Великата китайска стена
Великата китайска стена е неслучайно едно от новите седем чудеса на света. Със своята дължина от 6700 км тя е най – дългото крепостно защитно укрепление на земята и едно от най – гениалните архитектурни и строителни постижения на човечеството.
Това чудо на китайската империя се простира от запад на изток: започва от провинцията Лиаонинг, през провинцията Хебей, общината Тянджин в Пекин, мина през автономния регион на Вътрешна Монголия, провинцията Шанси, автономна област Нингся и края й достига до Гансу – провинция на територията на Китай. Стената се извива и преминава пустини, плата и планини. Великата китайска стена има няколко прекъсвания с по – къси стени. Строителството й започва по време на династията Чин през VIII век преди новата ера и продължавайки 1800 години, минава през управлението и на други династии. Основната идея била стената да бъде изградена като съоръжение защитавашо от нашествията на варварите от север. Стената сама по себе си представлява истинско чудо на китайското древно строителство. Височината й достига до 15 метра, а на места дебелината й е от 8 до 10 метра. Използваните строителни материали основно са камъни, пръст, керемиди и дърво, пясък, като за нуждите на строежа в планината на места са изграждани каменни кариери, за директно набавяне на каменни блокове. В горната си част стената е облицована с 3 – 4 тухлени слоя, които са плътно слепени с вар, така че е невъзможно проникването на трева между тях. Имало построени огромни кули, в които можели да стоят от 30 до 50 войници на стража. На места по стената е било възможно движението на шест реда конници, а на всеки 180 м били разположени стълби, също така и канализация, за оттичане на водата. През всичките векове за построяването на Великата китайска стена, са били нужни голям брой хора. Само за първите десет дена от започването на строежа й през VII век са загинали около 500 хиляди души.
На много места Великата китайска стена е достъпна за посещение. Най – близо до Пекин са Бадалинг и Йонгуан, които са най – оживените и посещавани участъци. Друг пункт е Мутяну, който също е близо до столицата, но е по – пренаселен от другите два пункта. Тук дори е изграден кабинкоф лифт, с който туристите да стигнат до стената. Изградените стълби са алтернатива на лифта.
На 60 километра в северна посока от Пекин, се намира един сред най – добре изградените участъци от стената, наричат го „Крепост на жълтото цвете”. Този район е по – рядко посещаван.
Реставрацията на Великата китайска стена започва през XX век и през 1987 г. е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство. Тя е единствения обект построен от човешка ръка, виждащ се с просто око от космоса.
Това чудо на китайската империя се простира от запад на изток: започва от провинцията Лиаонинг, през провинцията Хебей, общината Тянджин в Пекин, мина през автономния регион на Вътрешна Монголия, провинцията Шанси, автономна област Нингся и края й достига до Гансу – провинция на територията на Китай. Стената се извива и преминава пустини, плата и планини. Великата китайска стена има няколко прекъсвания с по – къси стени. Строителството й започва по време на династията Чин през VIII век преди новата ера и продължавайки 1800 години, минава през управлението и на други династии. Основната идея била стената да бъде изградена като съоръжение защитавашо от нашествията на варварите от север. Стената сама по себе си представлява истинско чудо на китайското древно строителство. Височината й достига до 15 метра, а на места дебелината й е от 8 до 10 метра. Използваните строителни материали основно са камъни, пръст, керемиди и дърво, пясък, като за нуждите на строежа в планината на места са изграждани каменни кариери, за директно набавяне на каменни блокове. В горната си част стената е облицована с 3 – 4 тухлени слоя, които са плътно слепени с вар, така че е невъзможно проникването на трева между тях. Имало построени огромни кули, в които можели да стоят от 30 до 50 войници на стража. На места по стената е било възможно движението на шест реда конници, а на всеки 180 м били разположени стълби, също така и канализация, за оттичане на водата. През всичките векове за построяването на Великата китайска стена, са били нужни голям брой хора. Само за първите десет дена от започването на строежа й през VII век са загинали около 500 хиляди души.
На много места Великата китайска стена е достъпна за посещение. Най – близо до Пекин са Бадалинг и Йонгуан, които са най – оживените и посещавани участъци. Друг пункт е Мутяну, който също е близо до столицата, но е по – пренаселен от другите два пункта. Тук дори е изграден кабинкоф лифт, с който туристите да стигнат до стената. Изградените стълби са алтернатива на лифта.
На 60 километра в северна посока от Пекин, се намира един сред най – добре изградените участъци от стената, наричат го „Крепост на жълтото цвете”. Този район е по – рядко посещаван.
Реставрацията на Великата китайска стена започва през XX век и през 1987 г. е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство. Тя е единствения обект построен от човешка ръка, виждащ се с просто око от космоса.
