Връх Синаница
Синаница е един от емблематичните върхове за втората по височина планина у нас- Пирин. Той не е сред най-високите, но е един от най-впечатляващите. Разположен е в северния дял на планината, на Синанишкото било, точно над циркуса на едноименното езеро. На брега на Езерото се намира и хижа Синаница.
Върхът е висок 2516 метра, съставен от мрамори и доста гол. Има характерен вид, а от челото се спускат отвесни стени, които плавно преминават в сипеи, които стигат чак до Синанишкото езеро. Едната част от циркуса е обградена от доста внушителни скали. Те започват от хижата, стръмно се издигат към върха и после се снишават към Синанишката порта, през която преминава маршрутът за хижите Синаница и Вихрен.
От самия връх Синаница се разкрива удивителна панорама - в далечината се виждат най-високите върхове на Пирин, скалният ръб Кончето както и редица по-малки върхове. Участъкът, който води до Синанишката порта е тревист и доста стръмен, който рязко свършва, а на север светлите скали се устремяват надолу, където синее красивото Синанишко езеро.
На върха има достатъчно място, за да се събере по-голяма група от хора, има и места къде да се седне- естествено това са голи камъни, а не пейки. Добре е всеки, който реши да покори величествения връх, да избере хубаво време, за да може преходът да е по-лесен и да се наслади на панорамната гледка.
В района на върха има и други места, които си заслужава да се видят. Има няколко варианта за покоряване на върха. Най-близката отправна точна е хижа Синаница, която е в подножието му. До нея се стига през Кресна, но пътят е доста продължителен. Друг вариант е през Банско до хижа Вихрен и от там по маркирана със синьо пътека до хижа Синаница (около 4 часа от Банско до х.Вихрен и още 4 часа до х.Синаница). По пътя се минава край Муратовото езеро, после изкачване до Бъндеришката порта, от Синанишката порта се вижда върха и езерото в подножието. Специалистите препоръчват връх Синаница да бъде изкачен през Синанишката порта.
Връх Синаница е наричан още Разцепения връх, Варовитата чука или Чуката.
Автор: Hristo
Описание
Синаница е един от емблематичните върхове за втората по височина планина у нас- Пирин. Той не е сред най-високите, но е един от най-впечатляващите. Разположен е в северния дял на планината, на Синанишкото било, точно над циркуса на едноименното езеро. На брега на Езерото се намира и хижа Синаница.
Върхът е висок 2516 метра, съставен от мрамори и доста гол. Има характерен вид, а от челото се спускат отвесни стени, които плавно преминават в сипеи, които стигат чак до Синанишкото езеро. Едната част от циркуса е обградена от доста внушителни скали. Те започват от хижата, стръмно се издигат към върха и после се снишават към Синанишката порта, през която преминава маршрутът за хижите Синаница и Вихрен.
От самия връх Синаница се разкрива удивителна панорама - в далечината се виждат най-високите върхове на Пирин, скалният ръб Кончето както и редица по-малки върхове. Участъкът, който води до Синанишката порта е тревист и доста стръмен, който рязко свършва, а на север светлите скали се устремяват надолу, където синее красивото Синанишко езеро.
На върха има достатъчно място, за да се събере по-голяма група от хора, има и места къде да се седне- естествено това са голи камъни, а не пейки. Добре е всеки, който реши да покори величествения връх, да избере хубаво време, за да може преходът да е по-лесен и да се наслади на панорамната гледка.
В района на върха има и други места, които си заслужава да се видят. Има няколко варианта за покоряване на върха. Най-близката отправна точна е хижа Синаница, която е в подножието му. До нея се стига през Кресна, но пътят е доста продължителен. Друг вариант е през Банско до хижа Вихрен и от там по маркирана със синьо пътека до хижа Синаница (около 4 часа от Банско до х.Вихрен и още 4 часа до х.Синаница). По пътя се минава край Муратовото езеро, после изкачване до Бъндеришката порта, от Синанишката порта се вижда върха и езерото в подножието. Специалистите препоръчват връх Синаница да бъде изкачен през Синанишката порта.
Връх Синаница е наричан още Разцепения връх, Варовитата чука или Чуката.
