Съдебна палата София
бул. „Витоша“ 2, София
Съдебната палата е построена в периода 1929-1940 година. Но идеята за създаването й е дошла още преди това, дори е проведен конкурс и за проекта е избран архитект Никола Лазаров, който прави също Военния клуб и Централната кооперативна банка. За съжаление липсата на средства и тежките времена отлагат строежа във времето чак до 1928 година, когато промени по проекта прави архитект Пенчо Койчев.
Близо 50 години след възникването на идеята и повече от 12 след началото на строежа, Съдебната палата е завършена и официално открита през септември 1941 година. Тя е на цели 8 нива, с повече от 640 помещения, 24 зали и 8 двора. Съдебната палата респектира и внушава сила и стабилност със строгите си изчистени линии, както подобава и за институция с такова важно предназначение.
По време на строежа са били предвидени скулптури на съдии и прокурори, но плановете са променени и са поставени само две.
Сградата на Съдебната палата е първата, построена в монументален стил, по- късно стават факт Народната библиотека „Иван Вазов“, Националната опера и балет и Ларгото. Те допълват облика на София след Освобождението.
На 10 януари 1944 година сградата става обект на бомбардировките, както и много други исторически сгради в София в този ден. В специално убежище в нея е скрит политическият елит, и само доброто строителство и добрият архитектурен план ги спасява от бомбата, пусната върху Съдебната палата. Нанесени са минимални щети, които много бързо са оправени.
През 80-те години на 20 век до 1998 година в източната част на съдебната палата се съхраняват и много колекции на Националния исторически музей. По това време са поставени и двете невероятни статуи на лъвици, дело на Величко Минеков.
И до днес се разпространява грешната идея, че това са лъвове пазители. През годините са правени промени и допълнения по фасадата и вътрешното оформление. Последно през 2007 година е поставена оградата пред главния вход на съда.
Съдебната палата винаги е била символ на съдебната власт в България - и при Царство България, и през комунизма и днес. Тук се гледат наказателни, търговски дела и всички важни за България процеси с голям обществен отзвук.
Преди деветосептемврийския преврат са водени дела срещу комунистическите врагове на държавата, а след него - срещу противниците на комунистическия тежим. Зад вратите на Съдебната палата са гледани и делата срещу Тодор Живков, както и много знакови фигури от българския така наречен ъндърграунд.
Близо 50 години след възникването на идеята и повече от 12 след началото на строежа, Съдебната палата е завършена и официално открита през септември 1941 година. Тя е на цели 8 нива, с повече от 640 помещения, 24 зали и 8 двора. Съдебната палата респектира и внушава сила и стабилност със строгите си изчистени линии, както подобава и за институция с такова важно предназначение.
По време на строежа са били предвидени скулптури на съдии и прокурори, но плановете са променени и са поставени само две.
Сградата на Съдебната палата е първата, построена в монументален стил, по- късно стават факт Народната библиотека „Иван Вазов“, Националната опера и балет и Ларгото. Те допълват облика на София след Освобождението.
На 10 януари 1944 година сградата става обект на бомбардировките, както и много други исторически сгради в София в този ден. В специално убежище в нея е скрит политическият елит, и само доброто строителство и добрият архитектурен план ги спасява от бомбата, пусната върху Съдебната палата. Нанесени са минимални щети, които много бързо са оправени.
През 80-те години на 20 век до 1998 година в източната част на съдебната палата се съхраняват и много колекции на Националния исторически музей. По това време са поставени и двете невероятни статуи на лъвици, дело на Величко Минеков.
И до днес се разпространява грешната идея, че това са лъвове пазители. През годините са правени промени и допълнения по фасадата и вътрешното оформление. Последно през 2007 година е поставена оградата пред главния вход на съда.
Съдебната палата винаги е била символ на съдебната власт в България - и при Царство България, и през комунизма и днес. Тук се гледат наказателни, търговски дела и всички важни за България процеси с голям обществен отзвук.
Преди деветосептемврийския преврат са водени дела срещу комунистическите врагове на държавата, а след него - срещу противниците на комунистическия тежим. Зад вратите на Съдебната палата са гледани и делата срещу Тодор Живков, както и много знакови фигури от българския така наречен ъндърграунд.
