Вавелската катедрала в Краков, Полша
Още при входа на Вавелския хълм посетителите биват посрещани от великолепната барокова фигура на Костюшко – паметника на народния водач, размахал шпага към въстаналия Краков. Именно от тук се навлиза в територията на замъка Вавел, пренасяйки се в епохата на най-ранната и най-драматична история на Полша, защото историята на Вавел всъщност е историята на създаването на Краков и на полската държава.
В дворцовия комплекс се намира и най-голямата светиня за полския народ – Вавелската катедрала или пантеона на великите мъже, ролята на които е решаваща за суверенитета на страната. Под катедралните куполи се съхраняват безценни исторически реликви. Тук са погребани много от полските крале, както и някои от най-достойните синове на полския народ, „Пророците на Полша” Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и бореца за национална независимост Тадеуш Костюшко, чийто паметник посреща и изпраща всеки решен да посети Вавел.
Камбанения звън на Вавелската катедрала оглася цялата околност с недостижимия по своята чистота звук. В Зигмонтовата кула на катедралата има пет големи камбани с изключително чист звън. Най-голямата от тях, наричана „Зигмунт” е дала названието на камбанарията.
Строителството на готическата катедрала започва през 1320г. и е завършено половин век по-късно при Казимир Велики.
При тържествените врати на катедралата, украсени с ковани вензели на Казимир Велики, и до днес на масивни халки висят три странни символа- кост от мамонт, ребро от кит и череп на космат носорог. Съгласно средновековното поверие храмът на Вавел ще бъде невредим до тогава, докато тези кости от праисторически животни охраняват входа му.
Вътре катедралата завладява с простотата и лаконичността на украсата си. Това въздействие се подсилва от огромното черно дъбово разпятие на неизвестен майстор ваятел от XIV век, издигнато над олтара.
В катедралата са събрани истински шедьоври на полската скулптура от XIV до XVIII век – внушителни гробници на полски крале и кралици, на епископи и държавни магнати. Най-забележителна е монументалната гробница на Казимир Велики- образец на зрялата краковска готика. Скулптурата на краля е майсторски осъществена каменна резба с голямо портретно сходство.
Но най-значителния паметник на изкуството в катедралата е параклисът „Свети кръст”, съграден между 1447 и 1492 година като мавзолей на Казимир Ягело. Гробницата на краля, разположена в този параклис, е дело на Вит Ствош. Големият майстор е изваял от камък образа на краля не в обичайното „гробовно спокойствие”, а с чертите на жив човек, с вълнението и драматизма на амбициозен и силен монарх, което заедно със съвършенното изпълнение правят гробницата достоен съперник на най-известното творение на Ствош в Краков –олтара на Мариацката катедрала.
В дворцовия комплекс се намира и най-голямата светиня за полския народ – Вавелската катедрала или пантеона на великите мъже, ролята на които е решаваща за суверенитета на страната. Под катедралните куполи се съхраняват безценни исторически реликви. Тук са погребани много от полските крале, както и някои от най-достойните синове на полския народ, „Пророците на Полша” Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и бореца за национална независимост Тадеуш Костюшко, чийто паметник посреща и изпраща всеки решен да посети Вавел.
Камбанения звън на Вавелската катедрала оглася цялата околност с недостижимия по своята чистота звук. В Зигмонтовата кула на катедралата има пет големи камбани с изключително чист звън. Най-голямата от тях, наричана „Зигмунт” е дала названието на камбанарията.
Строителството на готическата катедрала започва през 1320г. и е завършено половин век по-късно при Казимир Велики.
При тържествените врати на катедралата, украсени с ковани вензели на Казимир Велики, и до днес на масивни халки висят три странни символа- кост от мамонт, ребро от кит и череп на космат носорог. Съгласно средновековното поверие храмът на Вавел ще бъде невредим до тогава, докато тези кости от праисторически животни охраняват входа му.
Вътре катедралата завладява с простотата и лаконичността на украсата си. Това въздействие се подсилва от огромното черно дъбово разпятие на неизвестен майстор ваятел от XIV век, издигнато над олтара.
В катедралата са събрани истински шедьоври на полската скулптура от XIV до XVIII век – внушителни гробници на полски крале и кралици, на епископи и държавни магнати. Най-забележителна е монументалната гробница на Казимир Велики- образец на зрялата краковска готика. Скулптурата на краля е майсторски осъществена каменна резба с голямо портретно сходство.
Но най-значителния паметник на изкуството в катедралата е параклисът „Свети кръст”, съграден между 1447 и 1492 година като мавзолей на Казимир Ягело. Гробницата на краля, разположена в този параклис, е дело на Вит Ствош. Големият майстор е изваял от камък образа на краля не в обичайното „гробовно спокойствие”, а с чертите на жив човек, с вълнението и драматизма на амбициозен и силен монарх, което заедно със съвършенното изпълнение правят гробницата достоен съперник на най-известното творение на Ствош в Краков –олтара на Мариацката катедрала.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Още при входа на Вавелския хълм посетителите биват посрещани от великолепната барокова фигура на Костюшко – паметника на народния водач, размахал шпага към въстаналия Краков. Именно от тук се навлиза в територията на замъка Вавел, пренасяйки се в епохата на най-ранната и най-драматична история на Полша, защото историята на Вавел всъщност е историята на създаването на Краков и на полската държава.
