.jpg)
Сикстинската капела- Ватикана, Рим
Най-малката държава в света несъмнено е Ватикана, заемаща площ от само 0.44кв.км. и с население по-малко от 900 души. Разположена е на хълм, в западната част на Рим (столицата на Италия) от където идва и името й – Ватикан. Уникалният град- държава се управлява от папата и е център на католическата религиозна общност. Станала свидетел на много исторически събития и с невероятната си архитектура, Ватикана привлича хиляди туристи и поклонници.
Без съмнение, обаче най-силно впечатление от Ватикана оставя малката, но безценна като творение на изкуството Сикстинска капела. В тази капела, изградена в днешния си вид от архитекта Джованино ди Долчи, за периода от 1473 до 1484г. по традиция заседава конклавът или това е кардиналският състав от който зависи избора на новия папа.
По двете странични стени на капелата са изписани библейски сцени от известни художници на ранния Ренесанс. От 1508 до 1512 година по поръка на папа Юлий II все още младият Микеланджело, легнал по гръб на работното скеле, е изрисувал огромният, приблизително 800кв. м. таван на капелата с великолепна галерия от библейски сцени за сътворението на света. Изрисувани от него са общо 343 човешки образа, разкриващи уникална гледка която е несравнима с нищо сътворено от човешка ръка преди и след Микеланджело. Особено силно въздействат „Сътворението на Адам”, „Грехопадението” и „Бог отделя земята от сушата”. Отстрани са изобразени второстепенни библейски епизоди, предците на Христа както и всички 7 Пророци и 5 Сибили. Като разцвет на една дива и чиста красота, изображенията се разгръщат по целия таван, спускащи се и по стените на зданието.
И до днес много хора първо споменават тавана на Сикстинската капела, щом стане въпрос за Микеланджело. „ Сътворението на Адам”- най-запомнящата се и прочута фреска в цялата композиция от изображения на тавана на капелата. Ръката на Адам почти докосва божията ръка, а между пръстите им като че ли преминава мощна енергия и Бог дарява човека с Душа,
Около двадесет години по-късно вече 60 годишния Микеланджело бива поканен отново за да изпише олтарната стена на Сикстинската капела. Върху площта от 13,30м. и височина 17м. Микеладжело сътворява „Страшният съд”- най-вдъхновеното си творение и една от най-изразителните фрески в световното изкуство.
Композиционен център на тази огромна панорама на човешките страсти, надежди и страдание са Христос и Богородица. От двете им страни Микеланджело е разположил 389-те фигури, разделени от присъдата на Второто пришествие и въпреки всичко свързани от общите чувства на радост и отчаяния, на надежда и духовни изпитания, които винаги като богослов и проклятие са изпълвали живота на хората.
Микеланджело започва творбата си „Страшния съд” през 1934г. и я завършва на Бъдни вечер 1541 година.
Изправен пред фреската в Сикстинската капела, завладян от екота на ангелските тръби, от въздигащите се към селенията на небето и потъващите в преизподнята на ада човешки съдби, от царствения жест на Христос, посетителят усеща величието на човешкия гений, завещал тази творба не само на огромната съкровищница на Ватикана, но и на целия Рим- вечния град на непомръкващото човешко изкуство.
Без съмнение, обаче най-силно впечатление от Ватикана оставя малката, но безценна като творение на изкуството Сикстинска капела. В тази капела, изградена в днешния си вид от архитекта Джованино ди Долчи, за периода от 1473 до 1484г. по традиция заседава конклавът или това е кардиналският състав от който зависи избора на новия папа.