Автор: Milena Yordanova
Описание
Великата китайска стена е неслучайно едно от новите седем чудеса на света. Със своята дължина от 6700 км тя е най – дългото крепостно защитно укрепление на земята и едно от най – гениалните архитектурни и строителни постижения на човечеството.
Това чудо на китайската империя се простира от запад на изток: започва от провинцията Лиаонинг, през провинцията Хебей, общината Тянджин в Пекин, мина през автономния регион на Вътрешна Монголия, провинцията Шанси, автономна област Нингся и края й достига до Гансу – провинция на територията на Китай. Стената се извива и преминава пустини, плата и планини. Великата китайска стена има няколко прекъсвания с по – къси стени. Строителството й започва по време на династията Чин през VIII век преди новата ера и продължавайки 1800 години, минава през управлението и на други династии. Основната идея била стената да бъде изградена като съоръжение защитавашо от нашествията на варварите от север. Стената сама по себе си представлява истинско чудо на китайското древно строителство. Височината й достига до 15 метра, а на места дебелината й е от 8 до 10 метра. Използваните строителни материали основно са камъни, пръст, керемиди и дърво, пясък, като за нуждите на строежа в планината на места са изграждани каменни кариери, за директно набавяне на каменни блокове. В горната си част стената е облицована с 3 – 4 тухлени слоя, които са плътно слепени с вар, така че е невъзможно проникването на трева между тях. Имало построени огромни кули, в които можели да стоят от 30 до 50 войници на стража. На места по стената е било възможно движението на шест реда конници, а на всеки 180 м били разположени стълби, също така и канализация, за оттичане на водата. През всичките векове за построяването на Великата китайска стена, са били нужни голям брой хора. Само за първите десет дена от започването на строежа й през VII век са загинали около 500 хиляди души.
На много места Великата китайска стена е достъпна за посещение. Най – близо до Пекин са Бадалинг и Йонгуан, които са най – оживените и посещавани участъци. Друг пункт е Мутяну, който също е близо до столицата, но е по – пренаселен от другите два пункта. Тук дори е изграден кабинкоф лифт, с който туристите да стигнат до стената. Изградените стълби са алтернатива на лифта.
На 60 километра в северна посока от Пекин, се намира един сред най – добре изградените участъци от стената, наричат го „Крепост на жълтото цвете”. Този район е по – рядко посещаван.
Реставрацията на Великата китайска стена започва през XX век и през 1987 г. е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство. Тя е единствения обект построен от човешка ръка, виждащ се с просто око от космоса.
Това чудо на китайската империя се простира от запад на изток: започва от провинцията Лиаонинг, през провинцията Хебей, общината Тянджин в Пекин, мина през автономния регион на Вътрешна Монголия, провинцията Шанси, автономна област Нингся и края й достига до Гансу – провинция на територията на Китай. Стената се извива и преминава пустини, плата и планини. Великата китайска стена има няколко прекъсвания с по – къси стени. Строителството й започва по време на династията Чин през VIII век преди новата ера и продължавайки 1800 години, минава през управлението и на други династии. Основната идея била стената да бъде изградена като съоръжение защитавашо от нашествията на варварите от север. Стената сама по себе си представлява истинско чудо на китайското древно строителство. Височината й достига до 15 метра, а на места дебелината й е от 8 до 10 метра. Използваните строителни материали основно са камъни, пръст, керемиди и дърво, пясък, като за нуждите на строежа в планината на места са изграждани каменни кариери, за директно набавяне на каменни блокове. В горната си част стената е облицована с 3 – 4 тухлени слоя, които са плътно слепени с вар, така че е невъзможно проникването на трева между тях. Имало построени огромни кули, в които можели да стоят от 30 до 50 войници на стража. На места по стената е било възможно движението на шест реда конници, а на всеки 180 м били разположени стълби, също така и канализация, за оттичане на водата. През всичките векове за построяването на Великата китайска стена, са били нужни голям брой хора. Само за първите десет дена от започването на строежа й през VII век са загинали около 500 хиляди души.
На много места Великата китайска стена е достъпна за посещение. Най – близо до Пекин са Бадалинг и Йонгуан, които са най – оживените и посещавани участъци. Друг пункт е Мутяну, който също е близо до столицата, но е по – пренаселен от другите два пункта. Тук дори е изграден кабинкоф лифт, с който туристите да стигнат до стената. Изградените стълби са алтернатива на лифта.
На 60 километра в северна посока от Пекин, се намира един сред най – добре изградените участъци от стената, наричат го „Крепост на жълтото цвете”. Този район е по – рядко посещаван.
Реставрацията на Великата китайска стена започва през XX век и през 1987 г. е включена в списъка на Юнеско за световното културно наследство. Тя е единствения обект построен от човешка ръка, виждащ се с просто око от космоса.
