Търсене

Ротонда Свети Георги - град София

Църквата „Свети Георги Победоносец“, по-известна като ротондата „Свети Георги“, се намира между Президентсвото и хотел Шератон, скрита във вътрешния двор, който се образува. Тя е малко под нивото на днешните улици. Според историците е най-старата сграда, която е запазена до наши дни в София. Съществува от времето на римските императори Галерий и Константин Велики.  
 
Ротондата е само малка част от  голям археологически комплекс. Могат да се видят части от стара римска улица, с напълно запазена канализация, основи от голяма сграда най-вероятно обществена. Има и запазена отоплителна система „хипокауст“. Според историци това е, може би, една от най-красивите сгради от „Константиновия квартал“, в който е бил и палатът на Константин Велики, а по-късно севастократор Калоян. Смята се, че в храма, който е запазил вида си през вековната история, са се провели важни заседания на Сердкийския вселенски събор.
 
Ротондата е построена от червени тухли, характерни за края на трети век. Има централно куполно помещение с кръгла форма като има за основа квадрат. Още от създаването й в нея са се правели покръствания. Куполът е на височина 13,70 метра. Запазени са пет слоя, които свидетелстват за периодите, през които са се правели стенописите - римско-византийски, български от 10 век, от 11 и 12 век с прозорци и фрески, от 14 век с портрет на епископ и орнаментален, когато храмът е ползван за джамия.
 
Най-красив е стенописът от времето на Симеон Велики, цар Петър и цар Самуил. Той представлява глава на ангел на купола, който дава представа за невероятните умения на българските творци от Първата българска държава. Според някои учени този образ е по-добър дори от тези в Боянската църква, които са от по-късен етап. 
Тук са се пазили и мощите на българския покровител Свети Иван Рилски. Според една легенда те са излекували император Мануил Комнин. През 1183 година са откраднати от унгарците на крал Бела III. За кратко са били в Естергом, но заради богохулството епископът нарежда да се върнат на родна земя през 1187 година. Още веднъж са били в ротондата по пътя си към Рилския манастир през 1469 година. Именно в „Свети Георги Победоносец“ е погребан сръбския крал - светец Стефан Милутин, а на по-късен етап останките му са преместени в катедралата „Света Неделя“ (Свети Крал).
 
По време на турското робство храмът е ползван за джамия до построяването на Баши Буюк. Скоро пак става православен храм. Ротондата „Свети Георги Победоносец“ заедно с храма „Света Петка Самарджийска“ са единствените църкви от онова време, които са запазени след като кметът Димитър Петков заповядва старите храмове да се разрушат, за да се изравнят улиците на София след Освобождение.
 
През османското владичество в 16 век църквата е преустроена на джамия. В средата на 19 век заедно със Света София и строената за джамия сграда на днешния Археологически музей е изоставена от мюсюлманите. Не след дълго българите-християни отново ѝ връщат старото предназначение на православен храм.
 
Въпреки неголемите си размери този паметник е подобен на ротондата „Свети Георги“ в Солун. Носещ духа на раннохристиянската епоха и българското средновековие храмът-ротонда има внушително въздействие и е обект на задълбочени изследвания и оправдан интерес не само в православната и католическа църковна общност и сред видни деятели в световните научни и културни среди, но и привлича множество обикновени поклонници и туристи. Тук в извънредни случаи се провеждат тържествени военни церемонии и се изнасят концерти с православна и класическа музика.
 
 

Автор: Kali

Описание

Църквата „Свети Георги Победоносец“, по-известна като ротондата „Свети Георги“, се намира между Президентсвото и хотел Шератон, скрита във вътрешния двор, който се образува. Тя е малко под нивото на днешните улици. Според историците е най-старата сграда, която е запазена до наши дни в София. Съществува от времето на римските императори Галерий и Константин Велики.  
 
Ротондата е само малка част от  голям археологически комплекс. Могат да се видят части от стара римска улица, с напълно запазена канализация, основи от голяма сграда най-вероятно обществена. Има и запазена отоплителна система „хипокауст“. Според историци това е, може би, една от най-красивите сгради от „Константиновия квартал“, в който е бил и палатът на Константин Велики, а по-късно севастократор Калоян. Смята се, че в храма, който е запазил вида си през вековната история, са се провели важни заседания на Сердкийския вселенски събор.
 
Ротондата е построена от червени тухли, характерни за края на трети век. Има централно куполно помещение с кръгла форма като има за основа квадрат. Още от създаването й в нея са се правели покръствания. Куполът е на височина 13,70 метра. Запазени са пет слоя, които свидетелстват за периодите, през които са се правели стенописите - римско-византийски, български от 10 век, от 11 и 12 век с прозорци и фрески, от 14 век с портрет на епископ и орнаментален, когато храмът е ползван за джамия.
 
Най-красив е стенописът от времето на Симеон Велики, цар Петър и цар Самуил. Той представлява глава на ангел на купола, който дава представа за невероятните умения на българските творци от Първата българска държава. Според някои учени този образ е по-добър дори от тези в Боянската църква, които са от по-късен етап. 
Тук са се пазили и мощите на българския покровител Свети Иван Рилски. Според една легенда те са излекували император Мануил Комнин. През 1183 година са откраднати от унгарците на крал Бела III. За кратко са били в Естергом, но заради богохулството епископът нарежда да се върнат на родна земя през 1187 година. Още веднъж са били в ротондата по пътя си към Рилския манастир през 1469 година. Именно в „Свети Георги Победоносец“ е погребан сръбския крал - светец Стефан Милутин, а на по-късен етап останките му са преместени в катедралата „Света Неделя“ (Свети Крал).
 
По време на турското робство храмът е ползван за джамия до построяването на Баши Буюк. Скоро пак става православен храм. Ротондата „Свети Георги Победоносец“ заедно с храма „Света Петка Самарджийска“ са единствените църкви от онова време, които са запазени след като кметът Димитър Петков заповядва старите храмове да се разрушат, за да се изравнят улиците на София след Освобождение.
 
През османското владичество в 16 век църквата е преустроена на джамия. В средата на 19 век заедно със Света София и строената за джамия сграда на днешния Археологически музей е изоставена от мюсюлманите. Не след дълго българите-християни отново ѝ връщат старото предназначение на православен храм.
 
Въпреки неголемите си размери този паметник е подобен на ротондата „Свети Георги“ в Солун. Носещ духа на раннохристиянската епоха и българското средновековие храмът-ротонда има внушително въздействие и е обект на задълбочени изследвания и оправдан интерес не само в православната и католическа църковна общност и сред видни деятели в световните научни и културни среди, но и привлича множество обикновени поклонници и туристи. Тук в извънредни случаи се провеждат тържествени военни церемонии и се изнасят концерти с православна и класическа музика.
 
 

Близки хотели