Софийска Военна академия
бул. Евлоги Георгиев 82, Оборище, София
През ХХ век започва да се усеща нужда от модернизация на войската и липсата на офицери. На 11 декември 1911 Никифор Никифоров, който по това време е военен министър, предлага създаването на Военна академия, която да подготвя кадри с висше образование, както е в повечето западни страни в Европа по онова време. Цар Фердинанд одобрява предложението и след като е гласувано в Народното събрание, решението е публикувано в Държавен вестник през май 1912 година. За период от 6 години между 1888 и 1894 година е построен главният корпус на Военна академия, които е дело на Антонин Колар (архитект на Военния клуб, паметника на Васил Левски и Гранд-хотел България). Сградата е в типичния за онова време неоромански стил и притежава строгостта и великолепието, присъщи на военните архитектурни сгради. Има форма на буква „Е“ в чест на втората съпруга на Фердинанд - княгиня Елеонора. Изградени са военни кули по покрива. През 1934 година са направени промени по страничното крило, а на източната стена са представени границите на България.
През 2004 година след мащабен ремонт със средства от Министерството на отбраната, Великобритания и Северна Ирландия, е възстановена аулата на академията. Тя отново изглежда така както при откриването на сградата. Направени са и много технически подобрения - мултимедийна техника, система за симултанен превод и възможност за телемостове.
Военната академия се създава, за да обучава офицерите на българската армия и да подготвя кадри за Генералния щаб. Обучението е за период от три години за не повече от 20 души, приети всяка година. За съжаление двете Балкански войни забавят откриването на академията и то става факт чак през 1915 година на 4 януари. Първият випуск не завършва обучението си, защото е мобилизиран по време на Първата световна война. По-късно България е принудена да закрие своите училища за военни заради Ньойския договор. Въпреки това Военната академия започва отново да обучава офицери през 1922 година, но тайно във военното училище в София чак до 1938 година. До началото на Втората световна война висше образование получават 521 офицера, от които 10 не са българи. Повечето от тях са генерали и дават своя принос във войната срещу нацистка Германия.
През годините Военната академия се развива, правят се много промени. Създават се нови звена и срокът за обучение се променя. Вече има катедри и факултети. До края на 50-те години ВА“Георги Сава Раковски“ подготвя и военни инженери. Преподавателите са с висше военно или пък специално образование и имат стаж повече от 15 години.
Големи промени са направени през 90-те години след като се правят нормативни уредби, засягащи висшето образование. Военната академия прави реформи и се преструктурира. Намалени са учащите, както и преподавателите. Съкратен е срокът, в който се обучават желаещите. Така организацията е оптимизирана и подготовката става по-качествена. Вече има програми за международен обмен и сътрудничество. Целта е повишаване на подготовката и на авторитета на Военна академия и нареждането й до висшите военни учебни заведения в Европа.
Описание
През ХХ век започва да се усеща нужда от модернизация на войската и липсата на офицери. На 11 декември 1911 Никифор Никифоров, който по това време е военен министър, предлага създаването на Военна академия, която да подготвя кадри с висше образование, както е в повечето западни страни в Европа по онова време. Цар Фердинанд одобрява предложението и след като е гласувано в Народното събрание, решението е публикувано в Държавен вестник през май 1912 година. За период от 6 години между 1888 и 1894 година е построен главният корпус на Военна академия, които е дело на Антонин Колар (архитект на Военния клуб, паметника на Васил Левски и Гранд-хотел България). Сградата е в типичния за онова време неоромански стил и притежава строгостта и великолепието, присъщи на военните архитектурни сгради. Има форма на буква „Е“ в чест на втората съпруга на Фердинанд - княгиня Елеонора. Изградени са военни кули по покрива. През 1934 година са направени промени по страничното крило, а на източната стена са представени границите на България.
През 2004 година след мащабен ремонт със средства от Министерството на отбраната, Великобритания и Северна Ирландия, е възстановена аулата на академията. Тя отново изглежда така както при откриването на сградата. Направени са и много технически подобрения - мултимедийна техника, система за симултанен превод и възможност за телемостове.
Военната академия се създава, за да обучава офицерите на българската армия и да подготвя кадри за Генералния щаб. Обучението е за период от три години за не повече от 20 души, приети всяка година. За съжаление двете Балкански войни забавят откриването на академията и то става факт чак през 1915 година на 4 януари. Първият випуск не завършва обучението си, защото е мобилизиран по време на Първата световна война. По-късно България е принудена да закрие своите училища за военни заради Ньойския договор. Въпреки това Военната академия започва отново да обучава офицери през 1922 година, но тайно във военното училище в София чак до 1938 година. До началото на Втората световна война висше образование получават 521 офицера, от които 10 не са българи. Повечето от тях са генерали и дават своя принос във войната срещу нацистка Германия.
През годините Военната академия се развива, правят се много промени. Създават се нови звена и срокът за обучение се променя. Вече има катедри и факултети. До края на 50-те години ВА“Георги Сава Раковски“ подготвя и военни инженери. Преподавателите са с висше военно или пък специално образование и имат стаж повече от 15 години.
Големи промени са направени през 90-те години след като се правят нормативни уредби, засягащи висшето образование. Военната академия прави реформи и се преструктурира. Намалени са учащите, както и преподавателите. Съкратен е срокът, в който се обучават желаещите. Така организацията е оптимизирана и подготовката става по-качествена. Вече има програми за международен обмен и сътрудничество. Целта е повишаване на подготовката и на авторитета на Военна академия и нареждането й до висшите военни учебни заведения в Европа.
