Изложбена галерия Старото школо

Според стара местна легенда, която се предава от уста на уста през поколенията, красивото планинско село Боженци съществува вече над 600 години. То е създадено от търновската болярка Божана, която заедно с децата си успява да избяга от старата българска столица, когато турците в превземат. Подобно на много други местни боляри тя търси спасения в планината и стига до красива местност около малка рекичка. Решава да остане тук и се заселва по северните склонове на голямата Стара Планина. Та се създава Боженци, което до 70-те години на миналия век е било махала. По-късно получава статут на село като административна единица.

Боженци се намира съвсем близо да стар римски път, който тръгвал от Никополис ад Иструм, през Августа Траяна ( старото име на Стара Загора ) и стигал до Константинопол. През 18 и 19 век мястото става изключително развито и преживява подем. В края на 19 век в селото има 110 къщи и повече от 500 жители и неговата по-късна съдба успява да съхрани типичното му възрожденско излъчване до средата на 20 век.

През 1964 година селото е реставрирано и е създаден Архитектурно-исторически резерват Боженци. В него са запазени много къщи, които са превърнати в музеи – къща-музей „Баба Райна”, къща-музей „Дончо Попа”, няколко етнографски експозиции, работилници, занаятчийници, Килийно училище и много други.

Една от най-известните и посещавани забележителности е Старото школо. Неговата сграда е построена през 1870 година и днес се използва като изложбена галерия и там се организират различни изложби. Една от най-интересните е „ Кога си на кон хем седиш, хем ходиш” е специално за коня като бит на местните хора. Изложбата е интересен поглед върху българското минало от края на 19 и почти до средата на 20 век. Това е една отминала епоха, в която хората са се прекланяли пред силата и величието на природата и са почитали и уважавали традициите.