova
Описание
Забраненият град е разположен в центъра на Пекин и представлява дворец на китайските императори от втората половина на династията Мин до края на династията Цин. За почти пет века Градът е бил дом на императорското семейство, както и политически и церемониален център на китайското правителство. Днес Забраненият град е със статут на Дворец музей и е част от списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
Първото име на комплекса било „Пурпурен забранен град”, наричали го забранен поради факта, че не било разрешено влизането на външни лица и всяко нарушение на това правило се наказвало със смърт. Днес този паметник на културата се нарича „Дворец музей” или „Бивш дворец”.
По нареждане на третия император от династията Мин, започва строежът на Забраненият град. Той продължава 14 години като милиони работници и хиляди майстори изграждат седемдесет и пет административни сгради, 800 двореца, библиотеки, павилиони, ателиета, храмове, дворове и градини. Така се получил град в града, той бил ограден от дълга 3400 метра и висока 11 метра, червена стена, а тя от своя страна – заобиколена от крепостен ров пълен с вода, наричана „Златната вода”. Броят на стаите в двореца е 9999, тъй като китайците смятат 10 000 за число символично представляващо „безкрайност” и само боговете могат да имат дворец с толкова стаи.
Целта, която архитектите трябвало да достигнат е да се получи един шедьовър на архитектурата, който да символизира хармонията във Вселената и да се превърне в дом достоен за Сина на небето. Постройките са издигнати по оста север-юг на принципа на симетрията. Сградите в центъра са величествени и високи, а другите встрани са скромни и по- ниски. Разположените по оста здания гледат към свещената за китайците посока – юг (наричат я посоката на благословеното слънце).
От цялостоното му оформление до най – малкия детайл, Забранения град е проектиран, така че да символизира величието на китайската империя. Дворецът се разделя на две части – мъжка и женска (Ин и Ян). Към мъжката част – Ян спадат, разположените по оста север – юг, парадни зали. Мястото, където е стояла императрицата по време на големи церемонии и празници, символизира черната точка от Ин в мъжката част. В женската половина се намират жилищните помещения на императорското семейство, като ролята на бялата точка на Ян тук изпълнява спалнята на императора.
Във всеки ъгъл на червената стена, обграждаща Забранения град има по една кула със сложно изграден покрив. В миналото тези кули са били единствените видими части от целия комплекс, за обикновените хора.
В декорацията на покривите присъства линия от фигури на митични същества, на чело на които стои страж, качен върху птица. Целта им била да гонят злите духове, които според китайските вярвания влизат през покривите. Броят на статуйките зависи от важността на сградата. Залата на висша хармония е единствената с 10.
Забраненият град официално се дели на вътрешен и външен двор. Вътрешният двор е разположен в северната част на комплекса и обхваща жилищните помещения, а външният се намира в южната част и включва административните здания.
Първото име на комплекса било „Пурпурен забранен град”, наричали го забранен поради факта, че не било разрешено влизането на външни лица и всяко нарушение на това правило се наказвало със смърт. Днес този паметник на културата се нарича „Дворец музей” или „Бивш дворец”.
По нареждане на третия император от династията Мин, започва строежът на Забраненият град. Той продължава 14 години като милиони работници и хиляди майстори изграждат седемдесет и пет административни сгради, 800 двореца, библиотеки, павилиони, ателиета, храмове, дворове и градини. Така се получил град в града, той бил ограден от дълга 3400 метра и висока 11 метра, червена стена, а тя от своя страна – заобиколена от крепостен ров пълен с вода, наричана „Златната вода”. Броят на стаите в двореца е 9999, тъй като китайците смятат 10 000 за число символично представляващо „безкрайност” и само боговете могат да имат дворец с толкова стаи.
Целта, която архитектите трябвало да достигнат е да се получи един шедьовър на архитектурата, който да символизира хармонията във Вселената и да се превърне в дом достоен за Сина на небето. Постройките са издигнати по оста север-юг на принципа на симетрията. Сградите в центъра са величествени и високи, а другите встрани са скромни и по- ниски. Разположените по оста здания гледат към свещената за китайците посока – юг (наричат я посоката на благословеното слънце).
От цялостоното му оформление до най – малкия детайл, Забранения град е проектиран, така че да символизира величието на китайската империя. Дворецът се разделя на две части – мъжка и женска (Ин и Ян). Към мъжката част – Ян спадат, разположените по оста север – юг, парадни зали. Мястото, където е стояла императрицата по време на големи церемонии и празници, символизира черната точка от Ин в мъжката част. В женската половина се намират жилищните помещения на императорското семейство, като ролята на бялата точка на Ян тук изпълнява спалнята на императора.
Във всеки ъгъл на червената стена, обграждаща Забранения град има по една кула със сложно изграден покрив. В миналото тези кули са били единствените видими части от целия комплекс, за обикновените хора.
В декорацията на покривите присъства линия от фигури на митични същества, на чело на които стои страж, качен върху птица. Целта им била да гонят злите духове, които според китайските вярвания влизат през покривите. Броят на статуйките зависи от важността на сградата. Залата на висша хармония е единствената с 10.
Забраненият град официално се дели на вътрешен и външен двор. Вътрешният двор е разположен в северната част на комплекса и обхваща жилищните помещения, а външният се намира в южната част и включва административните здания.
