Белинташ
Сред чудната природа на Родопите, съвсем близо до Асеновград е разположена бяла скала, която е обект на изследване от 1975г. Дадено й е името Белинташ, което означава бял камък, а друг възможен превод е камък на знанието. Тази скала е с формата на малко плато и по нея има следи от човешка дейност. Мястото е заредено с особена енергия, тук компаса се обърква, а снега не се задържа.
Счита се, че през древността е използвана за определени религиозни дейности от местното население. Откритите резки в скалите са отнесени към V в.Пр.Хр. Според някои археолози Белинташ е по- стар от Перперикон.
Други предполагат, че тук е имало светилище на тракийското божество Сабазий, тъй като е открита сребърна плочка с неговото изображение. На горната площадка ясно личат отвори, улии, ниши и стъпала, два кладенеца, щерни пълни с вода, което говори за наличието на селище. Белинташ е второто по големина скално светилище по българските земи. Простира се на 5 декара площ, а горната скална площадка е с дължина 300м.
Открити са голямо количество керамика – купи, чаши, гърнета, пъници, съдове с много дупки, и два метални предмета- железен нож и скоба за греда. При последните изследвания от преди няколко години са намерени други предмети като сребърна капачка, връх на бронзова стрела, останки от огнища, олтари, които потвърждават, че Белинташ е съществувал през Каменно- медната епоха, което го прави най- старото светилище на траките в България.
Друга теория е, че това място е използвано за обсерватория. Оттук траките са наблюдавали са небесните тела и по тях са определяли подходящите дни за земеделска дейност. При разкопките археолозите не попадат на следи от римската епоха. Намерени са следи от стена, която е ограждала част от светилището, както и останки от голяма входна врата. Предполага се, че имало храм и крепостна стена, които вероятно са били унищожени насилствено.
През 2013 се правят разкопки на местността близо до Белинташ и е разкрита некрополна могила, датирана към II – I хил.пр.Хр. Белинташ буди интереса на все повече туристи, искащи да се насладят на прекрасната Родопска природа и да разбулят тайните на светото място.
Автор: aleksandar
Facebook: виж тук
Описание
Сред чудната природа на Родопите, съвсем близо до Асеновград е разположена бяла скала, която е обект на изследване от 1975г. Дадено й е името Белинташ, което означава бял камък, а друг възможен превод е камък на знанието. Тази скала е с формата на малко плато и по нея има следи от човешка дейност. Мястото е заредено с особена енергия, тук компаса се обърква, а снега не се задържа.
Счита се, че през древността е използвана за определени религиозни дейности от местното население. Откритите резки в скалите са отнесени към V в.Пр.Хр. Според някои археолози Белинташ е по- стар от Перперикон.
Други предполагат, че тук е имало светилище на тракийското божество Сабазий, тъй като е открита сребърна плочка с неговото изображение. На горната площадка ясно личат отвори, улии, ниши и стъпала, два кладенеца, щерни пълни с вода, което говори за наличието на селище. Белинташ е второто по големина скално светилище по българските земи. Простира се на 5 декара площ, а горната скална площадка е с дължина 300м.
Открити са голямо количество керамика – купи, чаши, гърнета, пъници, съдове с много дупки, и два метални предмета- железен нож и скоба за греда. При последните изследвания от преди няколко години са намерени други предмети като сребърна капачка, връх на бронзова стрела, останки от огнища, олтари, които потвърждават, че Белинташ е съществувал през Каменно- медната епоха, което го прави най- старото светилище на траките в България.
Друга теория е, че това място е използвано за обсерватория. Оттук траките са наблюдавали са небесните тела и по тях са определяли подходящите дни за земеделска дейност. При разкопките археолозите не попадат на следи от римската епоха. Намерени са следи от стена, която е ограждала част от светилището, както и останки от голяма входна врата. Предполага се, че имало храм и крепостна стена, които вероятно са били унищожени насилствено.
През 2013 се правят разкопки на местността близо до Белинташ и е разкрита некрополна могила, датирана към II – I хил.пр.Хр. Белинташ буди интереса на все повече туристи, искащи да се насладят на прекрасната Родопска природа и да разбулят тайните на светото място.