По двете странични стени на капелата са изписани библейски сцени от известни художници на ранния Ренесанс. От 1508 до 1512 година по поръка на папа Юлий II все още младият Микеланджело, легнал по гръб на работното скеле, е изрисувал огромният, приблизително 800кв. м. таван на капелата с великолепна галерия от библейски сцени за сътворението на света. Изрисувани от него са общо 343 човешки образа, разкриващи уникална гледка която е несравнима с нищо сътворено от човешка ръка преди и след Микеланджело. Особено силно въздействат „Сътворението на Адам”, „Грехопадението” и „Бог отделя земята от сушата”. Отстрани са изобразени второстепенни библейски епизоди, предците на Христа както и всички 7 Пророци и 5 Сибили. Като разцвет на една дива и чиста красота, изображенията се разгръщат по целия таван, спускащи се и по стените на зданието.
И до днес много хора първо споменават тавана на Сикстинската капела, щом стане въпрос за Микеланджело. „ Сътворението на Адам”- най-запомнящата се и прочута фреска в цялата композиция от изображения на тавана на капелата. Ръката на Адам почти докосва божията ръка, а между пръстите им като че ли преминава мощна енергия и Бог дарява човека с Душа,
Около двадесет години по-късно вече 60 годишния Микеланджело бива поканен отново за да изпише олтарната стена на Сикстинската капела. Върху площта от 13,30м. и височина 17м. Микеладжело сътворява „Страшният съд”- най-вдъхновеното си творение и една от най-изразителните фрески в световното изкуство.
Композиционен център на тази огромна панорама на човешките страсти, надежди и страдание са Христос и Богородица. От двете им страни Микеланджело е разположил 389-те фигури, разделени от присъдата на Второто пришествие и въпреки всичко свързани от общите чувства на радост и отчаяния, на надежда и духовни изпитания, които винаги като богослов и проклятие са изпълвали живота на хората.
Микеланджело започва творбата си „Страшния съд” през 1934г. и я завършва на Бъдни вечер 1541 година.
Изправен пред фреската в Сикстинската капела, завладян от екота на ангелските тръби, от въздигащите се към селенията на небето и потъващите в преизподнята на ада човешки съдби, от царствения жест на Христос, посетителят усеща величието на човешкия гений, завещал тази творба не само на огромната съкровищница на Ватикана, но и на целия Рим- вечния град на непомръкващото човешко изкуство.
Автор: Magdalena Zlateva
Описание
Най-малката държава в света несъмнено е Ватикана, заемаща площ от само 0.44кв.км. и с население по-малко от 900 души. Разположена е на хълм, в западната част на Рим (столицата на Италия) от където идва и името й – Ватикан. Уникалният град- държава се управлява от папата и е център на католическата религиозна общност. Станала свидетел на много исторически събития и с невероятната си архитектура, Ватикана привлича хиляди туристи и поклонници.
Без съмнение, обаче най-силно впечатление от Ватикана оставя малката, но безценна като творение на изкуството Сикстинска капела. В тази капела, изградена в днешния си вид от архитекта Джованино ди Долчи, за периода от 1473 до 1484г. по традиция заседава конклавът или това е кардиналският състав от който зависи избора на новия папа.
По двете странични стени на капелата са изписани библейски сцени от известни художници на ранния Ренесанс. От 1508 до 1512 година по поръка на папа Юлий II все още младият Микеланджело, легнал по гръб на работното скеле, е изрисувал огромният, приблизително 800кв. м. таван на капелата с великолепна галерия от библейски сцени за сътворението на света. Изрисувани от него са общо 343 човешки образа, разкриващи уникална гледка която е несравнима с нищо сътворено от човешка ръка преди и след Микеланджело. Особено силно въздействат „Сътворението на Адам”, „Грехопадението” и „Бог отделя земята от сушата”. Отстрани са изобразени второстепенни библейски епизоди, предците на Христа както и всички 7 Пророци и 5 Сибили. Като разцвет на една дива и чиста красота, изображенията се разгръщат по целия таван, спускащи се и по стените на зданието.