Автор: Nikol
Работно време: От понеделник до петък - 08:30 - 17:00 часа
Телефони: 02 921 988
Адрес: бул. „Витоша“ 2, София
Описание
Съдебната палата е построена в периода 1929-1940 година. Но идеята за създаването й е дошла още преди това, дори е проведен конкурс и за проекта е избран архитект Никола Лазаров, който прави също Военния клуб и Централната кооперативна банка. За съжаление липсата на средства и тежките времена отлагат строежа във времето чак до 1928 година, когато промени по проекта прави архитект Пенчо Койчев.
Близо 50 години след възникването на идеята и повече от 12 след началото на строежа, Съдебната палата е завършена и официално открита през септември 1941 година. Тя е на цели 8 нива, с повече от 640 помещения, 24 зали и 8 двора. Съдебната палата респектира и внушава сила и стабилност със строгите си изчистени линии, както подобава и за институция с такова важно предназначение.
По време на строежа са били предвидени скулптури на съдии и прокурори, но плановете са променени и са поставени само две.
Сградата на Съдебната палата е първата, построена в монументален стил, по- късно стават факт Народната библиотека „Иван Вазов“, Националната опера и балет и Ларгото. Те допълват облика на София след Освобождението.
На 10 януари 1944 година сградата става обект на бомбардировките, както и много други исторически сгради в София в този ден. В специално убежище в нея е скрит политическият елит, и само доброто строителство и добрият архитектурен план ги спасява от бомбата, пусната върху Съдебната палата. Нанесени са минимални щети, които много бързо са оправени.
През 80-те години на 20 век до 1998 година в източната част на съдебната палата се съхраняват и много колекции на Националния исторически музей. По това време са поставени и двете невероятни статуи на лъвици, дело на Величко Минеков.
И до днес се разпространява грешната идея, че това са лъвове пазители. През годините са правени промени и допълнения по фасадата и вътрешното оформление. Последно през 2007 година е поставена оградата пред главния вход на съда.
Съдебната палата винаги е била символ на съдебната власт в България - и при Царство България, и през комунизма и днес. Тук се гледат наказателни, търговски дела и всички важни за България процеси с голям обществен отзвук.
Преди деветосептемврийския преврат са водени дела срещу комунистическите врагове на държавата, а след него - срещу противниците на комунистическия тежим. Зад вратите на Съдебната палата са гледани и делата срещу Тодор Живков, както и много знакови фигури от българския така наречен ъндърграунд.
Близо 50 години след възникването на идеята и повече от 12 след началото на строежа, Съдебната палата е завършена и официално открита през септември 1941 година. Тя е на цели 8 нива, с повече от 640 помещения, 24 зали и 8 двора. Съдебната палата респектира и внушава сила и стабилност със строгите си изчистени линии, както подобава и за институция с такова важно предназначение.
По време на строежа са били предвидени скулптури на съдии и прокурори, но плановете са променени и са поставени само две.
Сградата на Съдебната палата е първата, построена в монументален стил, по- късно стават факт Народната библиотека „Иван Вазов“, Националната опера и балет и Ларгото. Те допълват облика на София след Освобождението.
На 10 януари 1944 година сградата става обект на бомбардировките, както и много други исторически сгради в София в този ден. В специално убежище в нея е скрит политическият елит, и само доброто строителство и добрият архитектурен план ги спасява от бомбата, пусната върху Съдебната палата. Нанесени са минимални щети, които много бързо са оправени.
През 80-те години на 20 век до 1998 година в източната част на съдебната палата се съхраняват и много колекции на Националния исторически музей. По това време са поставени и двете невероятни статуи на лъвици, дело на Величко Минеков.
И до днес се разпространява грешната идея, че това са лъвове пазители. През годините са правени промени и допълнения по фасадата и вътрешното оформление. Последно през 2007 година е поставена оградата пред главния вход на съда.
Съдебната палата винаги е била символ на съдебната власт в България - и при Царство България, и през комунизма и днес. Тук се гледат наказателни, търговски дела и всички важни за България процеси с голям обществен отзвук.
Преди деветосептемврийския преврат са водени дела срещу комунистическите врагове на държавата, а след него - срещу противниците на комунистическия тежим. Зад вратите на Съдебната палата са гледани и делата срещу Тодор Живков, както и много знакови фигури от българския така наречен ъндърграунд.