В дворцовия комплекс се намира и най-голямата светиня за полския народ – Вавелската катедрала или пантеона на великите мъже, ролята на които е решаваща за суверенитета на страната. Под катедралните куполи се съхраняват безценни исторически реликви. Тук са погребани много от полските крале, както и някои от най-достойните синове на полския народ, „Пророците на Полша” Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и бореца за национална независимост Тадеуш Костюшко, чийто паметник посреща и изпраща всеки решен да посети Вавел.
Камбанения звън на Вавелската катедрала оглася цялата околност с недостижимия по своята чистота звук. В Зигмонтовата кула на катедралата има пет големи камбани с изключително чист звън. Най-голямата от тях, наричана „Зигмунт” е дала названието на камбанарията.
Строителството на готическата катедрала започва през 1320г. и е завършено половин век по-късно при Казимир Велики.
При тържествените врати на катедралата, украсени с ковани вензели на Казимир Велики, и до днес на масивни халки висят три странни символа- кост от мамонт, ребро от кит и череп на космат носорог. Съгласно средновековното поверие храмът на Вавел ще бъде невредим до тогава, докато тези кости от праисторически животни охраняват входа му.
Вътре катедралата завладява с простотата и лаконичността на украсата си. Това въздействие се подсилва от огромното черно дъбово разпятие на неизвестен майстор ваятел от XIV век, издигнато над олтара.
В катедралата са събрани истински шедьоври на полската скулптура от XIV до XVIII век – внушителни гробници на полски крале и кралици, на епископи и държавни магнати. Най-забележителна е монументалната гробница на Казимир Велики- образец на зрялата краковска готика. Скулптурата на краля е майсторски осъществена каменна резба с голямо портретно сходство.
Но най-значителния паметник на изкуството в катедралата е параклисът „Свети кръст”, съграден между 1447 и 1492 година като мавзолей на Казимир Ягело. Гробницата на краля, разположена в този параклис, е дело на Вит Ствош. Големият майстор е изваял от камък образа на краля не в обичайното „гробовно спокойствие”, а с чертите на жив човек, с вълнението и драматизма на амбициозен и силен монарх, което заедно със съвършенното изпълнение правят гробницата достоен съперник на най-известното творение на Ствош в Краков –олтара на Мариацката катедрала.
В дворцовия комплекс се намира и най-голямата светиня за полския народ – Вавелската катедрала или пантеона на великите мъже, ролята на които е решаваща за суверенитета на страната. Под катедралните куполи се съхраняват безценни исторически реликви. Тук са погребани много от полските крале, както и някои от най-достойните синове на полския народ, „Пророците на Полша” Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки и бореца за национална независимост Тадеуш Костюшко, чийто паметник посреща и изпраща всеки решен да посети Вавел.
Камбанения звън на Вавелската катедрала оглася цялата околност с недостижимия по своята чистота звук. В Зигмонтовата кула на катедралата има пет големи камбани с изключително чист звън. Най-голямата от тях, наричана „Зигмунт” е дала названието на камбанарията.
Строителството на готическата катедрала започва през 1320г. и е завършено половин век по-късно при Казимир Велики.
При тържествените врати на катедралата, украсени с ковани вензели на Казимир Велики, и до днес на масивни халки висят три странни символа- кост от мамонт, ребро от кит и череп на космат носорог. Съгласно средновековното поверие храмът на Вавел ще бъде невредим до тогава, докато тези кости от праисторически животни охраняват входа му.
Вътре катедралата завладява с простотата и лаконичността на украсата си. Това въздействие се подсилва от огромното черно дъбово разпятие на неизвестен майстор ваятел от XIV век, издигнато над олтара.
В катедралата са събрани истински шедьоври на полската скулптура от XIV до XVIII век – внушителни гробници на полски крале и кралици, на епископи и държавни магнати. Най-забележителна е монументалната гробница на Казимир Велики- образец на зрялата краковска готика. Скулптурата на краля е майсторски осъществена каменна резба с голямо портретно сходство.
Но най-значителния паметник на изкуството в катедралата е параклисът „Свети кръст”, съграден между 1447 и 1492 година като мавзолей на Казимир Ягело. Гробницата на краля, разположена в този параклис, е дело на Вит Ствош. Големият майстор е изваял от камък образа на краля не в обичайното „гробовно спокойствие”, а с чертите на жив човек, с вълнението и драматизма на амбициозен и силен монарх, което заедно със съвършенното изпълнение правят гробницата достоен съперник на най-известното творение на Ствош в Краков –олтара на Мариацката катедрала.