И до днес много хора първо споменават тавана на Сикстинската капела, щом стане въпрос за Микеланджело. „ Сътворението на Адам”- най-запомнящата се и прочута фреска в цялата композиция от изображения на тавана на капелата. Ръката на Адам почти докосва божията ръка, а между пръстите им като че ли преминава мощна енергия и Бог дарява човека с Душа,
Около двадесет години по-късно вече 60 годишния Микеланджело бива поканен отново за да изпише олтарната стена на Сикстинската капела. Върху площта от 13,30м. и височина 17м. Микеладжело сътворява „Страшният съд”- най-вдъхновеното си творение и една от най-изразителните фрески в световното изкуство.
Композиционен център на тази огромна панорама на човешките страсти, надежди и страдание са Христос и Богородица. От двете им страни Микеланджело е разположил 389-те фигури, разделени от присъдата на Второто пришествие и въпреки всичко свързани от общите чувства на радост и отчаяния, на надежда и духовни изпитания, които винаги като богослов и проклятие са изпълвали живота на хората.
Микеланджело започва творбата си „Страшния съд” през 1934г. и я завършва на Бъдни вечер 1541 година.
Изправен пред фреската в Сикстинската капела, завладян от екота на ангелските тръби, от въздигащите се към селенията на небето и потъващите в преизподнята на ада човешки съдби, от царствения жест на Христос, посетителят усеща величието на човешкия гений, завещал тази творба не само на огромната съкровищница на Ватикана, но и на целия Рим- вечния град на непомръкващото човешко изкуство.
Без съмнение, обаче най-силно впечатление от Ватикана оставя малката, но безценна като творение на изкуството Сикстинска капела. В тази капела, изградена в днешния си вид от архитекта Джованино ди Долчи, за периода от 1473 до 1484г. по традиция заседава конклавът или това е кардиналският състав от който зависи избора на новия папа.
По двете странични стени на капелата са изписани библейски сцени от известни художници на ранния Ренесанс. От 1508 до 1512 година по поръка на папа Юлий II все още младият Микеланджело, легнал по гръб на работното скеле, е изрисувал огромният, приблизително 800кв. м. таван на капелата с великолепна галерия от библейски сцени за сътворението на света. Изрисувани от него са общо 343 човешки образа, разкриващи уникална гледка която е несравнима с нищо сътворено от човешка ръка преди и след Микеланджело. Особено силно въздействат „Сътворението на Адам”, „Грехопадението” и „Бог отделя земята от сушата”. Отстрани са изобразени второстепенни библейски епизоди, предците на Христа както и всички 7 Пророци и 5 Сибили. Като разцвет на една дива и чиста красота, изображенията се разгръщат по целия таван, спускащи се и по стените на зданието.
И до днес много хора първо споменават тавана на Сикстинската капела, щом стане въпрос за Микеланджело. „ Сътворението на Адам”- най-запомнящата се и прочута фреска в цялата композиция от изображения на тавана на капелата. Ръката на Адам почти докосва божията ръка, а между пръстите им като че ли преминава мощна енергия и Бог дарява човека с Душа,
Около двадесет години по-късно вече 60 годишния Микеланджело бива поканен отново за да изпише олтарната стена на Сикстинската капела. Върху площта от 13,30м. и височина 17м. Микеладжело сътворява „Страшният съд”- най-вдъхновеното си творение и една от най-изразителните фрески в световното изкуство.
Композиционен център на тази огромна панорама на човешките страсти, надежди и страдание са Христос и Богородица. От двете им страни Микеланджело е разположил 389-те фигури, разделени от присъдата на Второто пришествие и въпреки всичко свързани от общите чувства на радост и отчаяния, на надежда и духовни изпитания, които винаги като богослов и проклятие са изпълвали живота на хората.
Микеланджело започва творбата си „Страшния съд” през 1934г. и я завършва на Бъдни вечер 1541 година.
Изправен пред фреската в Сикстинската капела, завладян от екота на ангелските тръби, от въздигащите се към селенията на небето и потъващите в преизподнята на ада човешки съдби, от царствения жест на Христос, посетителят усеща величието на човешкия гений, завещал тази творба не само на огромната съкровищница на Ватикана, но и на целия Рим- вечния град на непомръкващото човешко изкуство.
